Стари, но златни!

7 ное 2023 | 09:57
14535
0

България винаги е имала много добри волейболисти, които са играли дълги години и са носили успехи и титли на своите клубове, както и на националния ни отбор.

В последните сезони много от опитните български състезатели във волейбола продължават да играят на високо ниво и да печелят титли и медали.

Волейболните “динозаври” на България не спират да носят отлични емоции с играта си и да бъдат пример за подражание на по-младите ни волейболисти.

Sportal.bg вече и в WhatsApp, елате и вие!

Sportal.bg се постара да селектира най-опитните български волейболисти, които не спират да доказват, че са “Стари, но златни”:

1. Ивайло Стефанов - ЦСКА (София) - 50 години

На 28 октомври 50-годишният Ивайло Стефанов влезе в игра за “червените” във втория гейм при гостуването на Хебър в Пазарджик (0:3) в мача от 2-ия кръг на ефбет Супер Волей.

Така посрещачът, капитан и играещ помощник треньор на ЦСКА стана най-възрастния състезаващ се волейболист в света в момента.

Ивайло Стефанов продължава да пише волейболна история

Ивайло Стефанов е юноша на Левски, а освен това е играл още за отборите на Олимпикус/Телеспа (Бразилия), Донаукрафт, Виена (Австрия), Арчелик, Истанбул (Турция), Халкбанк, Анкара (Турция) и Ястрежебски Венгел, Ястжембие-Здруй (Полша).

През 2006 година, след престоя си полския тим, с който става вицешампион, прекратява своята кариера за 3 години, но от 2009 година до сега неизменно носи екипа на ЦСКА.

Високият 202 сантиметра Ивайло Стефанов през последните години играе на поста посрещач, но през годините е играл и като централен блокировач, диагонал и либеро. Той е играещ помощник треньор на Александър Попов в ЦСКА.

Ивайло Стефанов е световен шампион за младежи с националния отбор на България от Кайро 1991 година и дългогодишен волейболист на държавния тим на България за мъже.

Участвал е на 2 световни първенства за мъже с националния отбор на България в Япония (1998) и Аржентина (2002).

Универсалният волейболист, който е играл на всички позиции във волейбола без разпределител, става шампион на България с Левски през 1992 година, както и с ЦСКА през 2010 и 2011 година.

Ивайло Стефанов печели Купата на България с Левски през 1989 година, а с ЦСКА през 2010 и 2011 година.

През 1997 година роденият в София волейболист триумфира с Купата и титлата на Австрия с Донаукрафт.

Като състезател на Арчелик печели Купата на Турция през 2000 и 2001 година, както и титлата на Турция през 2000, 2001 и 2003 година.

Последният медал, който печели Ивайло Стефанов е с отбора на ЦСКА, с който през 2019 година стига до бронзово отличие.

В кариерата си Ивайло Стефанов, който и през този сезон продължава да играе на високо ниво с ЦСКА, е спечелил общо 13 титли.

2. Теодор Салпаров - Хебър (Пазарджик) - 41 години

Неостаряващият Теодор Салпаров все още показва голямата си класа дори и на 41 години с фланелката на Хебър (Пазарджик).

Теодор Салпаров е юноша на ЦСКА, където остава до 2004-а година. Следва трансфер в руския Луч (Москва), а след това играе за Газпром-Югра (Сургут) и гранда Динамо (Москва). През 2007-а се завръща в ЦСКА, но през 2009-а отново преминава в Динамо. Следва ново завръщане при "червените" през 2010-а година, където остава до 2012-а. Следват сезони в турския Галатасарай и френския Лион, а през 2014-а преминава в руския гранд Зенит (Казан), където остава до 2017-а. След това става играещ спортен директно на Нефтохимик 2010 (Бургас). През 2019-а се завръща за един сезон в Газпром-Югра (Сургут), а след това отново е част от Нефтохимик. През последните два сезона е част от Хебър (Пазарджик).

187-сантиметровото либеро играе за националния отбор на България от 1999-а година. Отказа се през 2019-а, но през тази година се завърна в представителния ни тим и игра в Лигата на нациите и на ЕвроВолей 2023 и мака да няма официална статистика, то Теди Салпаров е волейболистът изиграл най-много двубои за националния отбор на България за мъже.

С националния отбор на България е бронзов медалист от световното първенство през 2006-а година, Световната купа в Япония през 2007-а година и Европейското първенство в Турция през 2009 година. Участва и на две Олимпиади - Пекин 2008 (5-то място) и Лондон 2012, на втората, на която завършва на 4-о място.

Теодор Салпаров е 5-кратен шампион на България - два пъти с ЦСКА (2008 и 2011), два пъти с Нефтохимик (2018 и 2019) и с Хебър през 2022 година. Печели Купата на България с ЦСКА (2009), с Нефтохимик (2018) и Хебър (2022, 2023) и Суперкупата на страната с Нефтохимик (2018) и Хебър (2022).

Печели 3 пъти Шампионската лига със Зенит (Казан) - 2015-а, 2016-а и 2017-а година. Играе с казанци на два поредни финала на Световното клубно първенство (2015 и 2016). Шампион на Русия със Зенит (2015 и 2016), носител на Купата на Русия (2007 с Динамо и 2015 със Зенит) и на Суперкупата на Русия (2007 с Динамо).

Обявен е за най-добър защитник на Олимпиадата в Лондон 2012 и за най-добро либеро в Шампионската лига през 2015-а година.

Теодор Салпаров е спечелил общо 19 титли.

3. Боян Йорданов - Милон, Атина (Гърция) - 40 година

Боян Йорданов продължава да впечатлява с поразяващата си лява ръка дори на 40 години в гръцкия АОНС Милон (Атина) където е втори пореден сезон.

Боян Йорданов започва да тренира на 14-годишна възраст при Божидар Горанов в Левски Сиконко където остава до 2006 година. След това играе за гръцките Олимпиакос (Пирея) и Патра, италианския Дженоа, румънския Томис (Констанца). През 2016-а се завръща за кратко в Левски, след което след нов период в Гърция с фланелките на Кифисиас, Фойникас (Сирос) и Панатинайкос. През сезон 2019/2020 играе за словенския Калцит (Камник), след което последва ново завръщане при "сините". През последните два сезона Йорданов се завърна отново в "любимата" Гърция в отбора на Милон, чийто капитан е от тази година.

Диагоналът е бронзов медалист с националния отбор на България от Световното първенство за младежи в Иран през 2003-а година и дългогодишен волейболист на представителния тим на България за мъже.

На Световното първенство през 2006-а година в Япония в мач, в който Франция води с 2:0 гейма, след неговата поява резултатът се преобръща и България отива на полуфинал. Той е съответно и един от бронзовите ни медалисти на същия този Мондиал. Печели бронзов медал и от Световната купа в Япония през 2007 година. Боян Йорданов е част от националния отбор на България на Олимпийските игри в Пекин 2008, който стига до 5-ото място.

Супер Бобо е 6 пъти шампион на България с Левски-Сиконко (2001-2006) и

4 пъти носител на Купата на България с тима (2001, 2003, 2004 и 2006).

3 пъти е бронзов медалист в Гърция с Олимпиакос за 2007-а и 2008-а и с Патра за 2009-а година. Шампион на Гърция с Олимпиакос за 2013-а и 2014-а година. Носител на Купата на Гърция с Олимпиакос за 2013-а и 2014-а и на Купата на гръцката лига за 2013-а и 2015-а година.

Обявен е и за Най-полезен играч (MVP) на сезона 2012/2013 и 2013/2014. Топреализатор на гръцкото първенство за сезон 2013/2014 и 2016/2017 и най-добър диагонал в Гърция за 2016/2017.

В кариерата си Боян Йорданов е спечелил общо 16 титли.

4. Матей Казийски - Алианц (Милано) - 39 години

Матей Казийски е може би най-голямото българско име в световния волейбол през последните 20 години, който продължава да впечатлява с изявите си на 39 години. През настоящия сезон той е част от италианския Алианц (Милано).

Матей Казийски е юноша на Славия, където играе до 2002-а година. Следват два сезона в Лукойл-Нефтохимик (Бургас), след което се завръща за един сезон при "белите". През 2005-а прави трансфер в руския гранд Динамо (Москва). През 2007-а година преминава в италианския Итас Диатек (Тренто), където остава до 2013-а, а междувременно играе за кратко в катарския Ал Раян. Следва един сезон в турския Халкбанк (Анкара) и завръщане в Тренто. През следващите 6 години следващ периоди в японския ДжейТЕКТ Стингс (Кария), италианския Калцедония (Верона) и полския Сточния (Шчечин). През 2021-а отново се завръща в Тренто, а през това лято направи трансфер в Алианц (Милано).

Високият 202 сантиметра Матей Казийски обичайно играе на поста посрещач, но в отделни мачове през годините е играл и като централен блокировач и диагонал.

Печели бронзов медал с националния отбор на България от Световното първенство за младежи в Иран през 2003 година. От 2005-а до 2012-а година е част и от мъжкият национален отбор на България. Носител на бронзов медал от Световното първенство и Световната купа в Япония съответно през 2006-а и 2007-а година и на бронзов медал от Европейското първенство в Турция през 2009-а година. През 2012-а година се отказва от националния отбор на България заради скандал с ръководството на БФ Волейбол.

Със Славия печели Купата на България през 2005-а година. Шампион и носител на Купата на Русия с Динамо (Москва) през 2006-а година.

С Тренто е 5-кратен шампион Италия (2008, 2011, 2013, 2015, 2023), печели и 3 пъти Купата на Италия (2010, 2012, 2013) и два пъти Суперкупата (2011 и 2021). С трентинци печели 4 пъти последователно Световното клубно първенство (2009, 2010, 2011 и 2012) и три пъти Шампионската лига (2009, 2010, 2011).

Шампион, носител на Купата и Суперкупата на Турция с Халкбанк през сезон 2013/2014. Носител на Купата на Емира (2013) и шампион на Катар (2014) с Ал Раян. Шампион на Япония с ДжейТЕКТ Стингс Кария (2020).

Спечелил е приза за най-добър изпълнител на начални удари в Световната лига през 2004-а година. Спечелил също приза за най-добър нападател на финалите н Световната лига в Москва през 2006-а година. Избран за волейболист №1 на Европа за 2006-а и 2008-а година. Избран за Най-полезен играч (MVP) и Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009-а година. Най-добър посрещач в Шампионската лига и Световното клубно първенство през 2014-а година. Най-добър диагонал на Световното клубно първенство през 2022-а. Избран за Най-полезен играч (MVP) в италианската Суперлига за сезон 2022/2023.

Матей Казийски е спечелил 26 титли в досегашната си кариера.

5. Стойко Ненчев - ЦСКА - 39 години

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с ЦСКА (2008) и Хебър (Пазарджик) през 2021 и 2022 година.

Носител на Купа на България с Хебър през 2019, 2020 и 2022 година.

Носител на Суперкупата на България през 2019 и 2021 година. Стойко Ненчев е вицешампион на Австрия с Айх/Доб (2012).

Централният блокировач, който е юноша на ЦСКА е играл още за френския Сен Назар, а през миналия сезон и за аматьорския Ботев (Ихтиман).

През този сезон Стойко Ненчев отново облече екипа на родния ЦСКА, с който се изявява в ефбет Супер Волей.

Стойко Ненчев е спечелил 8 титли в кариерата си.

6. Мирослав Градинаров - Черно море (Варна) - 38 години

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с Нефтохимик 2010 (Бургас) през 2020-а и вицешампион през 2021-а и 2022-а, Купа на България с Нефтохимик (2021) и Суперкупата (2020)

Шампион на Румъния със Залъу (2019) и бронзов медалист с Аркада (2017), Купа на Румъния с Аркада (2017). Сребърен медалист и Купа на Португалия с Бенфика (2018). Шампион на Тайланд с Даймънд Фууд (2022).

7. Иван Станев - Нефтохимик 2010 (Бургас) - 38 години

Успехи с националния отбор: Бронзов медалист от Световното първенство за младежи в Иран през 2003 година. Бронзов медалист с мъжкия отбор на България от Световната купа в Япония през 2007 година.

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с Лукойл-Нефтохимик (Бургас) за 2007-а година и носител на Купата на България за 2007-а и 2008-а година. През 2007-а и 2008-а година получава призове за най-добър разпределител на България. Носител на Купата на България през 2016 година с отбора на Нефтохимик 2010 (Бургас), вицешампион на страната. Носител на Купата с тима на Хебър (Пазарджик) през 2019-а година, както и вицешампион на страната със същия клуб.

6. Виктор Йосифов - Хебър - 38 години

Успехи с националния отбор: Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция през 2009 година. Четвърто място на Олимпиадата в Лондон 2012.

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с Хебър (2022) и вицешампион (2023), Купата на България с Хебър (2022 и 2023), Суперкупата на България (2022).

Купа на Германия с Фридрихсхафен (2014 и 2015), вицешампион на Германия с Фридрихсхафен (2014), финал за "Чалънджър Къп" с Веро Волей Монца (2018/2019).

Най-добър блокировач на турнира. Най-добър блокировач на ЕвроВолей 2015 в България. Най-добър блокировач в италианската Суперлига (2016, 2018).

9. Николай Учиков - Дея спорт (Бургас) - 37 години

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с Левски-Сиконко (2005, 2006 и 2009) и вицешампион (2007). Купа на България с Левски-Сиконко (2005, 2006). Носител на Купата (2018) и шампион на България с Нефтохимик 2010 (Бургас) за 2019-а година. Вицешампион с Нефтохимик 2010 (Бургас) през 2022-а.

Световен клубен шампион с Тренто (2012), шампион и Купа на Италия (2013) и Суперкупа на Италия (2013). Шампион на Аржентина с UPCN (Сан Хуан) през 2015-а и 2016-а, Купа на Аржентина (2015 и 2019), шампион на южноамериканското клубно първенство (2015), бронз на южноамериканското клубно първенство (2016), бронз на световното клубно първенство (2013, 2014, 2015). Носител на Купата и вицешампион на Гърция през 2018 с ПАОК (Солун).

Най-полезен играч (MVP) на финалите, топреализатор, диагонал и чужденец в Аржентина (2015 и 2016).

10. Николай Николов - Дея спорт (Бургас) - 37 години

Успехи с националния отбор: Бронзов медалист с мъжкия отбор на България от Световната купа в Япония през 2007 година. Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция през 2009 година. Четвърто място на Олимпиадата в Лондон 2012. Сребро на Европейските игри в Баку 2015.

Успехи на клубно ниво: Шампион на България с Лукойл-Нефтохимик (2007), с ЦСКА (2010) и с Нефтохимик 2010 през 2017-а и 2020-а година. Вицешампион на България (2008-а с Лукойл-Нефтохимик, 2021-а и 2022-а с Нефтохимик 2010 и 2023-а с Хебър Пазарджик). Носител на Купата на България с Лукойл-Нефтохимик (2007 и 2008), с ЦСКА (2010), с Нефтохимик 2010 (2021) и с Хебър (2023). Носител на Суперкупата на България с Нефтохимик 2010 (2020 и 2022).

Шампион на Иран с Матин Варамин (2014) и вицешампион (2013) и с Шахрдари Урмиа (2015 и 2016). Клубен шампион на Азия с Матин Варамин (2015) Носител на Купата на CEV с руския Белогорие (Белгород) през 2018-а. Вицешампион на Португалия със Спортинг (2019).

Най-полезен играч (MVP) в България (2007) и най-добър блокировач на световното клубно първенство (2015).