"Планината беше моя" - Петър и Цветан, които покориха 4 върха за 24 часа

Когато се изправяш пред планината и ѝ казваш, че искаш да я покориш, трябва да си много сигурен във възможностите си. Тя невинаги позволява и обича да изпитва всеки, който се осмелява да ѝ заповядва. Когато Петър и Цветан решават, че ще направят 24-часово щафетно преминаване през Първенците на 4 от най-високите планини на България – Черни връх, Мусала, Вихрен, Гоцев връх, не питат никого. Просто се уговарят и тръгват. Но планината не се съгласява.

Първата дата, която избират, е 09 юни, но лошото време не позволява на двамата да стартират. Преходът им изисква сериозна организация - шосейно колоездене между планините, достигане и преминаване през Първенците с бягане. Ако беше лесно, нямаше да тръгнат да го правят, но все пак екипът около тях е категоричен, че няма как да потеглят в тези лоши условия, и отменят събитието. Така стартът е от Драгалевци точно в полунощ на 09 юли. Този път планината ги пуска.

Финалът е след 21 часа и 55 минути. Как го постигнаха? С мотото Live. Fight. Win. Ние се срещнахме с тях, преди да тръгнат и след като се върнаха от рекордния си преход. Ето какво разказаха в навечерието на старта:

- Да започнем историята отзад напред. Как се запознахте и как решихте да тръгнете на спортно приключение в планината? 
Цветан: И двамата сме студенти по дентална медицина и сме любители на спорта и планината. Това ни събра в една необичайна среда. Малко е абстрактно как двама спортисти, които от години се занимават с това, се срещат в МУ във Факултета по дентална медицина.

Петър: Запознахме се през общ приятел, бяхме заедно на море през 2020 г. И двамата се бяхме подготвили да караме колела и веднага разбрахме, че ще бъдем приятели и ще осъществяваме интересни проекти заедно, какъвто е и Passion4Peaks, в който освен че сме участници, които ще трябва да поставят рекорд, сме и организатори. Междувременно съчетаваме проекта и с ученето в университета. Надяваме се времето да е с нас, тъй като екстремното ни предизвикателство да свържем 4 планини за 24 часа става още по-сложно при лоши метеорологични условия. Защото целта ни не е да оцелеем и да изминем маршрута, а да го направим максимално бързо, да поставим рекорд. Целта ни е да покажем, че с обикновени човешки усилия - тренировки и здравословен начин на живот, можем да се справим с това предизвикателство.

Това е, меко казано, амбициозна цел…
Цветан: Ако човек винаги отлага предизвикателствата, никога няма да дойде правилното време за тях. Идеята за проекта се роди в един дъждовен ден през януари. Бях вкъщи, карах тренажора и изведнъж ми хрумна, че с Петър можем да свържем 3 планини и 3 върха. Обадих му се и реакцията му беше: „Правим го, разбира се!”. Две минути по-късно той ми се обади и ми каза: „Хайде да го направим с 4 планини и 4 върха”. От този ден нататък започнахме организацията. Винаги сме готови за надпревара със самите себе си.

Кога започнахте със спорта?
Цветан: Първо започнах с футбола, но не беше моето нещо. На 10-годишна възраст преоткрих колелото, то ми даде свобода, каквато не бях усещал до този момент. Две години по-късно бях на първото ми състезание, на което финиширах на трето място. И ето ме днес - национален и балкански шампион по колоездене.

Петър: Целта ни е да оставим следа, да бъдем пример и да вдъхновяваме, защото това е спортът. Той взема много (що се отнася до свободно време), но и дава много. Кара те да бъдеш организиран и да си подредиш задачите перфектно.

Вие сте вдъхновение, а кой е вашето вдъхновение?
Цветан: Животът ни вдъхновява. Ако трябва да бъда по-конкретен, в момента съм много вдъхновен от журналиста Иво Иванов, който сега живее в САЩ. Той успява да предаде всяка история по невероятен начин и това ме кара да се усъвършенствам като личност.

Петър: Аз имам три вдъхновения сред спортистите - катерача Крис Шарма, бегача Килиан Журнет и баща ми, който ме заведе в планината и ме запали по бягането.

Как си представяте финала?
Петър: Мрачен, дано времето да е хубаво, защото засега прогнозата е мрачна. Имам предчувствието, че ще се оправи на планина Славянка, която е много мистична. След като се върнаха от предизвикателството, се срещахме отново и им зададохме този въпрос, след като бяха преминали финала.

Цветан: Финалът беше леко дъждовен и страшно емоционален. Неочаквано, се чувствах много добре. Успяхме да възпитаме тялото и психиката си и всичко, което постигнахме като организация, беше безценно. На последните 30 км вече бях много изморен, дори не усещах глад, успях да се тонизирам. 5 км преди финала тялото ми сякаш започна да се изключва. Най-хубавото е, че има място за прогрес при следващо подобно предизвикателство.

Петър: Планината ни допусна, всичко зависеше много повече от нея, отколкото от собствените ни възможности. Затова предизвикателството е вдъхновение и свобода. Свободата да полетиш към следващата цел.

Смятате ли, че открихте нов предел на възможностите си - както физически, така и психически?
Цветан: Не мисля, че сме достигнали абсолютния си лимит, а станахме още по-издръжливи. Първоначалната ни нагласа беше, че може би няма да успеем да завършим за 24 часа. Мислехме, че ще ни трябват поне 25, а ние успяхме за 21:55, което е абсолютен рекорд.

Спирахме за почивка, да хапнем, да се хидратираме, имахме цяла кола, заредена с OSHEE, която ни помогна да се заредим с енергия. Виждахме как изпреварваме графика и това много ни мотивира. Със силaта на мисълта и волята успяхме да постигнем рекорд. Имаше и елементи на изненада, защото не знаехме какво ни очаква във всеки един от етапите. Затова и не се движехме с максималното ни възможно темпо, можехме да сме и още по-бързи.

Как се чувствахте, преди да тръгнете към предизвикателството, и как се чувствате сега?
Петър: Бяхме много вдъхновени и продължаваме да бъдем. Бихме го направили отново, защото тези предизвикателства ни окриляват.

Има събития, които променят живота, това от тези ли беше за вас?
Петър: Определено! Не само защото се преборихме и го завършихме много по-бързо, отколкото очаквахме, а и защото цялата организация беше наша отговорност. Това събитие беше невероятен урок, но определено не утоли жаждата ни за предизвикателства.