Симеон Миланов пред Sportal.bg - за правилната предсезонна подготовка в баскетбола, правилното хранене и забранените неща преди мач

Решихме да зачекнем темата за предсезонната подготовка в баскетбола, какви са най-често допусканите грешки и какво точно трябва да правят играчите през лятната си ваканция. Затова потърсихме един от най-успешните кондиционни треньори в страната ни - Симеон Миланов, който веднага прие да отговори на въпросите на Sportal.bg.

Той има богат опит в света на спорта, като още на 21-годишна възраст попадна в мъжкия национален отбор по волейбол, където работи със звездите Пламен Константинов, Матей Казийски, Владимир Николов, Теодор Салпаров и т.н, като прекарва там 10 години, а успоредно с това упражнява дейността си и по възстановяване в мъжкия и женския волейболен отбор на Левски. От 2 години насам стартира с женския национален отбор по баскетбол.

Изуми ни и наличието на толкова много дипломи, които притежава специалистът, а ето и какви са те:

Треньорски профил в НСА, Магистратура “Спа и уелнес” НСА, тази година се дипломира с втора магистратура “Спортна психология” НСА, Лицензиран треньор към международната федерация по BOSU (б.р. USA концепция и е създадена точно за баскетболисти), Лицензиран треньор по пилатес от Майкъл Кинг (един от основните ученици на Джоузеф Пилатес), Лицензиран ТАБАТА треньор, Лицензиран HIIT, Лицензиран MOVE ON trainer, Лицензиран 6 D - direction trainer, Лицензиран elastic band trainer, Лицензиран trainer kettlebell, Лицензиран треньор по системата stretch your limits - стречинг, Лицензиран терапевт по система tok sen massage, Един от първите лицензирани в момента dynamic tape - новото поколение спортни тейп инги.

Нашият разговор стартира с волейболните му приключения, а след това постепенно премина и към баскетбола.

“Станаха вече много, много години близо вече 19 години се занимавам с елитни спортисти. Бях на 20-21 години, когато започнах с волейбола. Работех с Пламен Константинов, Матей Казийски, Евгени Иванов, общо взето всичките ни звезди са минали през моите ръце. Възстановяването тогава по онова време беше доста по-различно от това, което е в момента. Може би за толкова години имам база за сравнение какво е сега, какво беше тогава и това, което виждам и мога да кажа на 100% е, че в момента модерният спортист е наистина много по-обгрижван, много повече неща има, които могат да му помагат с възстановяването, но пък съвременният спортист е много подложен на голямо напрежение. Както ментално, така и физически отборите ги изцеждат. Възстановяването и то е напреднало, но пък наистина в момента модерният спортист е подложен на както физически, така и псхически стрес. 

Моето започване с волейбола беше преди 19 години и бързо ми се случиха нещата. Отидох в началото само да помагам за масажите и за възстановяването на момчетата. Естествено, ден 1. Аз бях млад, зелен и не знам какво се случва в цялата обстановка понеже ги гледах само по телевизията преди това. В ден 1 Пламен Константинов ме вика в стаята си, тогава нямахме удобствата масажна маса, кабинет за масажи и т.н., всичко беше по стаите. Отивам аз в неговата стая, беше всеизвестно, че има херния на кръста, гръб и т.н. тежки травми и започвам да му правя масаж в стаята, при което масажирам, масажирам и след 10 минути се чува “Колега, може да натиснеш малко повече, няма да ме повредиш”. При което вече се поотпуснах, харесаха ме съответно с масажите и възстановяването, “старите пушки” както им казват много ми помогнах, понеже ме виждаха, че съм млад, уча се и много бързо да дръпна и да израстна и така започнах с тях. След което смених 6-7 треньора за всичките тези 10 години, в които се занимавах.

Но да се върнем на въпроса за възстановяването. Пиеха се по една шепа витамини, докато в момента за всеки един спортист може да се изготви индивидуална програма, да се знае кое му липсва, кое трябва да му се добави, какви упражнения да прави, много индивидуално могат да се получат нещата. 

Според мен сега спортистите са по-разсеяни, ако трябва да бъда честен. Разсеяни от социалните мрежи, от ежедневието, този стрес и напрежение, което на всяка цена нещо трябва да се случи и някакси са по-обременени от тази гледна точка, че нещо трябва да покажат и според мен не се отпускат до толкова, че да покажат наистина целия си потенциал и това да мислят повече за играта и за възстановяването си, отколкото да трябва нещо да постнат, да качи в определено време, понеже някой от играчите вече си имат някакви уговорки било то с марка, с добавки или нещо подобно. За мен това малко или много ги разсейва. 

Сънят, това е нещото, което работи толкова много години. Няма добавка, апарат, апаратура, масаж или нещо, което да ти замести един хубав пълноценен сън. По мое време имахме си такъв треньорски час се казва. Тренировка сутринта, на обяд се обядва, почиват си, да кажем от 2 до 3 спят или от 2 до 4 спят, почиват по стаите и т.н., след това втора тренировка и вечерта отново вечеря, малко напред-назад и отново сън. Това вече…гледам ги особено по-младите постоянно на телефона, постоянно мозъкът ти е ангажиран, той не си почива, не работи. Вече имат и прекалено много тактически занимания с треньорите, вече много се набляга на тактика, техника, изключваме времето в залата, но времето и извън залата. Той мозъкът вместо да си е починал, той мисли постоянно за 1000 други неща, което допълнително изтощава. И вместо те да си почиват, се напрягат повече. 

Наистина, в момента модерният спортист е много, много обгрижван. Давам много пресен пример. Сега с женския национален отбор по баскетбол преди няколко седмици, благодарение на нашия директор Николай Рашков, направихме едни функционални изследвания, които аз преди две години като започнах с момичетата, след около месец работа с тях вече си бях направил профил за всяка състезателка от какво има нужда, всички тези неща, които им ги бях казал, след като направихме тези функционални тестове им излезе вече и на хартия, което буквално на мен ми отвърза ръцете. “

Предсезонната подготовка - какво е правилно и какво е грешно в този период.

“За мен такова понятие пълна почивка няма. Има ментално просто да си починат и да си отдъхнат от залата, да не влизат в залата и т.н., но няма професионалист, който да няма някаква травма, нещо което трябва да работим за да няма травма, защото по принцип всяка една контузия се получава от твоето слабо място. Травмите не отшумяват сами, зависи каква е разбира се. Ако е някакво механично скъсване, възпаление и т.н. ок, но въпреки това отново могат да се правят физиотерапия, плуване. Когато кръвта в тялото се движи, тя циркулира и по този начин захранва и така лекува абсолютно всичко дали ще е възпаление, дали ще е отток, когато е направено както трябва.  Дадеш ли му пълна почивка, особено на професионален спортист започват да се обаждат всички стари травми, някакви болки. 

Под почивка при професионалните спортисти разбирам по-скоро да им почине главата от залата, от колегите, от треньорите. Нека да си ходят по плажовете, нека да се отделят, да ходят на планина, да си отидат при семейството, но просто всеки ден да си правят по нещо, да не е всеки ден, но да е през ден поне. Разхока, джогинг, стречинг, мобилност, неща които дори можеш да си правиш вкъщи, не казвам, че трябва да отидеш някъде отново да ти досаждат дали ще са фенове, дали ще са някои познати. На тях наистина не им е лесно, но това с пълната почивка при професионалните спортисти за мен не е ок, обясних защо. Другото, което е, когато тялото си почива той точно тогава може да наблегне на неща, които през сезона не му остава време. Дали ще са някакви слабости в коляно, глезен, някакви допълнителни слабости, дори да са о 30-40 минути ти пак правиш нещо и се подобряваш всеки ден малко по малко. Ако се оставиш тотално да не влизаш в залата - седмица, две, три, това за мен дори вече не е професионално, после първите една-две седмици всичко е болка, агония, мускулни трески. Да не говорим, че ги хваща или национален отбор или клубен отбор, в който директно ги хвърлят на предсезонната подготовка, където се почват едни тежки кросове, тежки фитнеси… Защо във времето, в което почиваш ти не поддържаш някаква кондиция и когато това започне да ти е много по-леко. А те реално, ако си дадат пълната почивка, моментът, в който дойде другото нещо, те са смазани и психически и физически вече. 

