Радослав Попов: Бронзовите медали са празник за спортен град като Монтана

Вторият и третият мач бяха изпуснат шанс за затваряне на серията в наша полза, смята капитанът на монтанчани

Волейболистите на Монтана завършиха с бронзовите медали в първенството при мъжете - efbet Супер Волей. Воденият от Даниел Пеев тим направи много добро представяне през редовния сезон, обаче отстъпи на Нефтохимик 2010 (Бургас) в полуфиналите след нервна серия от четири мача.

Каква е равносметката на капитана Радослав Попов, удовлетворен ли е от постигнатото, емоциите след последните срещи и мнението му за спорните моменти в тях, и още - прочетете в специалното интервю за BGvolleyball.com.

Завършихте с бронзовите медали в efbet Супер Волей. Изпълнихте ли поставените в началото на сезона цели?

Със сигурност изпълнихме поставените цели за сезона. Монтана е един от най-константно представящите се отбори последните 10 години в първенството, без големи амплитуди в класирането, винаги борещ се за медали и финали. Нашето присъствие на награждаването и получаването на бронзовите медали е напълно заслужено. Спечелихме място, за което се бореха още шест равностойни отбора. Някои ще кажат, че сме се били паднали в по-лесната група, но, реално погледнато, това не е така. В един поток си с шампиона на България, като трябва да играеш два мача с него, а тази година това се равняваше на две сигурни загуби, плюс две от най-трудните гостувания в България - на Пирин (Разлог) и Марек Юнион-Ивкони (Дупница), с негостоприемни и специфични зали и обстановка. От другата група се сблъскваш и с още четири трудни гостувания. Важно е и да се спомене, че такъв дълъг сезон и толкова мачове правят и на пръв поглед по-отслабените отбори трудни в сгъстена програма. Видяхте много примери през сезона - нашия мач с Ботев (Луковит) в пет гейма, Нефтохимик и мача им с Дунав.

Като капитан доколко се чувстваш удовлетворен от постигнатото?

След второто място с Пирин (Разлог), по времето на Балканстрой, преди заминаването ми за Щатите, това е вторият медал, който печеля в България и със сигурност има удовлетворение. По-скоро радостта идва от цялостното представяне на всички момчета от отбора, които заслужават да бъдат сред първите. Това е и един празник за спортен град като Монтана. Радвам се, че  общността там се интересува и преживява по същия начин нашите победи.

В полуфиналите в първенството отстъпихте на Нефтохимик 2010 (Бургас). През призмата на времето, какви са емоциите след срещите?

Като изключа последния мач, все още не съм сигурен как загубихме втория и третия мач. И нагледно, и статистически не виждам разлика. Определям втория и третия мач като изпуснат шанс за затваряне на серията в наша полза. Нашата игра със сигурност бе по-спокойна и равномерна, докато те бяха по-разпилени - губят геймове на по 13, после някак си успяват да се съберат и вземат друг гейм и да останат в мача. Видя се, че не са изявеният фаворит в серията със сигурност. Това се и потвърди с поведението и изказванията им. Същото мога да кажа и за следващата серия, сега Хебър е фаворитът на хартия, но реално това не е така. Ако Нефтохимик играе, без да гледа резултата и играчите влязат с правилната визия за мачовете, имат големи шансове. Видяхте, например, Дея, доволни били от класирането и тотално респектирани от Хебър с ясна представа за резултата, още преди да е почнал. За полуфинал, където и да било такова представяне, показва че не заслужават мястото си в крайното класиране. Сложете четирите отбора зад тях в класирането и бъдете сигурни, че мачовете щяха да са по-интересни. Тук не говоря за разликата в точките в отделните геймове, а самата мотивация и нагласа.

В първия двубой поведохте, след което все нещо не достигаше за успех. Кое бе слабото звено?

Статистически винаги има нещо, което не излиза и куца в определен мач, но в такива серии не мисля, че това е от значение. Мачовете се решаваха от една-две точки всеки гейм, видяхте - домакинското предимство също не помогна на никой от отборите. Умората и психическата натовареност от предните две загуби със сигурност ни повлия в последния мач от серията, но предишните три мача показаха изравнените възможности.

Съперниците ви обвиниха съдиите в ощетяване на отбора в първите две срещи, каква е твоята гледна точка?

Фаворизирането на Нефтохимик и едва ли не факта, че всички мислеха, че серията ще приключи в три мача, повлия негативно на играчите и треньора им. Според мен те не издържаха психически по време на първия мач, колкото и опитни и добри да са, но това не ги оправдава. Доколкото са възможностите на съдиите и самата федерация с вкарването на видео повторение, мисля, че грешките в ущърб на двата отбора бяха по равно. Има разлика обаче в държанието на двата отбора. Изказванията на треньорски щаб и играчи според мен са недопустими и неприемливи, но тук по-скоро проблемът идва в наказанията, които се дават след такива моменти. След изказванията при първия мач, наложените наказания не са сериозни, по-скоро да замажат ситуацията, едва ли не отлично свършена работа от комисиите. Наказваш треньора за един мач, а всъщност той си водеше мача без проблем. Отделно наказваш основния им състезател само парично, с ясната идея да може да участва в мачовете и да не повлияе негово отсъствие на резултата в серията. В една безпристрастна обстановка, например в Италия, наказват състезателите с по 4 мача, независимо дали са Леал, Леон или Николов. Комисия била решавала какви да са наказанията. Това звучи като шега, да не казвам по-силна дума, и се потвърди с решенията. Въпросът е, че нито ще е първото, нито последното пристрастно решение, но явно са си заслужили по-специално отношение - треньорът на националния отбор и играч, на който се дължат редица успехи на ниво национален отбор.

Смяташ ли, че ако бяхте надделели в третия мач, нещата щяха да са по-различни и дори да се стигне до пета среща?

При победа за Монтана в третия мач, мисля, че серията щеше да приключи в Монтана в наша полза. Не мисля, че форматът и натовареността в рамките на три от пет мача би позволила било то на нас, или на Нефтохимик да се върне в серията при 2:1, за който и да било. Третият мач предреши четвъртия и, съответно, серията. По-скоро тази дълга серия и формат помогна на отбора на Нефтохимик. При формат два от три мача и това развитие на първия мач в Бургас, ние щяхме да играем финал.

Миналата година отново отпаднахте на полуфинали - малшанс или?

Не смятам, че в двете години може да се определи като малшанс. Щом са ни победили Хебър и Нефтохимик в рамките на тези две години, значи са си заслужили мястото. Друг въпрос е дали и ние сме заслужавали да бъдем. В спорта е така.

Гледаш ли вече към новия сезон?

Все още е рано, първо трябва малко почивка, после има и други задачи. Важно е да отделя нужното време и внимание на семейството си. Има и огромно поле за развитие на агенцията ни за изпращане на студенти със стипендия за Щатите, като мислим да добавим и други спортове, който скоро ще обявим.

Оставаш ли в Монтана, имаш ли нови предложения?

Имам няколко варианта, но оставам в Монтана. Работи се правилно в една спокойна среда.

След страхотното представяне тази година очакваш ли повиквателна за националния отбор? Темата на дневен ред ли е?

Не очаквам повиквателна, тъй като мисля, че за да има успех националния отбор, трябва сега да получат шанс качествените млади момчета, които тепърва навлизат в мъжкия волейбол. Знае се кои са, имат много качества и в рамките на няколко години да се изгради конкурентен отбор. Така или иначе, отборът започва от нулата след миналогодишното представяне. Дано успеят да изиграят, колкото може повече мачове, да надградят нивото си и след 5-6 години България отново да е сред първите.

СНИМКИ: Национална волейболна лига (НВЛ), startphoto.bg

Следвай ни: