Гочо Василев на 80

Голям юбилей празнува днес една от емблемите на пловдивския футбол. Георги Василев - кумирът на няколко поколения локомотивци, кошмарът на жълто-черната защита от 60-те и 70-те години на миналия век, екзекуторът на гениалния световен шампион Дино Дзоф, навършва днес 80 години. Мнозина сигурно няма да повярват, че толкова лазарника са зад гърба на все така енергичния и палав Гочо, който кръстосва града и е еднакво добре приет от черно-бялата и жълто-черната общност.  Защото дошлият от неврокопското село Делчево артист с топката бе всеотдаен на терена и се раздаваше до краен предел за Нейно величество публиката.  

Със сигурност Георги Василев е един от малкото български футболисти, които имат завършени две висши образования. Той е дипломиран агроном от ВСИ и магистър от Националната спортна академия. Василев е и най-резултатното крило в историята на футбола ни.

Легенди се носят за гениалния тандем в атака на Локо от 60-те и 70-те години между Христо Бонев и Гочо Василев. Двамата общо отбелязват 300 гола за черно-белите. И досега двамата се виждат всеки ден на Лаута, а шегите им могат да разсмеят дори монахиня от някой католически орден. Гочо обаче признава, че Зума е най-големият. "Той бе сред най-добрите футболисти на своето време. Ако бе излязъл на Запад, можеше и Златна топка да спечели".

Четири десетилетия минаха от последното участие на щурмовака в пловдивското дерби, но и досега рекордът му по отбелязани голове не е подобрен. 13 пъти Гочо Василев пронизва вратата на градския противник и хвърля в екстаз публиката на Локо. Като истинска драка Гочо не пропуска да се заяжда под път и над път с "жълто-черните". Никой от тях обаче не изпитва злоба, защото в златните времена на пловдивския футбол играта и артистите бяха над всичко.

Роденият в Демирхисар сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 г. твърди, че не мрази канарчетата. Той си запазва доброто приятелство с някогашните си непримирими противници и след края на кариерата. Гочо играе редовно табла с Добри Ненов почти до кончината на славния някога нападател на канарчетата. Василев пие кафе с Динко Дерменджиев, когато на Чико му прилошава и е откаран в болницата, където почива. 

Легендарното крило твърди, че има само 2 загуби от Ботев. “Едната е по нареждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без нареждане от БКП никога нямаше да ни бият”, твърди футболист №1 на Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.

"Дербитата с Ботев ми бяха най-лесните мачове. Христо Бонев преди тях направо обезумяваше. На мен изобщо не ми пукаше. Преди един такъв мач Голямата къща беше претъпкана още 2 часа преди началото. От нямане какво да правим с Тошо Иванов спретнахме игра на сантасе. Зума беше започнал да загрява и дойде да ни се скара. Аз му казах: "Ти си тичай, разтягай, а футбола го остави на мен". На самия мач им вкарах 2 гола и си ги изпратихме по живо-по здраво". 

"Започнах кариерата си в Пирин Гоце Делчев. На един юношески турнир ме забелязаха треньорите на Локомотив Димитър Григоров и Панайот Танев. Поканиха ме да дойда в тима и аз приех. С годините се видя, че съм направил правилния избор.

Имаше голяма конкуренция, но се наложих веднага. В първите пет мача вкарах пет гола. Треньорът Григоров обаче беше голям психолог. Щом отбележех, ме сменяше, за да не се главозамая.
Тогава нямаше стимуланти, витамини. Мама ми пращаше мед и орехи от Делчево и с тях заякнах. Контузии през дългата кариера не съм имал.

С Локо постигнах много успехи и признание. Не си представям живота без любимия отбор. Във футбола се влюбих още от малък. Случвало се е пеша да ходя от Делчево до Гоце Делчев 10 км за тренировка", спомня си Георги Василев.

Куриозните и веселите моменти в славната му кариера не са един и два. "По мое време съдиите толерираха по-твърдия футбол. На места като Враца и Дупница имаше защитници, които буквално чупеха крака. Реферите се правеха, че не виждат. Веднъж ни предстоеше гостуване на Марек. На тях им трябваше победа, за да останат в А група. Треньор им беше един софиянец, викаха му Баба Рада. В коридора беше извикал един от техните касапи, който му каза: "Тренеро, нема а се плашиш. За русио (Христо Бонев) не бери грижа. Он го нема на гостувания. А че фатим македонецо (мен има предвид), он е опасен. Гледай си часовнико, на петата минута македонецо ке биде аут".

Още от самото начало обаче аз му влязох на таран с два лакътя, а в петата минута им вкарах гол. Ритаха като магарета, ама тоя юнак, дето щеше да ме осакатява, в опит да ме контузи, се контузи сам. Удържахме победа, те изпаднаха. После с камъни ни счупиха рейса". На другия ден в един вестник излезе карикатура, под която пишеше "Косата удари на камък".

Друг емблематичен момент от кариерата на Гочо е мач с Ботев. Двата отбора водят люта битка пред препълнените трибуни на Голямата къща, но голове няма. Минута преди края Зума центрира, а Гочо изпод ръцете на големия вратар на канарчетата Михаил Карушков с глава мушва топката в мрежата. Инстинктивно Карушков хваща главата на Василев. "Михале, пусни ми главата, за да си извадиш топката от мрежата", му казва Гочо, а Карушков побеснява и тръгва да го гони към центъра, но се спира, тъй като легендарното крило е съборен на земята от целуващите го съотборници.

С Локо постигнах много успехи и признание. Не си представям живота без любимия отбор. Във футбола се влюбих още от малък. Случвало се е пеша да ходя от Делчево до Гоце Делчев 10 км за тренировка", спомня си Георги Василев.

Куриозните и веселите моменти в славната му кариера не са един и два. "По мое време съдиите толерираха по-твърдия футбол. На места като Враца и Дупница имаше защитници, които буквално чупеха крака. Реферите се правеха, че не виждат. Веднъж ни предстоеше гостуване на Марек. На тях им трябваше победа, за да останат в А група. Треньор им беше един софиянец, викаха му Баба Рада. В коридора беше извикал един от техните касапи, който му каза: "Тренеро, нема а се плашиш. За русио (Христо Бонев) не бери грижа. Он го нема на гостувания. А че фатим македонецо (мен има предвид), он е опасен. Гледай си часовнико, на петата минута македонецо ке биде аут".

Още от самото начало обаче аз му влязох на таран с два лакътя, а в петата минута им вкарах гол. Ритаха като магарета, ама тоя юнак, дето щеше да ме осакатява, в опит да ме контузи, се контузи сам. Удържахме победа, те изпаднаха. После с камъни ни счупиха рейса". На другия ден в един вестник излезе карикатура, под която пишеше "Косата удари на камък".

Друг емблематичен момент от кариерата на Гочо е мач с Ботев. Двата отбора водят люта битка пред препълнените трибуни на Голямата къща, но голове няма. Минута преди края Зума центрира, а Гочо изпод ръцете на големия вратар на канарчетата Михаил Карушков с глава мушва топката в мрежата. Инстинктивно Карушков хваща главата на Василев. "Михале, пусни ми главата, за да си извадиш топката от мрежата", му казва Гочо, а Карушков побеснява и тръгва да го гони към центъра, но се спира, тъй като легендарното крило е съборен на земята от целуващите го съотборници.

Избрано от Гочо

"Няма вратар, на когото не съм вкарвал гол. Веднъж един ми вика: "На мен не си ми вкарал!". Казах му: Ами аз не те познавам бе, мой човек! Как да ти вкарам. Ти беше резерва. На резерва как да вкарам!"

"Вкарвал съм много голове, играл съм срещу най-добрите защитници в света. Не ми е било трудно да надиграя Факети, Сарти, Аладжов, Цоньо Василев. Най-трудното ми беше да направя от Христо Бонев футболист."

"Вие защо ме пренебрегвате за сметка на Зума, бе? Знаете ли, че навремето той се обръщаше към мен: "Другарю Василев, може ли да ми подадете на празна врата, за да вкарам?". К'во да го правя, треньорът тогава го оставяше резерва и един от редките пъти, когато го пусна на смяна, му я дадох на празна врата да се запише и той."

"Как да мразя канарчетата, бе? Аз ги обичам. С премиите от головете, които им вкарах, си купих апартамента в “Кършияка". Затова, като минавам покрай техния стадион, винаги ги благославям с думите: Благодаря ви, пиленца мои! Без вас не можеше да имам покрив над главата."

"Срещу Ботев имам само две загуби. Едната е по нареждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без нареждане от БКП никога нямаше да ни бият."(Лидерите на ОК на БКП Пловдив през 60-те и 70-те години.)

"Вървя си един ден по Главната и срещу мен Гельо Делев (голям защитник на Ботев от 70-те години). Викам му: "Оооо, Гельо, как си, бе?", и му подавам ръка. И той смутено ми подава ръка, но го усещам, че трепери. Казах му: Еее, аз от 30 години не съм пипал топка, а ти още трепериш, като ме видиш!

"Прякора ми Луи дьо Финес го измислиха след един мач в Чехословакия. Там ме пазеше един два метра висок. Беше тромав, но упорито ме преследваше по  терена. Викам - сега тоя ще го скъсам от крачоли. Финтирах го аз няколко пъти и той все на земята. Подадох му ръка накрая да се изправи, а той, като стана, ме изгледа лошо и ме ръфна за носа. Целият потънах в кръв. Даже като ме изнасяха с носилката, плюх по него и го направих целия червен. И понеже съм направил шоу, ме кръстиха на прочутия френски актьор.

Следвай ни: