Атанас Пашев и Петър Зехтински си спомнят пред Sportal.bg за гръмката победа над Байерн

На днешния ден през 1984 година в Пловдив се играе един от най-запомнящите се мачове в клубната ни футболна история между Тракия Пловдив (сегашен Ботев Пловдив) и Байерн (Мюнхен) в 1/8-финален двубой от турнира за КНК. В първата среща на Олимпийския стадион в Мюнхен баварският колос печели с 4:1 и мачът изглежда предрешен, но не така мислят "канарчетата". За реванша са продадени 45 000 билета. В късния ноемврийски следобед пловдивчани излизат на препълнения градски  стадион "9-ти септември" под звуците на популярната  песен на великия италиански дует Карло Бути - Мариса Фиордазило "Сини канари" - песен, превърнала се в химн на отбора през годините. В състава на прочутите гости са играчи като Пфаф, Дремлер, Румениге, Аугенталер, Лерби, Дюрнбергер, Хьонес.

През първото  полувреме ювелирен пас на диригента Петър Зехтински (Зико) извежда отдясно крилото Атанас Пашев (Пашата), който навлиза дълбоко в наказателното поле на гостите, финтира в типичния си стил играчите в защита и с топовен изстрел матира Пфаф. Шест минути след началото на второто полувреме крилата Пашев и Костадинов поставят на колене отбраната на гостите преди Клаус Аугенталер да извърши нарушение в наказателното поле срещу Коце Костадинов. Потърпевшият отбелязва безупречно гол от дузпа в горния ляв ъгъл. Драмата остава до края, а няколко страхотни спасявания на легендарния Жан Мари Пфаф не позволяват да се стигне до обрат. Един от героите на този ден Атанас Пашев говори пред Sportal.bg за своя интересен спомен и случка от тази среща:

"Това беше мач, който ще помня и заради голямото име на Байерн, и заради нашите фенове - препълнен стадион, птиче не може да прехвръкне. Около 10 000 привърженици не успяха да влязат на стадиона. Беше истинска канонада. Но дори извън пределите му ни подкрепяха и чувствахме тяхната сила. Да, може би след загубата ни с 1:4 е възможно да е имало нотка на подценяване от тяхна страна, но не толкова голямо. Все пак Байерн излезе с титулярния си състав. Още в началото ги притеснихме и ми отмениха чист гол в седмата минута. Когато отбелязах гола след подаване на Петьо Зехтински, гол като по учебник само с три паса, това мисля, показваше силата ни в нападение. А след втория ни гол те бяха направо объркани, грешаха често. От една страна късметът, а от друга техният вратар Пфаф извади всеки наш удар до края на мача. Две години по-късно отново се срещнах с Жан Мари Пфаф. Това стана по време на лагера на националния отбор в Мексико през 1986 г. Тогава бяхме с Белгия и Уругвай на подготвителния лагер в навечерието на първенството. Срещата ни бе във фоайето на хотела, в който белгийците бяха отседнали. Ставайки въпрос за този мач, бях приятно изненадан, когато ми каза, че го помни и момента, в който съм разпечатал вратата му. Това ме поласка много. Сприятелих се с него, Геретс, Шифо. Спомени, които са вечни, но живяхме в друго време, имахме невероятни играчи и бяхме отдадени много на клуба".

Капитанът на тима по това време Петър Зехтински допълва историческия мач пред медията ни с любопитен фрагмент.



"За първи път излязохме с много хубав екип - новите фланелки на "Пума" по това време. След първата среща може би имаше някакво подценяване от тяхна страна, но те бяха играчи от световна класа. След втория гол бяхме на косъм от трети и в един момент видях как вратарят Пфаф затиска на голлинията топката след удара на Пашев. Години по-късно в своята биографична книга "Моят живот", излязла на немски език, Жан Мари Пфаф казва, че най-трудният мач в кариерата му на клубно ниво е бил този срещу Тракия в Пловдив. Това признание на един от най-големите вратари в света е уникално, което говори за силата на този изключителен наш отбор, с който всички противници се съобразяваха".

Пламен Трендафилов

Следвай ни: