Поклон пред теб, бате Пепи!

Сядам да пиша, но нямам желание да пиша. Тъжно е, кофти е, ужасно е. Но трябва да се напише, трябва да се каже. Петър Василев е един от най-големите спортни журналисти в България. Емблематична фигура, без никакво съмнение! Отиде си рано...

Моето поколение буквално израсна с него. Един от първите ми спомени с Петела е свързан с телевизионния екран през 1992 г. Червено-бяла линейка паркирана зад едната врата на стадиона на Локомотив (София), млад репортер в сив шлифер, малко като полицейски инспектор от стар френски филм, се върти около возилото, оглежда, записва нещо в някакво тефтерче. Култово! Естествено, че става дума за Петела и за прочутия мач в "Надежда" с линейката.

Толкова много мачове и паметни спортни моменти е коментирал, че ще започне пролетният дял от първенството, ако някой тръгне да изрежда сега всичко. Футбол, бокс, хандбал, мотокрос, бобслей, ски скокове и пр. За първи път го видях на живо на стадион "Славия" през 90-те години. Беше седнал на последния ред под козирката, хапваше фъстъци и си водеше записки по мача. Беше топло време, нямаше много хора. Помня, че в един момент не му хареса как говори дикторът на стадиона и рече ей така на всеослушание нещо от сорта: "Ти може да говориш така, но в София така не говорим".

Вече като колега съм се чувал с него по телефона не един път. Никога не отказваше да помага. Анкетирал съм го, разпитвал съм го. По време на гадния локдаун го интервюирах - говорихме си за финала на Италия'90 ФРГ - Аржентина, който беше излъчен предния ден с негов коментар. Тогава разказа историята как в редакцията на "Работническо дело" разлистил след финала "Београдски спорт" и завинаги запомнил заглавието "Победили СР Немачка, Кодесал и мафия". Така го напиши, вика.

Веднъж му звънях за мнение след някакъв скандал в ШЛ. Бяха играли Ювентус и Реал Мадрид. Напиши, цитирай ме, казва: "Снощи убиха футбола!". Друг път каза: "Сложи, че съм казал така: "Продължавам да подкрепям Англия, макар че и аз не знам защо". Винаги си казваше това, което мисли. Нали помните, че веднъж го изрече в ефир: "Стоя зад думите си и не съм длъжен да отговарям на никакви менажери". Човек с характер. На "Парк де Пренс" в славната вечер през 1993-а Мичмана разказваше, че температурата в Париж е седем-осем градуса, но Петела веднага уточни след своя учител: "Е, седем-осем градуса, но по обед". Младият коментатор не спести острото си мнение и за голяма легенда като Джони Велинов - на мача на ЦСКА срещу Аустрия. На Мондиал'98 пък се усъмни сериозно в качествата на Яп Стам и се учуди как така от Манчестър Юнайтед са превърнали с милионите си този футболист в най-скъпия защитник в света. На Евро 2004 се възмути от една петичка на Зидан, която за една бройка да се превърне в голова асистенция. Мисля, че беше срещу Гърция, когато французите отпаднаха.

Заради това, че не оплю българските национали след загубата от Франция на Евро'96 пък беше свален от футболния ефир за няколко месеца и се раздели с националния отбор за над две години, ако изключим една контрола, доколкото помня. Конюктура. Минаха близо 30 години, но си го спомням като вчера - Ювентус срещу Манчестър Юнайтед на "Деле Алпи", първият мач от ШЛ, излъчен у нас през сезон 1996/1997 г. Мачът вече ще започва, но... не коментира Петела. Гласът е друг. А, както казах, израснахме с него. През 90-те между ШЛ и гласа на Петър Василев имаше знак за равенство.

Паметните възклицания с незабравимия му глас с лопата да ги ринеш. И досега помня името на вратарката на Дания по хандбал от Атланта'96 Сузане Мунк Лауритсен. "Каква поредна футболна драма" - от финала на Евро 2000. Това даже влезе в реклама по-късно. "Това наистина е дузпа-шедьовър!" - след изпълнението на Франческо Тоти в Амстердам. "Как?! Как е възможно това, Христо, кажи ми" - след онзи пропуск на Йовов срещу Словения. "Бягай, Серафиме, бягай". Или фирменото "Няма спор, в този ден и час вие вече сте избрали Канал 1" - за срещите от ШЛ. Или "Не зная вие как се чувствате в България, но аз просто трябва да спра, защото иначе сърцето наистина може и да не издържи в този велик миг". Питал съм го, естествено, за любимите му мачове, които е коментирал, без българско участие: Манчестър Юнайтед - Байерн на "Камп Ноу" на клубно ниво и Бразилия - Нидерландия в Марсилия от световните първенства. Винаги го твърдеше и никога не каза друго: успехът от САЩ'94 няма да се повтори и Христо Стоичков е номер 1.

Когато дойде в подкаста ни преди малко повече от две години каза, че ще говорим максимум половин час, нямал много време за такива неща. Разговорът обаче така тръгна, че неусетно минаха близо сто минути. Толкова дълго интервю никога преди и никога след това не е давал. За мен е чест! Дори сега, докато пиша тези редове, получавам съобщения, че хора си пускат епизода с Петела.

Петела - емблема, харизма, легенда.

Поклон пред теб, бате Пепи!

Следвай ни: