Волейболният Айнщайн: Много трудно ми бе да приема загубата от България

Капитанът на националния отбор на Белгия по волейбол за мъже Сам Деру призна в интервю за авторитетното руско издание “БО Спорт”, че му е било много тежко, след като той и съотборниците му не са се класирали за Олимпийските игри в Париж 2024.

Белгия загуби решаващия последен двубой от България с драматичното 2:3 на квалификацията в Сиан (Китай).

Капитанът на Белгия Сам Деруу: Ние не сме роботи и трябва да сме горди!

“Всеки медал е специален. Да станеш шампион никога не е лесно и не бива да го приемаш за даденост. Всяко „злато“ може да е последното във вашата кариера”, заяви Сам Деру, който преди седмица стана за трети път шампион на Русия, и за втора поредна година го направи със Зенит (Казан).

“Тази победа е особено важна за мен, защото преди началото на сезона участвах в олимпийската селекция. И моят отбор беше близо до спечелването на билет за Париж, но остана без нищо. Беше трудно да се приеме това. След тази загуба от България с 2:3 не можах да обичам волейбола толкова много, колкото преди, за няколко седмици. Трябваше да премина към клубния сезон, но не можах да го направя веднага. Но в Казан треньорът и всички играчи направиха всичко, за да се чувствам като у дома си. Благодарен съм им, че ми дадоха възможност да презаредя батериите си, да натрупам нова мотивация и да подходя в добра форма към важните мачове”, добави Деру, който наставникът на Зенит Алексей Вербов кръсти - волейболният Айнщайн.

“Лесно се намира мотивация за игра. Обичам волейбола, обичам да побеждавам. Мразя поражението. Победите са част от характера ми и никога не мога да им се наситя. Но е вярно, че като чужденец ми е по-трудно да съм далеч от семейството си. Синът ми живее в друга държава. А в Русия от няколко седмици има студове от -25 и това не добавя нищо положително. Все още обичам волейбола, но понякога отнема по три-четири часа на ден, а останалото време може да се проточи дълго. Тази година моята приятелка Добриана Рабаджиева игра в Бразилия. Живеех сам, бяхме в различни часови зони, на различни континенти. Трябваше да намеря правилния баланс между моя живот и живота на отбора. Благодарен съм на Алексей Вербов, че два пъти ме пусна да се прибера вкъщи, за да видя сина си. Ако не беше това, определено щях да съм в депресия. Тежко е, когато не виждаш семейството си толкова дълго. Надявам се следващият сезон да е по-лесен. Добриана ще бъде в Казан и е голяма разлика, когато не живееш сам. И за мен е голяма чест да играя за Зенит. Радвам се, че ще продължа да съм в този отбор”, допълни Деру.