Mечтата на всеки истински ботевист, да види един силен Ботев, съставен от местни момчета, играещ атрактивен и нападателен футбол, печелейки шампионската титла на България. Това заяви членът на Сдружение ПФК Ботев Иван Стаев в интервю за бюлетин "Канарче".
Иван Стаев е роден в Пловдив през 1986 г. Възпитаник на Строителния Техникум под тепетата и на ВСУ “Любен Каравелов", гр. София. По професия е строителен инженер, със специализации “Строителни конструкции" и “Управление на инвестиционните проекти". Горд баща на син.
Здравей, Иване! Ти беше особено активен при борбата на бултрасите за Колежа. Би ли разказал накратко за твоето включване и как видя процесите като пряк участник в тях?
Бях поканен да се включа в т.н. Гражданския съвет в качеството си на специалист - строителен инженер, и представител на БУЛТРАС. Към онзи момент за нас, момчетата от Бултрас, най-важно беше да се измести гостуващия сектор, тъй като при първоначалното проектиране никой не се беше допитал до нас за мястото на агитката.
След първата среща на Гражданския съвет със зам.-кмета по строителство ни стана ясно, че борбата ще е дълга и тежка. Още с подписването на договора за строителство общината избяга от отговорност и остави изпълнителя сам да решава каква част и в каква степен на завършеност да изпълни Колежа. Последваха обещание след обещание, опити за пробутване на мол/стадион с две трибуни, безкрайни препроектирания, замяна на материали и СМР.
Наложи се няколко пъти да упражняваме гражданското си право и да изискаме всички документи за строителството по Закона за достъп до обществената информация, като всеки път Община Пловдив прибягваше до различни бюрократични прийоми, само и само да не ни я предостави. След обстоен преглед на предоставената ни частична и нечетлива информация установихме притеснителни за нас неща. Поискахме от кмета на града заедно да направим оглед на изпълнените СМР по Колежа. При огледа констатирахме, че по съоръжението не се осъществява почти никакъв контрол и че служителите на общината в голяма степен са абдикирали от задълженията си. С това чашата преля и бяхме принудени да свикаме пресконференция, на която да запознаем цялата общественост с проблемите по реализирането на проекта.
Искам да отбележа, че благодарение на протестите и упражнения обществен натиск от страна на цялата жълто-черна общност успяхме да осигурим необходимите средства за цялостното завършване на Колежа.
Като обобщение мога да кажа, че всички участници в реконструкцията на Колежа /проектанти, възложител, изпълнител и надзор/ подцениха мащаба и сложността на това уникално за България съоръжение.
Какво ти донесе или отне в личен план това участие?
Доста безсънни нощи в преглед на документи, борба с институциите, политически игри, личностни нападки и като за капак призовка и разпит в криминална полиция по жалба на един зам.-кмет. В крайна сметка най-важното е, че заедно всички ние, феновете, успяхме да извоюваме завръщането на нашия Ботев в неговия дом, макар и частично завършен към момента. Уверен съм, че в най-скоро време Колежа ще бъде завършен на 100%.
Какви според теб са следващите големи цели пред жълто-черната общност?
На първо място цялостното завършване на стадион "Христо Ботев“ и получаване на лиценз за 4-та категория на УЕФА. Изграждането на клубния музей и прилежащото към него кафене, където жълто-черното семейство да може да се събира и обсъжда всичко, свързано с любимия отбор.
И не на последно място - Парк "110 години Ботев Пловдив“, който беше замислен по идея на големия ботевист Тоско Бозаджийски.
Откога си ботевист и кой те запали?
Баща ми ме заведе на първия мач на Ботев, но почти нямам спомени от срещата, тъй като съм бил доста малък. По думите му повече съм се заглеждал по нашата агитка, отколкото по случващото се на зеления килим. Първият ми съзнателен мач беше между Ботев и ЦСКА през 1998 г. Ботев победи с 3:1, а целият град беше полудял от радост. Бяхме с приятели от квартала. От тогава - та до днес.
Кой е любимият ти футболист на "Ботев“?
Много са, но може би магьосникът Костадин Видолов, Иван Цветков и Тодор Неделев естествено.
Член си и на Сдружение ПФК Ботев. Какво те накара да се присъединиш към него?
Станах член на Сдружението преди 3 години, малко преди един от най-тежките моменти за него и за Ботев Пловдив. Там се запознах с хора, които дадоха и продължават да дават всичко от себе си, за да го има нашият Ботев. За кратък период завършихме две успешни кампании за изчистване на дълговете и за спасяването на Ботев. Всеки, милеещ за Ботев и ботевизма, трябва да стане член на Сдружението.
Все пак целта му е да развива ботевизма и да бъде пазител на традициите и историята на Ботев Пловдив.
А каква е голямата ти мечта за "Ботев“?
Каквато е и мечтата на всеки истински ботевист, да види един силен Ботев, съставен от местни момчета, играещ атрактивен и нападателен футбол, печелейки шампионската титла на България.