Сензацията Дикеч: Изглеждах спокоен, а вътре в мен се вихреше буря

Ако попитате хората с какво свързват Алимпийските игри в Париж, много вероятно е да ви кажат неговото име. Турският стрелец Юсуф Дикеч се превърна в сензация в първите дни на най-важния спортен форум, като на финала на 10 м въздушен пистолет микс той показа огромно спокойствие!

С ръка в джоба, без специални очила и лещи, само с тапи за уши, Дикеч бързо се превърна в любимец на целия свят. Той изпусна златото, но спечели възхищение и милиони фенове!

Ексклузивно пред bTV турският олимпиец даде едно от първите си интервюта след като придоби световна слава.

"Спокойно" и сякаш "наужким. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпиадата. Какво обаче стои зад това?

Ю. Дикеч: Макар и да изглежда, че стоя спокойно, там вътре в мене се развихряха бури. Бях много развълнуван, имаше голямо напрежение. Но това, че изглеждам спокоен се дължи на факта, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години! Това ми е пета Олимпиада. И заедно с всяко участие в предишни състезания се научавам да потискам притеснението.

Едно от впечатляващите неща беше, освен аурата ви, стойката ви, на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, защо?

Ю. Дикеч: Разбира се. Да, държа ръката си в джоба. Не беше обичайно поведение за това състезание. И в социалните мрежи някои приятели коментираха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11-12 години, когато станах първи. На световното също бях в същата стойка. В тази позиция съм, откакто съм започнал да стрелям. Причината е, че така тялото ми е по стабилно, за да запазя равновесие, затова така го правя.

Много се изписа за вас. От семейното ви положение, до това, че си искате кучето. Имате ли куче въобще, каква е истината?

Ю. Дикеч: За съжаление, тези коментари са фалшиви. Нямам куче, имам само една котка и затова другите неща, които са изписани са фалшиви или от фалшиви профили, открити на мое име.

Как избрахте стрелбата?

Ю. Дикеч: Първо се занимавах с борба 6 години, но поради причини, които не зависеха от мен, се наложи да оставя борбата. Да се занимавам със стрелба е изцяло случайно нещо, после разбрах че имам талант, но даже понякога и таланта не върши работа. Много усилено работих и след 2 години станах шампион на Турция. След като станах шампион, разбрах, че ако се постарая повече и работя повече мога да стана по-успешен и продължих по този път.

Доволен ли сте от представянето си на Олимпиадата?

Ю. Дикеч: Да, това, както казах, е петата ми Олимпиада, също така за Турция е първият медал в този спорт. Много съм щастлив, че аз можах да спечеля този първи медал за страната ми. По принцип се бяхме подготвили много добре. Тръгнахме с идеята, че ще вземем златния медал.

Миналата година на световния шампионат останах втори, а тази на Световната купа в Бразилия бях на първо място, също спечелих и преди два месеца в Германия. Като цяло бяхме се подготвили много добре. Целта ни беше златния медал, дори успяхме да стигнем до финалите с рекорд, но да кажем, че имахме не толкова добър късмет и затова изпуснахме златния медал.

Къде ви беше по-лесно в индивидуалната стрелба или в микса?

Ю. Дикеч: В микса ми беше по лесно. В индивидуалната стрелба изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и така постигнахме целта си.

Хората, които са вещи във вашия спорт, коментират, че разчитате единствено на собствените си очила и тапи за уши. Това прави впечатление, особено на фона на добре оборудваните стрелци, които изглеждат като киборги.
Ю. Дикеч: По принцип когато стрелям съм и с две отворени очи. Ние не че нямаме нужното оборудване, с което другите участваха на Олимпиадата. Просто аз не искам да ги използвам. Слушалки или специални очила не използвам. Имам си само моите очила, които са с диоптър.

Каква е следващата ви цел?

Ю. Дикеч: Следващата ни цел е Олимпиадата през 2028 година. В Лос Анджелис, живот и здраве, ще вземем златния медал.

Мислил ли сте какво ще правите, след като приключите със стрелбата?
Ю. Дикеч: Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, който имам, на хората, които искат да се занимават с този спорт, и после ще живея по-спокоен и пенсионерски живот.

Как възприемате реакцията на хората, след участието ви?

Ю. Дикеч: Коментарите по цял свят са много позитивни и това ни кара да се чувстваме много щастливи. Аз възприемам тази реакция така, че в духа на Олимпиадата, няма допинг, не използвам излишни подръчни средства, като очила и допълнителни уреди, че това е състезание, в което показваш и хората са оценили таланта на състезателя. Хората видяха тук естествеността, чистотата, яснотата. Мисля, че това е причината да го приемат така моето участие.

Имате ли си любимо меме, колаж?

Ю. Дикеч: Всички са много хубави, но едното ми направи много голямо впечатление и ми хареса. Беше с надпис "Тука разбрахме, че среброто е по-ценно от златото".

Какъв човек сте в живота?

Ю. Дикеч: Главно съм спокоен и позитивен човек, обичам да споделям с приятели, в разговора изслушвам проблемите на хората.

Как разбирате и използвате ли израза "на всяка цена"?

Ю. Дикеч: Както казах, този успех е вследствие на 24 години. Хората трябва да убедят първо себе си, че ще спечелят и след като го направят това, трябва да работят усилено и резултатът идва.

Ако на Олимпиадата изглежда, че все едно си почивате, когато си почивате какво правите?

Ю. Дикеч: Аз съм спокойна личност. Макар и там да изглеждам, че съм спокоен, вътре в моя свят бях развълнуван.

Имате ли рецепта за това как се овладявате?

Ю. Дикеч: Няма рецепта, след 24 години усилия човек се научава как да се самоконтролира. Това е опита от спорта.

Имате ли съвет към младите спортисти?

Ю. Дикеч: Младите непременно искат да стигнат до резултата. Аз съм конкретен пример, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 години и сега спечелих медал, на петата си Олимпиада. Младите трябва да бъдат убедени в самите себе си и да работят усилено.

btvsport.bg

Следвай ни: