Чужди, а наши: "Златните" Магомед Рамазанов и Семен Новиков

Семен Новиков (кат. до 87 кг, класически стил) и Магомед Рамазанов (кат. до 86 кг, свободен стил) - чужди, а наши. Различни, но с еднакви мечти и цели. От две страни, които разделят света - Украйна и Руската федерация, но със златни олимпийски медали за новата си родина - България.

Двамата борци бяха сред тримата шампиони на страната ни от най-важния спортен форум в Париж. Те развяха нашия трибагреник и слушаха "Мила, Родино" на най-високото стъпало на почетната стълбичка.

"За европейците аз се считам за руснак, в Русия аз съм от Дагестан. Дори в самата Русия не знаят колко нации има в Дагестан. За Русия ние всички сме дагестанци. А в Дагестан... аз съм аварец. А по паспорт съм българин. И моят треньор и той е българин, но е бесарабски българин. Малко е трудно да се обясни. Има национален език – аварски, литературен. Но има и разговорни езици в Дагестан. Има райони, в които всяко село има свой собствен език. В централното село разговарят на един език, на 20 километра, в моето село, разговарят на друг език”, опитва се да обясни Магомед Рамазанов, олимпийски шампион в свободния стил, пред bTV.

При Семен Новиков историята не е толкова сложна. Той е от Украйна, от град Харков.

„Няма голяма разлика от живота ми в Украйна и този в България. Живеех с моите родители и дядо, както тук живеят семействата. Разлика няма, ако има, е минимална. Има разлика в култура, но не толкова голяма. Имаме обща култура, дори общи православни християнски празници, както и сходство в някои традиции."

Рамазанов също е категоричен, че големи разлики между българите и дагестанците и техните традиции няма, освен че в родината му преобладаващата религия е ислям.

"Има супа, има салата, има десерт – продължава Магомед. - А когато отидеш в Германия, в Париж, дори в Турция, там супа няма. Пилешка супа? Няма такова нещо. Но аз бързо свикнах, адаптирах се. Тук не е като в Германия - след 8 часа всичко да затварят. Можеш дори в 10 вечерта да си купиш нещо.“

И е категоричен, че Русия липсата на телевизионно излъчване на олимпийските игри е попречила на неговата популярност, но в неговото село в Дагестан много са се радвали на успеха му.

"При нас има такъв обичай – когато в селото се роди син, бащата излиза и започва да стреля във въздуха – разказва Рамазанов. - И в този ден, в който се борех, всички са стреляли. Имали са такова усещане, сякаш се е родил син. И ми стана много приятно, че хората така са го възприели", разказва той.

Новиков пък не крие, че често му задават въпроса: „Защо не се бори за Украйна?“.

Той пък е категоричен, че остава в София, в която много лесно се приспособява, защото градът много му прилича на Харков.

„Харесвам Витоша, понякога с националния отбор правим разходки и тренировки там“, допълва Семен.

Магомед пък е категоричен - харесва Велико Търново, където вече е почетен гражданин.
„Във Велико Търново е красива природата – казва шампионът. - Има много зеленина. Когато пътувам между градовете, виждам колко зелено е. Аз харесвам това, което е полезно - чистия въздух, да се храня здравословно, това е което ми доставя удоволствие", каза Рамазанов и обещава да научи български, който ще му е от полза за бъдещите планове.

"Вече съм свързан с България – казва той. - В бъдещето ще развивам спорта тук, защото аз друго не умея. През целия си живот се занимавам със спорт. И ако мога да бъда полезен за страната, ще ми бъде много приятно. Ако мога да повлияя на младежите да се занимават със спорт, а не да се занимават с други неща, които не са полезни за тях. Ако постигна това, ще се радвам!"

И двамата са категорични, че не разбират от политика и не искат да влизат в тази тема, въпреки че често им се налага да го правят, дори с непознати на улицата.

И на двамата обаче близките им планове са свързани със следващите олимпийски игри и мечтата им отново да развеят трибагреника от най-високото стъпало на стълбичката в Лос Анджелис 2028.

автор: btvsport.bg
снимки: "Стартфото" и bul-wrestling.org

Следвай ни: