Една от големите звезди в Белия керван в момента Херник Кристофърсът застана преди микрофона на Sportal.bg преди стартове за Световната купа в Банско. Норвежецът говори за своите приоритети в спорта и каза ласкави думи за Алберт Попов.
- Как се чувствате отново в България? Имате хубави спомени тук...
- Да, Пампорово бе голяма стъпка напред за мен. Две победи в два последователни дни. Това беше повратната точка, от която след Пампорово всичко тръгна нагоре за мен. След това дебютирах в Световната купа и взех първата си победа в Кранска гора, където победих едни от най-добрите в Световната купа. България е началото на моята кариера, това е повече от сигурно.
- Как се чувствате в Банско? Тук вече имате победа...
- Тук се чувствам перфектно. Трасето за гигантски слалом е перфектно. Много е трудно, преди да дойде последната трета от пистата, където е равно. В този участък трябва да запазиш скоростта. Пистата за гигантски слалом е много добра. Колкото до слалома, то тук не съм карал в тази дисциплина. Може би един манш в суперкомбинацията. Слаломът е малко в по-долната част на трасето, но не мога сега да си го спомня. Ала гигантският слалом е супер. Смятам обаче, че имам шансове и в слалома.
- В България всеки чака този слалом. Какво мислите за Алберт Попов?
- Той е невероятен. Невероятен човек и голям приятел. Познавам го от много, много години. Алберт е на годините на моя брат. Миналата година имаше подиум. Може би му липсва малко постоянство. Топ десет, топ пет и от там всеки трябва да търси победата. Но Попов е страхотен и му пожелавам успех от сърце.
- Кое е по-добре - да си олимпийски шампион или да спечелиш голямата Световна купа?
- Много добър въпрос. Може би Световната купа. Защото олимпийски шампион си само за един ден на четири години. Вероятно е въпрос на ден, а в голямата Световна купа си най-добър през целия сезон. По - сериозното постижение да спечелиш Световната купа.
- Прибирате се в Норвегия и случайно пред вашия дом има сак с един милион долара. Никой не ги иска. Какво ще правите с тези пари?
- Ще ги предам на полицията.
- Но никой не ги иска и полицията ги връща?
- Ще ги даря за борбата с онкологичните заболявани при децата. Това е моята мисия. За нея ще ги даря. Норвежката федерация има договор точно с фондации, които помагат в такива случай. Половината от тези пари ще даря за това. Но наистина не знам, как бих постъпил в действителност. Просто ми харесва моят живот. С приятелите ми, с годеницата и детето ни. С моят син, семейството. Искам да съм щастлив с това, което имам.
- Как се разбирате с Марсел Хиршер?
- Бяхме големи съперници като състезатели. Но винаги обаче е имало голямо уважение между нас двамата. Пътувахме много заедно с проектите на Ред Бул по състезания. Просто имахме голям респект един към друг. Наистина сега е малко по-различно, когато той ми е нещо като началник, ала се разбираме много добре.