Тервел Пулев: Отпразнувахме загубата на Кубрат като победа

Професионалният боксьор Тервел Пулев говори за личния си живот, за подкрата, която си давата двамата си брат си Кубрат Пулев и още много неща. 

- Честита юридическа правоспособност, Тервел. Казвате, че битките в живота са ви не по-малко важни, отколкото в спорта. Какво мислиш за правораздавателната система в момента?

- За мен общото ниво в държавата във всяка една област с годините спадна. Наблюдава се някакъв вид беззаконие, като това, на което бяхме свидетели със смъртта на Милен Цветков, прегазен от дрогиран човек, който в момента е на свобода, пък макар и под домашен арест. Последваха още подобни случаи. Но ясно се усеща чувството на безнаказаност. И ето ви един пример - Димитър Илиев. Той казва, че някои от тези смъртни случаи е можело да бъдат избегнати, че е напуснал поста на заместник-председател на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", защото с присъствието си в агенцията не може да даде приноса, който иска - да подобри резултата по пътищата, но във всяка институция срещал голяма съпротива. Той посочи конкретни примери - молил се е да се сложи парче мантинела на участък на Околовръстното на София, след месец и половина сложили насип, молил се е да бъдат изправени пътни знаци на конкретни места, да бъдат измити светлоотразители по магистрални мантинели като първа мярка, но нищо не е било предприето. Т.е. никой нищо не прави. По този начин всички ние отказваме да вдигнем нивото на държавата. Какво ви говори това? Че нивото на държавата повсеместното пада главоломно. Логично е по този начин статистиката на смъртните случаи по пътищата няма да спадне.

Пулев е от най-успелите български спортисти

- Като в Щатите ли трябва да стане - като някой направи катастрофа, го прибира полицията, не го пуска, а веднага се задейства и съдебната система и влиза в затвора.

- Може би така трябва да стане, но реалността е съвсем различна. Трябва да има ефективни присъди. И други хора го казват това, не само аз, но нещата са същите. Правосъдната система е слаба.

- В момента не може да се "сглоби" успешно правителство. Мръсна дума ли е политиката, далечна ли ви е?

- В България не само думата политика е мръсна дума. Мръсна дума е и демокрация. Защото у нас демокрацията е по-особена, тоест може би я няма - загърбиха се всички морални устои, ведомствата се окрадоха. Никой няма скрупули за нищо и по тази логика си действа всеки следващ: "По-добре да открадна аз, отколкото другият след мен". Т.е. българите сами си окрадохме държавата, не можем все да се оправдаваме с поредния "голям брат" или посолство, с което да се съобразяваме. Не може непрекъснато да се оправдаваме с някой друг за случващото се у нас. Защото други държави от бившия соц. лагер се намират вече на съвсем различно ниво от нас. За съжаление, всеки като влезе в политиката все гледа да се възползва по един или друг начин.

- Как си обяснявате - защо все се търси спасител, този, който да ни оправи живота?

- Според мен, има една клика у нас, която дърпа конците в държавата задкулисно и монтира и демонтира поредното правителство. Защото за 32 год преход не се виждат резултати от промените. Това е личното ми мнение. Според мен, още от учредяването на партиите, които с какви пари се случиха, някой знае ли? След падането на социалистическия режим, откъде се взеха пари за партиите примерно, защо никой не ни го обясни? Защото ако някой сега тръгне да учредява партия, веднага се пита - ама кой е спонсора, кой седи отзад в сянка. А кой стоеше зад първите партии, след прехода? Да не би партията майка да се разклони?

- Накъде трябва все пак да се тръгне, избори ли трябва да има през година-две?

- Ние хората в тази държава трябва да променим мисленето си, действията си и отношението си, за да тръгне тази държава нанякъде. Ние сами сме си виновни за всичко. Българите взимат сами решенията, все пак сме суверенна страна.

С брат си Кубрат Пулев пишат история

- Грешка ли беше, че правителството на Кирил Петков изгони руските дипломати?

- Това е подхлъзващ въпрос, защото не се вълнувам от "фили" и "фоби". Грешно е да се гледа дясно или ляво. За мен е важно къде е България, какво е добро за страната ми. Всичко, което е извън националния интерес, е грешка за мен. По този въпрос трябва да питаме дипломати от кариерата или други специалисти от външно министерство.

- Гласувате ли на избори?

- Винаги го упражнявам правото ми на глас.

- А защо Кубрат Пулев се отказа от партия, която искаше да създаде?

- Трябва него да питате. Но в настоящата ситуация, не само той, но трудно мога да си представя някой, да може да промени ситуацията еднолично в държавата. Не сме единни, Българите не сме дорасли явно.. Ние самите вървим против себе си, не само като посока на действие, като морал, като ценности, като всичко. Тъжно е, но като гледаме статистиката, думите ми се припокриват - цифрите ясно говорят - коя година колко милиона сме били и колко сериозна е демографската криза в момента. Освен нея, и икономическите показатели не са добри, които са взаимно свързани процеси, а после се чудим как над 2 милиона от хората живеещи тук, вече ги няма, емигрирали са. Ами как не?

- Инфлацията и високите цени вас притесняват ли ви?

- Ами разбира се, че ме притесняват. Като баща на семейство, аз се грижа за жена ми и за три деца. Съпричастен съм и към възрастните хора и други, които са в много тежко положение. Но какво може да направи обикновения гражданин като горивото гони 4 лева? В магазина хранителните продукти също им скачат цените. Да, вярно, че има война в Украйна, така е. Но ние първо трябва нашата държава да се опитаме да оправим. Да погледнем навътре към себе си.

- Ако бяхте на мястото на Кличко, щяхте ли да се биете за държавата ни?

- Не мисля, че има здрав мъж, който да не го направи. Никога не бих се замислил. Само ако си дете или възрастен има оправдание да не отиде да се бие за родината. Но всъщност има и други конфликти, не е само войната в Украйна. Не са и само тези бежанци, които бягат оттам. Има и друга вълна, има всякакви хора, които търсят по-добър начин на живот. Говорил съм с хора от "Гранична полиция", които казват, че имат данни в пограничните райони преминават около 5 000 бежанци за месец, някои от тях, разбира се, остават. Украинските бежанци не са единствените, но ние се фокусираме само върху тях и само на тях искаме да угодим и да им предоставим добри условия тук. А другите не са ли хора и те - какво като са сирийци или афганистанци? Човешко е да опитаме да спасим всички хора, без значение на религията. Защото сме еднакви, без оглед на расата, чеда на Бога сме. Аз бих помогнал на всеки нуждаещ се в даден ситуация.

- Станахте лице на кампанията "Да изчистим България заедно". Имат ли отношение българите да пазят чисто извън домовете си?

- Пак опираме до семейството, да възпитанието, до културата. За съжаление, все търсим оправдание в някой друг, а не тръгваме от себе си. Отговорност на родителите е да възпитат децата си във всички насоки. Едно от важните неща е да имат лична хигиена и да почистват след себе си.

- Възпитавате синовете си по примера на баща си - с любов. Мислите ли понякога за това дали той би се гордял с вас сега?

- Да, често си мисля и за баща ми, и за майка ми и за завещаното от тях към мен като ценности. Намирам пътя, като се опирам на техния опит. Много често си мисля какво би направил баща ми в една ситуация или какво би казала майка ми за нещо. Това ми дава нужните отговори.

- Със сигурност родителите ви се гордеят с вас и с брат ви. Смятате ли се за успял човек?

- О, да, определено, колкото и нескромно да звучи. Влязох в десетката на света в професионалния бокс, стигнах до олимпиада в Лондон, стъпих на стълбичката, взех бронз, няма как да не се чувствам успял. Ако е имало критики към мен, че не съм играл в профи бокса с големи имена, преди месец играх с легендата Сергей Ковальов, и се справих добре. Поканиха ме на този мач, за което съм благодарен. Изиграх го нелошо, макар, че винаги може и повече. Чувствам се доволен, това ми даде увереност, че всичко, което съм правил през годините е било на прав път. Няма как да не се чувствам успял, фактите го говорят.

- С Ковальов ли беше най-трудния мач в живота ви?

- Да, това беше единствената ми загуба в професионалния бокс и срещу човек, който е бил световен шампион три години. Премервайки сили с този спортист, виждам, че съм на това ниво. Но имаше много спънки преди мача, за които не съм говорил досега. Трудностите бяха за мен - караха ме да свалям близо до неговите килограми, пък те обявиха мача за горната категория на неговата, промотират го като един мач, пък после ме карат да свалям килограми в нарушение на договорката. На самия кантар имаше разминаване в моя договор с това на какво тегло трябва да бъда, свалях още един път и всичко това беше с цел да ме изтощят физически и психически, за да му е по-лесно на съперника. Така, че въпреки всички препятствия, аз изиграх един нелош мач и затова съм щастлив от това, което направих, независимо, че не ми вдигнаха ръката накрая на срещата.

- Сега имате ли мечтано име срещу когото да се биете?

- Никога не съм мечтал за определен съперник. В момента не тренирам усилено, но поддържам форма, така е в професионалния бокс. Освен това, сега имам време да се занимавам с докторантурата ми в НСА, остана ми само защитата на дисертационния ми труд, който е свързан с бокса.

- Чудесно е това. Мислите ли, че ще имате наследници на ринга? Всеобщото мнение е, че след вас няма да имаме толкова добри боксьори?

- Не мисля така. Има много талантливи боксьори. Ние и още двама-трима само можем да сме им мотивация с брат ми в професионалния бокс, защото там все още не е добре утъпкана пътеката, освен Тончо Тончев, Галина Иванова и Александър Владимиров.

- Как си обяснявате, че на последните олимпийски игри само жени взеха медали?

- Обяснението е отстъплението на българския мъжки спорт в традиционните дисциплини. По-точно - мъжете в олимпийските игри направиха отстъпление от жените.

- Колегите Едуард Папазян и Георги Банов направиха подкаст, в който разсъждаваха над загубата на Кубрат Пулев. Според тях "откраднаха" титлата на брат ви, защото по статистически показатели(по-голям брой нанесени удари) той е победител. Така ли е?

- Така е, прави са. Това е факт, на базата на него, го "ограбиха". Всичко, в което човекът има пръст, е субективно. Но ясно се видя кой е истинският победител!

- Как се справи Кубрат, това неговия таван ли е?

- Той не е демотивиран, въпреки, че го порязаха. Ние дори го празнувахме като победа неговия мач след това. Все пак той е на 41 години, но няма да се откаже, ще продължи с бокса. Той е рядко смел човек, не съм виждал такъв като него.

- Психолози помагат ли на Кубрат, а на вас?

- Не, той сам си е психолог. Смятам, че за всеки е индивидуална работата с психолог. Някои се нуждаят, други не. Аз съм до голяма степен, като брат ми - нямам толкова нужда от спортен психолог.

- Жената до вас, красивата Диана, подкрепя ли ви?

- Изцяло, аз нея също. Тя вече не се състезава, на 37 години, не е активен спортист, стана помощник треньор в ЦСКА и си гледа децата.

- Наистина ли бас ви събра?

- Ние се познавахме, но се хванахме на бас - който го загуби, да целуне другия. Така че вече май бяхме показали, че имаме симпатии един към друг. Тя загуби баса, но всъщност любов е това между нас, което ни свърза. Тя е жената на живота ми на 100% даже обмисляме църковна сватба.

- А децата ви ще стават ли боксьори?

- Нямам идея, но те са спортисти, като нас с Диана. Аспарух ходи да тренира лека атлетика и в залата всеки ден ме кара да го водя на бокс, но това е все още детска амбиция.

- Семейството ли е най-важно за Тервел Пулев?

- Да, за мен семейството е преди кариерата. Кариерата е до време, а семейството е за цял живот и е смисълът на живота - децата и предаването на щафетата, традицията.

Визитка

Тервел Пулев е трикратен европейски медалист, победител в редица турнири от клас А, класиран на второ място на европейска купа през 2010 г. носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Роден е на 10 януари 1983 г. в София. Занимава се с бокс от 1994 г. По бокса го увлича неговият баща Венко Пулев.

Състезавал се е за различни клубове. Като първият клуб, в който започва кариерата си е ЦСКА. Впоследствие преминава в Боксов клуб НСА, състезава се и за "Академик", "Национал-София" и БК "Левски". Завършва НСА "Васил Левски" в специалностите треньор и учител.

В момента завършва докторантура в НСА. Многократен републикански шампион при юношите и мъжете. В периода 2004 Ц 2016 г. e непобеден от българин. През боксовата си кариера е номиниран и награждаван много пъти. През 2012 г. подписва професионален договор за участие в профи бокса на АИБА (APB-AIBA PRO BOX).

Тервел Пулев спечели Интернационалната титла в полутежка категория на Световната Боксова Асоциация (WBA) при професионалистите. Той побеждава американеца Дешон Уебстър след единодушно съдийско решение и безапелационна победа на гала вечер на 14 декември 2019 г. в зала "Колодрума" в Пловдив.

Лили Първанова, "24 часа"

Следвай ни: