Величието на Кайзера

Франц Антон Бекенбауер. Дер Кайзер. Класа, мит, епоха. Със сигурност един от най-великите във футбола, дал важна насока на играта още през 60-те години на ХХ век. Започнал като халф, умеещ да бележи голове - на световното в Англия'66 Бекенбауер реализира четири попадения, което го нарежда на второ място в тима на ФРГ след нападателя Хелмут Халер. Впоследствие Кайзера минава на по-задна позиция и действа като либеро, умеейки да раздава елегантни пасове и да се включва напред, с което да обърква противниковата отбрана. Апропо, същото правеше по-късно Матиас Замер, което беше основно оръжие на Германия на Евро'96. Естествено, сред големите геройства на Бекенбауер винаги ще бъде прословутият полуфинал с Италия в Мексико'70, когато започналият в полузащитата заедно с Волфганг Оверат Франц доиграва Мача на века с извадено рамо. Евро'72 с убийствената шампионска ос (Майер, Бекенбауер, Нетцер, Мюлер), световната титла от 1974-а и хегемонията на Байерн издигат германския футбол на пиадестал, какъвто Европа не е виждала дотогава. Основен диригент е Кайзер Франц - елегантен, всемогъщ, лидер.

За отбелязване е епохалното му съперничество с "оранжевия" ас и визионер Йохан Кройф, неуспял да покори световния връх. През годините двамата титани говорят един за друг с голямо уважение, като Бекенбауер го посочва за най-великия за всички времена, а Йохан I отвръща със същото в края на 90-те, поставяйки германеца за номер 1 - пред Пеле, Марадона и Ди Стефано. Тук е мястото да припомним думите на известния югославски спец Бранко Зебец, че Ди Стефано е бил велик с много тичане по терена, докато Бекенбауер е бил велик, дори когато е стоял на едно място. За финала на световното първенство през 1974 г. може да се говори половин ден, и пак няма да се каже всичко. Един емблематичен сблъсък в Мюнхен, след който Кройф отронва, че мечтата на Нидерландия е приключила. Обратно - Западна Германия ликува, а Беки пръв вдига новата световна купа над главата си. По-късно Кайзер Франц споделя, че той и колегите му са били по-подготвени и че изглежда за Кройф е имало по-важни неща от това да спечели световното с екипа на "лалетата". В края на 1974-а Принца на Амстердам намира усмивка в анкетата за "Златната топка", където изпреварва Бекенбауер с 11 точки. Все пак през 1976-а славният капитан на Байерн печели за втори път отличието на "Франс Футбол", след още едно второ място през 1975 г.

Освен с изявите си на терена, Бекенбауер и Кройф блестят и на червения килим, превръщайки се в първите европейски футболни звезди започнали активно да участват в реклами, да записват музикални плочи, да печелят много пари под диктовката на импресарио (Кор Костер при Йохан и Роберт Шваан при Франц), давайки старт на ранната комерсиализация на играта, далеч преди нейния истински "модернизъм" с навлизането на големите пари, шумните нови проекти и правила. През 1990 г. Бекенбауер нанася нов удар в голямото съперничество със своя нидерландски еквивалент и антипод - става световен шампион и като треньор.

Всичко започва като шега с малка провокация на първа страница на вестник "Билд" през 1984-а, където се появява изказване на Кайзер Франц, че е готов. Да, без нужната диплома и квалификация, легендарният футболист и тогавашен колумнист поема юздите на Бундестима. Минал през серия мъчни мачове в Мексико'86 и горчив провал на домашния терен през 1988-а, донесъл му куп критики и определението "гробокопач на германския футбол", дадено му от Паул Брайтнер, Бекенбауер достига до световната купа на 8 юли 1990 г. За няколко години той - първият прав наставник до тъчлинията, осъществява забележителна смяна на поколението в националния отбор и налага стил и манталитет, които водят до триумф над Аржентина в Рим. Поетапно от Маншафта отпадат Бригел, братята Фьорстер, Калтц, Магат, Щилике, Алофс, Румениге и вратарят Шумахер, зачеркнат след излизането на книгата му "Начален сигнал", за да бъде изграден шампионският състав за Италия'90.

"Който спечели, ще играе на финала", предрича Бекенбауер преди осминафинала с Нидерландия на "Сан Сиро". Няколко дни по-късно, преди четвъртфинала с Чехословакия, мерцедесът на германския треньор е откраднат от центъра на Милано, което Франц коментира така: "Не мисля за това - сега сме на пътя, който ще ни отведе до световната титла". Прочуто е изказването му на пресконференцията след равенството (1:1) с Колумбия, впечатлило варненския журналист Стефан Янев, имал щастието да коментира този мач по БТ. Невъзмутимо и прямо Бекенбауер спира потока от критики на западногерманските медии с думите: "Щастлив съм, че съперникът изравни, защото нямаше да е справедливо да спечелим". След години Янев ми разказа, че по време на ФРГ - Колумбия непрекъснато наш колега, почитател на Бундестима, го ръчкал защо не хвали футболистите на Бекенбауер, двамата дори били на път да се скарат. След пресконференцията и изказването на Кайзера, другият намира сили и се извинява на известния варненски коментатор.

Разбира се, трябва да кажем нещо и за силната връзка на Дер Кайзер с българския футбол - именно той изтегли България на жребия за Мондиал'94 в Лас Вегас, идвал е многократно у нас, написа специално писмо на Димитър Пенев по случай 50-годишнината на Стратега, определи Стоичков за номер 1 в историята на българския футбол, реабилитира Емил Костадинов в Байерн преди финала за Купата на УЕФА с Бордо, след което Коща се отблагодари на легендарния германец с исторически гол и асистенция. Според Атанас Пържелов Бекенбауер е помогнал на нашите със съвети и информация в базата в Принстън преди четвъртфинала с Германия през 1994 г. 

Трудно ми е да определя дали е най-великият във футбола, но със сигурност не съм се докосвал до по-велик от него. Всеки, влизал в контакт с Франц Бекенбауер, ще ви каже: този човек имаше неподражаем стил и класа. Другото са цифри и успехи, които ще останат вечни.

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages