)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
„Винаги има трудности. Ако мислим прекалено много за тях, те ни спират развитието“, това са уроците на Велизар Чернокожев.
,fit(1100:608)&format=webp)
В новия епизод на VolleyCast на Анатоли Гьонов гостува Велизар Чернокожев. От първите стъпки във волейбола до международната кариера, включваща отбори в Италия, Турция, Саудитска Арабия, както и през онази 2015 година в Баку с националния отбор на България.
Кариерата на един професионален спортист рядко е права линия. Тя е изпълнена с множество решения, риск, упоритост и често – жертви.
&format=webp)
Чернокожев разказва как още от ранна възраст разбира, че волейболът е неговото призвание. Но осъзнаването само по себе си не е достатъчно – необходимо е постоянство.
„Когато нещо го усетиш, че е твоето, много рядко се случва от първия път. Винаги има трудности, перипетии, дали ще бъдат желани или нежелани, предизвикани от теб самия, или от външни фактори. Ако се отдадем и мислим прекалено много за тях, те ни спират развитието, отнемат ни от енергията, затова по-скоро трябва да се фокусираме върху това как трябва да се случи нещо, да намерим начин как да се случи. Винаги има някакви начини.“
&format=webp)
Тази философия се превръща в основа на неговото развитие като професионален спортист.
Вили споделя, че истинският авторитет в спорта не идва от физиката, а от отношението.
„Играе отношението. Когато си сериозен, когато не се влачиш на тренировка, раздаваш се, когато тренираш най- много от всички. Колкото си по-малък, толкова повече трябва да тренираш. Аз винаги съм тренирал колкото трябва и малко отгоре. Сега мога да погледна до някъде през очите на по-опитните. На мен ми правят впечатление от по-малките тези постъпки. Най-малки неща. Когато помогнат с нещо без да ги молиш. Вижда се, че се ядосват за нещо, което не са направили и се опитват да го направят по по-добрия начин. От това ти изграждаш респект към другите, а не от височината, килограмите или физическите си качества.“
&format=webp)
В света на спорта често се говори за труд и дисциплина. Но Вили добавя още един елемент – късметът.
„Аз не харесвам хора, които казват „Какво е това късмет? Късметът е глупост, всичко е както сам си го направиш.“ Не е така. Според мен не е така. За всяко едно нещо трябва
да имаш късмет. Но не трябва да разчиташ на него. Трябва да разчиташ на себе си, да си си свършил ти работата, да си положил достатъчно труд. И вече когато не ти стигне
малкото, е тогава да дойде късметът, а не да чакаш на късмета и после евентуално, ако трябва малко да се напънеш, че да станат нещата.“
Тази комбинация между подготовка и шанс често определя разликата между добрия и отличния успех.
,fit(1100:608)&format=webp)
В разговора се засяга и една тема, която излиза извън спорта – отношението между поколенията.
„Аз не харесвам изрази от сорта. „Е, едно време, к'во беше.“ Това е напълно нормално. Това е еволюция на човечеството. Няма как днешната младеж да е същата като
младежта преди 100 години. Еволюция... Всичко се променя. Просто и опитните трябва да помислят и те понякога „Защо пък и ние да не се развием?“ А не да си викаме
„Те младите за нищо не стават.“ Ако имаш подход към младите, според мен ще имаш и успех. Всичко е въпрос на подход.“
Това е урок не само за спорта, но и за лидерството, работата в екип и развитието на младите таланти.
Един от най-интересните моменти в разговора е историята около повиквателната за националния отбор по време на пандемията от COVID- 19.
Чернокожев разказва за дилемата между ангажимента към клубния си отбор в Саудитска Арабия и възможността да се присъедини към националния отбор.
„Преди да замина за Саудитска Арабия съм в националния отбор, точно преди да замина. Зимата, това е годината с COVID. Обадиха ми се от националния отбор да ме поканят. Отивам в ръководството на отбора, говоря с тях, те ми казаха „Полетите в момента са ограничени, да не кажем затворени. Ние не можем да те спрем, ти можеш отидеш, но няма гаранция дали можеш да се върнеш. Дали ще ти издадат отново виза. Имаме правомощието да ти прекратим договора, ако не се върнеш.“
&format=webp)
От националния отбор ме викат с Цецо. И мисля, че тогава беше Ради Парапунов. И те да решат дали аз или Ради, ще пътуваме за квалификацията. Помолих ги съвсем искрено да ме разберат, че съм в такава ситуация, в която няма много-много какво да избирам. Ако трябваше да играя, да го нямаше Цецо, да трябваше аз да играя, тогава зарязвам всичко, с ръка на сърцето го казвам. Не защото е минало, ами защото така съм възпитан и си обичам България, затова съм тук в момента. Но при положение, че има много други варианти преди мен. Просто прецених, че това за мен е по- печелившият вариант.“
Това е пример за реалността зад професионалния спорт – решения, които невинаги са лесни и често са между сърцето и разума. Историята на Вили Чернокожев показва, че зад успеха стоят дисциплина, постоянство и ясна ценностна система.
&format=webp)
Това е разговор не само за волейбол, но и за характера, който се изгражда по пътя към върха.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)