В началото е хубаво да си правят разходките, да си правят джогинга, да си правят някакво елементарно бягане, кростренажор, колело, просто да си поддържат да се върти кръвта, както се казва плюс мобилност, подвижност и техните специфични неща, всеки си знае слабото място. В момента, в който започнат дали с национален или клубен отбор, те ще започнат с тежката част, с щангите и е логично така да започнат, всеки си има методика. Но когато си държал някаква кондиция, не си се оставял през това време, по много по-лесен начин ще понесеш това, което ти предстои. 

Няма подходящ момент за свръхтежък фитнес както при жените, така и при мъжете. Свърша сезонът и те са смазани и изцедени от клубните отбори. Както се случва сега при мъжете да ги събират с националния отбор, там отново напрежение, стрес, подготовка, стратегии, тактики и т.н., пак според мен няма къде да се вкара свръхтежък фитнес, защото те имат да изиграят мач. Те ще имат след това около месец грубо казано да си починат и после започват с клубните отбори. Реално, те сега не могат да го направят, хубаво е да си починат с тези лека неща, за които говорихме. После да започнат тежък фитнес, след като са си починали и да го правят самостоятелно седмица-две, после да започнат подготовка с отборите и отново тежък фитнес, не е ок. Така, че тежкият фитнес и големите мускули… Аз винаги съм разсъждавал и като терапевт, и като треньор. Най-важното нещо за мен е да не си контузя някой състезател. Тук идва пък моментът, че ако не ги натегнем много, те не могат да стигнат върхова форма. Точно това пък е моментът на големите треньори да знаят къде е границата. Както треньорът трябва да си разбира от работата, така и играчът трябва да дава точна обратна връзка, защото ако един играч ми се довери и се познаваме и вече съм работил с него достатъчно време, аз като му кажа “можеш”, знам че може. Когато процесът е двустранен и точно тази комуникация като я има, тези контузии не се получават.”

Най-честите контузии в баскетбола.

“От това, което видях в последните години най-честите контузии са глезен, кръст и колена. Глезените на повечето баскетболисти са слаби, колената им са слаби.”  Той обясни защо са слаби глезените на баскетболистите.  “От това, което виждам и това е грешка, че от много малки започват да се връзват без да има причина, просто превантивно си вързват глезените или ползват някакви наглезенки и т.н. и по този начин ти изнежваш сухожилията, изнежваш връзките. Отделно, ти като си стиснеш долу в глезена целия ахилес и глезена, цялото напрежение се вдига към коляното. Ако не ги болят глезените, ги болят коленете. Ако не ги болят колената, ги боли кръстът. То е една верига нагоре, която се започва и когато започват да го правят от 13-14-15-годишни, те още не са започнали да играят екстремен баскетбол, те са вече вързани до колената. Това за мен не е ок, защото по-добре да си правиш упражненията и треньорите да им дават след тренировка още 10-15 минути да си правят превенции за заздравяване на колената, глезените. Да, това  усложнява работния процес, но ти по този начин изграждаш завършен състезател.”

В останалата част от нашия разговор, който можете да видите в прикаченото видео, Симеон Миланов говори за правилното хранене, важността на протеина, както и на приемането на достатъчно количество вода на ден. Той обясни какви са най-препоръчителните масажи преди и след мач и как се отразява сексът преди на мач, както на жените в спорта, така и на мъжете.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни:

Снимки: Владимир Иванов