Стефан Въртигов поема към Ървайн (Калифорния)

Да играя за ЦСКА бе моя детска мечта, сега искам да спечеля титлата в САЩ, споделя младият посрещач

Младият талант на ЦСКА Стефан Въртигов получи приза „Най-добър изпълнител на сервис“ на финалите на волейболното ни първенство при юношите до 20 години. Посрещачът попадна и в идеалния отбор на шампионата, след като „червените“ достигнаха до финал и останаха на една ръка от възможността да спечелят титлата. Това ще бъде и последен сезон за Въртигов като част от ЦСКА. През есента той ще замине за САЩ, където да продължи образованието си. Ето какво споделя Стефан Въртигов за изминалата кампания и бъдещите си планове.

Стефан, здравей. Как се чувстваш в края на този сезон?

– Да играя за ЦСКА ми беше мечта от малък. И тези три години в ЦСКА бяха по-специални. Благодаря на Сашо Попов, който много се занимава с нас. Отделя внимание на децата, на всичко важно около нас, както при подрастващите, така и при мъжете. Направи ни като едно семейство.

Какво беше усещането да играеш финал с ЦСКА? Миналата година не успяхте да стигнете толкова далеч?

– Така беше. Миналата година беше по-различен сезон. Тогава тренирах и плажен волейбол. Играл съм и преди финал, но с екипа на Левски срещу ЦСКА. Аз бях от другата страна от Левски. С ЦСКА беше по-добре отколкото в Левски.

Получи индивидуална награда.

– Честно казано не очаквах тази точно тази награда. Поне в началото на първенството, не я очаквах. Поради факта, че не бях тренирал толкова в тази част на волейбола –сервис. Но се радвам.

Взел си доста важно решение за твоето бъдеще. Заминаваш за САЩ. Как стигна до това решение и в кой университет ще ходиш?

– Още в осми, девети клас с баща ми го решихме. И двамата сме на едно мнение, че волейболът и учението трябва да вървят ръка за ръка. А след университета, да видиш къде си се развил повече и къде ще е по-добре за теб. В университета Ървайн, Калифорния. Там имат един от добрите отбори. Тази година за малко да победят Лонг Бийч, които станаха втори, където играе и Алекс Николов. Решението не беше лесно. Много исках да ме приемат. Смятам, че това е най-добрият вариант.

Какви условия те очакват там?

– Много добри. Поддържам контакт с треньора на отбора. Показвал ми е снимки, видеоклипове как се тренира. Огромно семейство. Условията ще са много добри. Специализирано хранене за спортисти. Всичко е подредено така, че след тренировка направо да отидеш на учебни занятия. Направено е както трябва да бъде. Надявам се да е като по филмите. Но най-важното е, че ще спечеля приятели за цял живот.

Ще ти липсва ли ЦСКА?

– Много ще ми липсва ЦСКА. Това е отборът на сърцето ми. Откакто съм се родил го подкрепям. Всички ще ми липсват. Ние бяхме отбор. Трябва да направя обаче крачката.

Алекс Николов направи много силен сезон. Предполагам се надява да ти се получат нещата както при него?

– Даже и да направим по-добър, да станем първи. Да ще е интересно ние ще играем един срещу друг. Явно така ни е тръгнало.

Какви са плановете ти сега за лятото, с националния отбор?

– Подготовката на нашата възраст още не е започнала. Не съм сигурен дали ще бъда повикан, но знам, че ме имат като идея за плажен волейбол за възраст до 20 години с националния. Ако не ме извикат с националния в зала, със сигурност ще участвам на европейски с плажен волейбол.

Как съчетаваш играта на плажен волейбол и в зала? Не е ли трудно?

– Трудно е. По-скоро е малко по-опасно, понеже едното е пясък, а в залата е по-твърдо. И когато сменяш, е по-зле за колената. И аз тази година тренирах само в зала. А миналата имах леки контузии. Трябва да се избере, не може и двете.

Още ти е рано да вземеш този избор?

– Да. Мисля, че в САЩ доста ще ми помогнат, след края на сезона те могат да ти предложат програма по плажен волейбол и да тренираш и да останеш там лятото. Но това вече в последствие ще го разберем.

Плажният волейбол може да ти помогне да участваш на Олимпийски игри? Влиза ли в съзнанието ти?

– Влиза, определено. По принцип има програма. Не знам доколко е добра самата програма, за да влезе националния отбор на България още 2024 година в Париж. Не че не искам, но мисля, че все още не сме готови за следващите Олимпийски игри. За сметка на това, 2028-а ще е Лос Анджелис, а аз ще съм си като у дома там, все пак е Калифорния. Но има време, ще видим.