Диагоналът на националния волейболен отбор на България Радослав Парапунов даде специално интервю за dsport и Дарик радио. Той говори за златния си сезон във Войводина Нови Сад (Купа и титла), за смяната на Хавай с Европа, за тежестта на националната фланелка, седмица след началото на лагера на националите в Самоков и седмица преди да заминат за Вършец.
Седем национали започват подготовка в понеделник 🏐
"Чувствам се доста добре, смятам, че съм в добра физическа форма. С момчетата наблягаме на психическа и физическа подготовка, лека-полека да се сработим и да започнем един добър сезон. Планът за подготовка Самоков-Вършец е добре подготвен. В контролите ще видим на какво ниво е отборът преди да започнем в Лигата на нациите."
Николай Желязков: Очаквам отбор, който се бори за всяка точка
"За мен националния отбор е най-високото ниво и смятам, че е най-трудното, защото, когато става въпрос да защитаваш цветовете на държавата, е доста по-лично отношението отколкото в клубен отбор, защото си оставаш българин завинаги."
Радослав Парапунов заби 16 точки във финал №4, Войводина (Нови Сад) грабна титлата на Сърбия 🏆🏅
"Относно избора ми да отида от Хавай в Европа, това беше първият ми професионален сезон с по-водеща роля. Спечелихме 2 от 3 купи, беше доста интересно. В Нови Сад бяха доста заинтересовани от мен. Казаха ми какви са очакванията им към мен. Интересите ни съвпаднаха. Беше добре да играя и да съм постоянно на терен. Това беше добро решение – играхме Шампионска лига, вътрешното първенство също не е слабо. Индивидуалните награди не ги смятам. В колективния спорт всичко зависи от отбора. Доста е трудно да се спечели титла. Да си шампион е по-важно от това да си най-ценен състезател."
"За разликите между волейбола в Америка и Европа, може би ученето беше най-голямата разлика. То беше най-тежко, защото в Америка по цял ден си на лекции, имаш проекти, домашни, които се смятат за по-важни от волейбола, защото ако не постигнеш даден успех, нямаш право да играеш. Много пъти се е случвало да сме на път, да се играят важни мачове, а ние да се подготвяме за изпити. Имаше хора с нас, които ни следяха. Учеше се постоянно. В отбора не всички имаха желанието да се раздават колкото други. Те искаха просто да завършат и да си намерят друга работа. На други целта им беше да се развият максимално. Това е една от най-големите разлики от Америка и Европа. Тук всеки мисли професионално."
"Ще остана още един сезон във Войводина. Отборът ме кара да се чувствам доста добре, правят всичко за всеки играч да е на оптимално ниво."
"Не знам дали съм важен за националния отбор, но ми се отдава възможност, която не много състезатели получават. Такива шансове рядко се срещат. Идвам на мястото на най-добрия диагонал в света. На тази позиция при нас са играли някои от най-добрите състезатели през последните години. Не съм на световно ниво, но ще дам всичко от себе си и благодаря за шанса, който ми е даден. Дано сме доволни накрая. Надявам се всеки да даде максимално от себе си и да зарадваме много хора. От доста време не ми се е случвало да играя пред родна публика, ще е едно невероятно изживяване."
"Играя с 19 номер, защото това число върви ръка за ръка с мен през целия ми живот. Аз и майка ми сме родени на 19-и. Чувствам се най-спокойно с този номер. Това е лично число. В националния ще съм 15 номер, Цветан Соколов си е заработил 19-ката", завърши Парапунов.