)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
"Не искам изобщо да се връщам назад", категоричен е боксьорът
Да посрещнеш 16-ия си рожден ден в затвор в Германия, да избягаш от родителите си, за да тренираш бокс, треньорът ти да предложи да те осинови, а в края на историята да се качиш на олимпийския ринг.
Всичко това звучи като перфектен сценарий на филм, но не е... поне засега. Това е животът! На един от най-големите български таланти с боксови ръкавици. Той е Радослав Росенов, само на 20 години, а вече олимпиец... и очевидно екшън герой!
Епизод 1: Осиновяването!
Тази луда поредица за живот на бързи обороти започва, когато той е само на 11:
"Треньорът реши и с документите дойде пред баща ми. Каза му: "Само трябва да се подпишеш, за да осиновя сина ти!". Баща ми тогава, не знам... на шега ли, какво, каза му "Добре, няма проблеми.". Защото те щяха да заминат за Германия да пътуват", разказва Радо.
Само че нещо се променя в решението на баща му. Той решава да се отметне от дадената дума към Павел Сяров и да заведе бъдещия боксьор в Германия.
В новата страна Радо иска само едно - да се прибере у дома. А причината е ясна:
"Не издържах. Исках да се върна тука и да продължа с бокса. Имаше месец и половина до европейското първенство за юноши. И треньорите се обадиха да ме питат дали ще се връщам, какво се случи с мен. Казах им, че трябва да говоря с баща ми, за да ме пусне да се прибера".
Следва нов отказ, а Росенов по детински започва да проявява агресия - сбива се с местен, като това ще повлияе на животът му в бъдеще.
"За да види баща ми, че ако съм там, се случват проблеми", признава днес той.
Епизод 2: Бягството!
Радо все пак не се отказва. Намира хора, намира начин и... се качва в самолета за България.
,fit(1100:608)&format=webp)
"В самолета и реших да звънна на баща ми: "Съжалявам нали, тате, направих някаква грешка. Просто трябваше да се прибера. Нямаше как.". Той директно ми затвори телефона, без да ми говори, без да ми каже нищо. И аз се разревах, щото ми беше станало тъпо, че не съм им казал нищо. И така се качих директно – без да знаят, без нищо.", казва той.Бащиното сърце обаче омеква. И Росенов старши поставя ултиматум: "Моето момче, пожелавам ти успех! Искам европейска титла от теб. Тогава ще ти простя!"
"Така се случиха нещата, че аз ги утрепах от бой всички. Тогава станах за първи път европейски шампион. И се зарадвах много. Звъннах му след това и му показах медала", казва Радо.
Баща му е категоричен: "Простих ти. Много се радвам, че успя. Не е било напразно всичко това. Продължавай, моето момче! Каквото трябва, ще ти помогнем. До теб сме. Само напред!“
Грешките в миналото понякога чукат на вратата в най-неподходящия момент. Спомняте ли си, когато Росенов разказа за онзи детински бой. Е, при едно от завръщанията в Германия, той излиза на дневен ред.
Епизод 3: Затворът!
Радо е спрян от полиция и е вкаран в ареста.
,fit(1100:608)&format=webp)
"На 16 години бях в затвор в Дрезден. В ареста бях, да. Около 5-6 часа. За първи път влизам в ареста. И имаха малко… смисъл как да ви обясня… клаустрофобия имам. И като влязох в ареста – то само огледала, четири стени, само огледала, и аз не знаех какво се случва. Почнах да викам, да откача, даже се разревах", спомня си той и продължава:
"Разбрах, че влизам в някакъв затвор. Втората седмица чувствах, че съм напълно луд. Психически напълно съм извъртян. Даже мога да кажа, че рождения ми ден го празнувах вътре в затвора. И това ми беше най-тежкият ден."
Един месец продължава престоят на Радослав зад решетките.
"Последната седмица дойдоха, чукнаха ми на вратата и ми казаха да са обличам, сложиха ми белезници. Тръгнахме, качиха ме в колата. Гледам, човек, по магистралата пътуваме. И гледам, че пише града ни Хелимщед. Тогава вече разбрах, че на дело отивам. И когато седнахме вътре за делото, аз не ги разбирам какво говорят".
&format=webp)
Епизод 4: На свобода!
Идва моментът за Радослав да признае грешката си, за да продължи напред. Далеч от затвора. И близо до боксовата зала:
"Дадоха ми дума! Обясних им, че съжалявам за това, което съм направил. Без да искам се е случило всичко, повече няма да се занимавам с такива простотии. Лежах там няколко седмици, даже и месец и видях кое какво е, що е. Уплашен съм много, не искам нищо да направя. Извинявам се. Даже и на човека, дето съм го ударил, се извиних. И така всичко приключи", спомня си той.
Епизод последен: Поуката!
Осъзнал грешката си, Радослав Росенов продължава по правилния път – този на спорта. 20-годишният ни талант вече постигна една победа на олимпийския ринг, а всички предвещават, че бъдещето ще му донесе само успехи.
"Радвам се, че съм шампион. Не искам изобщо да се връщам вече назад, не искам да мисля изобщо за това. Когато минеш по трудния път, аз съм сигурен, че след това лесното си идва", размишлява днес той.
На 16 той беше в затвора в Дрезден, на 20 успя да се качи на олимпийския ринг в Париж. На 24 той си пожелава да окичи лудата си глава със злато на Игрите в Лос Анджелис.
Снимки: Startphoto
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)