Шведската легенда Стефан Шварц за Бургас, САЩ'94, Сиймън, ЦСКА и Батистута

Шведската легенда Стефан Шварц за Бургас, САЩ'94, Сиймън, ЦСКА и Батистута

Бившият полузащитник на Швеция Стефан Шварц прекара няколко дни в Бургас, където се запозна обстойно с историята на Нефтохимик. Някогашната звезда на Бенфика, Арсенал, Фиорентина и Валенсия пристигна у нас със съпругата си Боби и дъщеря си Манна по покана на родния финансист Кирил Евтимов във връзка с 60-годишния юбилей на "шейховете". С помощта на бургазлията достигаме до Шварц, който веднага се съгласява да даде интервю за Sportal.bg. Преди да започнем шведът признава, че малко по-рано е имал приятна разходка с яхта в морето и е харесал много Бургаския залив. След това Стефан се връща в спомените си. Той говори за Мондиал'94, като изрежда имената на петима от златния отбор на Димитър Пенев. Шварц помни добре и гола, който реализира в мрежата на ЦСКА в турнира за КНК през 1993 г. Връща се и към инфарктния финал между Арсенал и Сарагоса на "Парк де Пренс", както и към годините, в които игра за Фиорентина заедно с Габриел Батистута, Франческо Толдо, Мануел Руи Коща, Андрей Канчелскис, Едмундо. Ето какво сподели шведската легенда пред нашата медия:

- Как се озовахте в Бургас? Какви са впечатленията ви от нашата страна? 
- Получих покана от моя добър приятел Кирил, това стана в Лондон по време на един мач на Арсенал. Поканата беше да посетя 60-годишнината на Нефтохимик. Естествено, събрах хубави спомени от Бургас, бях специален гост на едно много добре организирано парти, запознах се с бивши футболисти на Нефтохимик, с бившия президент на клуба, с бившия български селекционер Димитър Димитров, припомниха се много стари истории, беше приятно. Разбира се, посетих и стадиона, на който победихме България с 1:0 в онази квалификация за Евро 2000.

- Да ви върна към мача с България в Лос Анджелис? 
- Ха… И за двата отбора това беше седми мач на световното първенство. Бяхме загубили полуфинала от Бразилия, но играхме много добре срещу вас. Бяхме отборът, който вкара най-много голове на шампионата в САЩ. Швеция разполагаше с много силен състав тогава - от защитата до нападанието. Всеки един от нас беше във върхова форма на световното. Разбира се, направихме добър мач срещу България, всички се представиха на ниво, вкарахме четири гола и не допуснахме нито един. Това не беше нормален резултат срещу добър отбор като българския.

- Какви са спомените ви от нашия тим? 
- Бяхте много солиден отбор. Много! Българските футболисти се представиха на много високо ниво - имахте силна група от качествени играчи. Костадинов, Стоичков, Балъков, Лечков, Йорданов… Целият отбор на България беше много силен. Имахте труден път до четвъртото място, срещнахте силни отбори и съм сигурен, че целият български народ се е радвал много след победите, това остава незабравимо. Знам, че тогава записахте първата си победа на световно първенство.

- Защо играч като Ибрахимович не успя да повтори успехите на вашето поколение с Швеция? 
- Може би трябваше да играе с нас, ха-ха. Златан обаче направи много за шведския футбол. Той е добър посланик на нашия футбол, всеки по света го познава, всеки знае какво е направил в своите клубни отбори, в различните първенства, където е ставал многократен шампион. Всички сме много благодарни за публичността и имиджа, който той донесе на шведския футбол. Винаги е приятно да видиш някой от твоята родина да постига успехи.

- Вкарахте красив гол на ЦСКА с Бенфика. 
- Да, беше много труден мач. ЦСКА ни затрудни максимално в Лисабон. Вкарах наистина добър гол в последната минута на мача и спечелихме с 3:1. Победихме в Лисабон и дойдохме уверени за реванша в София, но отново не ни беше лесно.

- А какво ще кажете за онзи незабравим финал между Арсенал и Сарагоса, решен от Наим в 119-ата минута? 
- Финалите се печелят много трудно. Другият отбор също иска да ликува с трофея и винаги става здрава битка. Смятам, че се изправихме срещу много добър състав на Сарагоса, но ако погледнем цифрите от мача, ще видим, че Арсенал беше по-добрият отбор. За нещастие - това е футболът, понякога се случва така. В това е и красотата на тази велика игра - всеки може да спечели. Беше голям малшанс за Арсенал! Бяхме много близо до дузпите, а на вратата ни беше Дейвид Сиймън, който по това време беше един от най-добрите вратари в Европа. Дейвид също така беше много добър при удари от бялата точка (б.а. - Сиймън спасява три дузпи на полуфинала срещу Сампдория в Генуа, след като в 88-ата минута Шварц бележи от фаул във вратата на Валтер Дзенга и праща двубоя в продължения). Уви, не стигнахме до наказателни удари срещу Сарагоса.

- Каква беше атмосферата в съблекалнята на "Хайбъри" в онези времена? 
- В Арсенал имаше отличен отборен дух. Знаете кои бяха там по това време - играчи като Йън Райт, Тони Адамс, Пол Мърсън. Много футболисти, различни характери. Бяхме силен отбор, много силен. Винаги ставаше нещо забавно в съблекалнята, имаше много шеги. Разбира се, когато трябваше да излезем на терена, бяхме сериозни. Винаги се отнасяхме много сериозно към задълженията си.

- Във Фиорентина пък бяхте съотборник с Батистута. 
- Той беше велик капитан! Винаги се раздаваше за отбора, даваше всичко от себе си, защитаваше ни. Невероятно силен характер, отличен капитан. Батистута беше модел за подражание, винаги идваше първи на тренировките, влагаше цялото си старание, цялата своя страст, беше посветен на Фиорентина. Вярваше в себераздаването и показваше на нас, останалите, как трябва да действаме, за да успеем. Спечелих Купата на Италия и Суперкупата на Италия с Фиорентина. Батистута можеше да вкара гол и от половин положение, със сигурност е един от най-добрите нападатели в историята на футбола! Когато правеше нещо, той вярваше в него и умееше да убеждава останалите. Когато шутираше, знаеше, че топката ще бъде в мрежата. И ние го знаехме. Не го интересуваше дали пред него има вратар или защитник, той обичаше да бележи попадения - това беше работата му, Батистута харесваше да търси мрежата. Всичко това доставяше щастие на тифозите. От една възможност, той можеше да вкара два гола. Така беше.

- Работите за Бенфика. Видяхте ли се с деца от школата на Нефтохимик? 
- Да, посетих школата на клуба. Винаги е важно да има обмен на знания и емоции, да усещаш нови преживявания, да видиш как работят другите. Полезно е да видиш кое за другите е правилно, кое - грешно. Да се докоснеш до идеите на другите, до различно ДНК, до друга култура, различен клуб, държава. Това са важни неща - да дадеш възможност на някой играч или мениджър, които имат желание да се развият професионално.

- С какви чувства си тръгвате от България? 
- Имам отлични впечатления от българите. Вие сте топли и гостоприемни хора. Получих много добро отношение от всички тук. Бургас е красив град, времето беше много хубаво, морската ивица около Бургас е страхотна. Всичко беше много приятно. Прекарах няколко чудесни дни с приятели. Хубави моменти.

Снимки: Gettyimages

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти