Цветан Соколов: Мислех за отказване от националния отбор

За втора поредна година Цветан Соколов стана шампион на Русия с екипа на Динамо Москва. Българинът изигра поредния си силен сезон, който приключи с успех във финала на Суперлигата срещу водения от Пламен Константинов Локомотив Новосибирск с 3:2. За двете години в клуба капитанът на националния ни отбор допринесе освен и за спечелването на Купата на страната и на CEV през миналия сезон, както и на Суперкупата. За десерт Соколов бе избран за диагонал №1 на тазгодишния шампионат, а сега му предстои почивка и възстановяване след тежкия сезон. Той ще пропусне кампанията на националите за Лигата на нациите, но ще е  на линия за световното първенство през есента.

Цецо, поздравления за втората поредна титла в Русия. Какво беше по-различното тази година?

– Благодаря. По-различното беше, че миналата година никой не очакваше нищо от нас и играехме без никакво напрежение тогава, спокойно и всичко ни се получаваше. Запазването на титлата е далеч по-трудно. Почти целият отбор имаше здравословни проблеми в началото на сезона, особено връщайки се от националните отбори. Имахме труден период с доста контузени и същевременно гъста програма от мачове – първенство, Шампионска лига. И трудно успявахме да достигнем своя пик на формата. Радостното е, че когато трябваше, се събрахме и направихме доста приличен край на първенството. Играхме си на максимума. Знаехме, че всеки един излиза срещу нас без никакво напрежение срещу нас, защото ние сме действащите шампиони. Защитаването на титлата си беше нещо голямо за клуба.

Цецо Соколов остава в Динамо (Москва)

Преди няколко сезона се присъедини към супер звездния Зенит Казан, но големите резултати ги постигна с Динамо Москва. Как си го обясняваш?

– Откакто съм в Русия слушам, че съм направил слаб сезон със Зенит Казан…

Не съм казал слаб, казах, че не успяхте да спечелите трофей.

– Нямам предвид теб, имам предвид какво говорят хората. Когато отидох в този клуб, той беше, а и още е пълен със звезди. И какво се случи накрая? Като дръпнем чертата, взехме бронз на световното клубно първенство, спечелихме Купата на Русия, голямо разочарование беше отпадането от Шампионска лига. Да, не станахме първенци в Русия, но първенството просто не се доигра заради пандемията. Ние бяхме втори в класирането и нищо не се знаеше. Освен това този отбор направи един голям експеримент, слагайки Максим Михайлов на поста посрещач. Реално цял сезон играхме с два диагонала в титулярния състав. Не бих казал, че е бил лош сезон и лоша година. Но при пристигането ми в Динамо отборът не беше печелил времето от много време…

От времето на Казийски.

– Да, от 15 години. Бяхме нов отбор, нови играчи, нов треньор и се говореше: „Добре, сега да видим, да се окомплектоваме”. Успявахме да се допълваме по чудесен начин. Тези момчета не бяха печелили купи, не бяха ставали шампиони на Русия. И всички са гладни за победи и трофеи. Играехме здраво всеки мач, дори тази година не е имало „Дайте сега в този да се поспестим”.

Направихме страхотни 2 години

в които изиграхме 6 финала. От тях спечелихме 5. Ръководството е доста доволно, както и ние.

Изводът от цялата история е, че Динамо става шампион, когато има български нападател в състава, така ли излиза?

– Аз това го подхвърлих и на президента. Казах му: „Ето, взе един българин и станахме шампиони”.

Цецо, как се играе шампионат при война пред портата?

– Не съм аз човекът, който да коментира политическата обстановка.

Връщам те към миналото лято с националния отбор. Какво ти мина през главата тогава?

– Много неща бих казал. Това беше един период с пандемия, в който не можахме да се подготвим добре за Лигата на нациите. Изкарахме едни 15 дни в този балон, което беше едно голямо убийство за всички спортисти. Постоянно се играеше, всеки един от състезателите идваше след много дълъг сезон. За себе си мога да кажа, че скъсах мускул на гърба на лопатката, имах 2 см разкъсване. След това по време на подготовката за европейското скъсах и бедрен мускул. Това лято не беше от най-добрите представяния за мен с националния отбор и резултатите го показаха. Тази година ще бъде различно. Сега подготовката е започнала. Говорих с няколко от  момчетата, тренират много добре, работят здраво. Имат огромно желание. Наистина стискам палци да няма контузии и да можем да се подготвим добре за всички първенства, които ни очакват.

Каза, че много неща са ти минавали през главата. Минаваха ли ти такива и за отказване от националния отбор?

– Няма да те излъжа, че да, минавали са ми. Мисля си, че

има още какво да дам

на този национален отбор и ще се опитам да го направя. Докато мога, докато физическото ми състояние го позволява.

Какво сложи на кантара, когато ти минаха тези мисли?

– Бих казал, че все още имам огромно желание да играя за България. Това наклони везните. И все още бих го правил.

Другото голямо име, за което се заговори, че мисли за отказване от националния отбор, е Тодор Скримов. Говорихте ли си с него на тази тема? Наскоро в интервю за „Тема Спорт” селекционерът Николай Желязков изрази увереност, че Скримов ще играе на световното.

– Да, говорихме си. И двамата изиграхме много тежък сезон и много трудно бихме били на 100% в началото на кампанията с националния отбор. Всеки един от нас иска да даде максимума за националния отбор. И когато виждаш, че не можеш да го направиш, това малко те дърпа. В разговор с националния селекционер аз му казах, че няма да имам възможността да дам 100% от възможностите си, защото имам доста контузии и болежки, които няма да ми позволят да бъда пълноценен за отбора. Разбрахме се да почина, да се излекувам, за да съм на максимума си на световното първенство. Предполагам, че това ще направи и Тошко Скримов. Поне от това, което сме си говорили. Но все пак всичко се променя, не знаеш какво ще се случи утре.

Като лидер на отбора търпиш най-много критики. Как се преработва това напрежение, когато всички очаквания са насочени към теб и едва ли не всеки си мисли, че ти като Супермен трябва да спечелиш мачовете сам и да носиш отбора на гърба си?

– Това е отборен спорт и всички трябва да имаме една обща цел. Това, което казваш, наистина е така. Но е нормално, защото ти носиш повече отговорност. И е нормално

хората да те гледат под лупа

Вече съм свикнал да понасям тези критики за играта си. Няма какво да се направи. Докато играеш, ще понасяш критики. Така е, когато играеш лошо, понякога дори да си играл добре. Аз съм първият си критик. Винаги се стремя към повече. Даже да съм играл добре, намирам неща в представянето си, които мога да подобря. Мога да кажа, че никога не съм излизал за мач, казвайки си: „Айде, тоя да минава по-бързо и да си ходя вкъщи”.

Тежи ли ти?

– Не. Аз съм чист пред себе си, че съм дал максимума. Всеки човек е свободен да коментира и да изказва мнението си. Аз няма как да променя виждането на някого.

Как виждаш Лигата на нациите за България при отсъствието на двете водещи звена – Соколов и Скримов? Няма ли да бъде тежко за тези млади момчета?

– Тежко, не тежко, такава е ситуацията. Бих казал, че това е един добър момент за младите момчета да покажат, че могат. Да покажат, че са готови да се борят за високите места. Имаме страшно много талантливи състезатели, които искат да се докажат, да покажат на света, че могат да играят волейбол. Нека видим какво ще се случи и как ще протече турнирът. Чувам от момчетата в отбора, че на лагера се работи много добре и наистина очаквам един много променен тим на България.

Как ти се струват целите – шесто място за Лига на нациите, осмо за световното?

– Напълно постижими. Мисля, че може да се справим с тези цели. Нека първо да мислим как да играем, как да дадем максимума. Да извлечем най-доброто от всеки един. Знам, че всички момчета имат огромно желание да играят на високо ниво. Имаме добри състезатели  и трябва да намерим хапчето за добра отборна игра.

Какво ще бъде това лекарство?

– Според мен много работа.

Как ще продължи кариерата ти на клубно ниво?

– Все още не зная, има доста въпросителни. В момента не искам да мисля за това. Искам малко да си почина и да си разтоваря главата от абсолютно всичко, което се случва.

Финално – Николай Желязков каза нещо много хубаво – че приказката на Тодор Скримов в националния отбор трябва да завърши по различен начин. Как искаш да приключи твоята?

– Надявам се по най-добрия начин. Не съм мислил за това, честно казано. Всеки един състезател иска да го направи на върха. Винаги съм си мечтал да спечеля нещо голямо с националния отбор на България. Независимо в какво първенство. Искам така да ми завърши кариерата с националния отбор.

Петър СТОЯНОВ, "Тема Спорт"