Мехмед Сабри Мехмед, който с красив шут от далечно разстояние отбеляза първото попадение за Спартак (Варна) срещу Марица (Пловдив), сподели впечатленията си от представянето на отбора до момента. Младият нападател е родом от Разград, юноша е на Лудогорец, а днес част от сърцето на Спартак Варна – както на терена, така и сред феновете. Ето какво сподели той в интервю за клубния сайт:
Този тип голове стават Ваша запазена марка. Подобен ако не се лъжа имаше и в мач през 2021-ва година?
– Мисля, че там ми е силата. Силата ми е и в това да скоча над защитата, понеже съм бърз футболист и така да си създам положенията. Нямам толкова много такива голове от далечно разстояние, но ето, че в този мач се случи. С поемането на топката усещах, че тя ще влезе вътре и трябва да я бия.
Този гол Ви определи като „Играч на мача” – игра, в която феновете на Спартак Варна определят най-полезния футболист на терена? Имате ли такова самочувствие?
– Да, това със сигурност ми дава самочувствие. Аз обаче не се определям като „играч на мача”. Ние всички сме „играч на мача”. Футболът все пак е колективен спорт. Без помощта на моите съотборници няма как топката да стигне до мен и аз да вкарам гол.
Гостувате на Литекс Ловеч в сряда, а в неделя приемате Добруджа Добрич. Вашата прогноза за двата мача?
– Ние винаги излизаме за победа. Няма значение срещу кого играем, дали ще е Добруджа, Етър или Литекс. Със сигурност мачовете няма да са лесни. Ловеч са много здрав отбор. Мачът през първия полусезон беше много труден. Надявам се да ги победим. За неделя също – дербито си е дерби. Както стана и миналата година можехме да бием Добруджа на техен терен, обаче направихме хикс. Не знам в какво състояние ще сме за този мач, на дневен ред е мачът с Литекс.
Оптимист ли сте за завръщането на Спартак Варна в елита?
– Да, оптимист съм и вярвам, че ще постигнем тази цел. Знам, че ще е много трудно. Има много път, който да извървим до там. Остават ни още 13 мача, но ние ще се борим, за да постигнем тази своя цел.
Как се работи под ръководството на треньорския щаб, начело с Васил Петров и Ангел Павлов?
– Васил Петров е страхотен треньор. Целият отбор е на това мнение. Играем модерен футбол. Изисква от нас да пресираме, да се раздаваме на терена. Не знам какво прави с нас, но ни дава криле. Работата с Васил Петров ми дава голяма увереност и аз се чувствам много добре. На мен лично много ми е дал във футбола. Благодарен съм му защото той ме взе в Спартак (Варна), също така и на Ангел Павлов. Много добър колектив сме, от футболистите до треньорите, като едно голямо семейство.
Каква е атмосферата вътре в отбора? За хората отвън личи една задружност, сплотеност, която сякаш идва първо от треньора, а после и от по-опитните играчи.
– Атмосферата е страхотна. Наистина сме един колектив, но не мога да издавам в детайли какво всъщност е отвътре. Колкото до по-опитните футболисти в отбора, да – те много помагат на по-младите. Дават ни голяма увереност и спокойствие както на терена, така и в съблекалнята.
Какво означава титулярното място и какво стои зад него?
– Аз не се определям като титуляр. Това, че имам повече игрови минути не ме прави „твърд” титуляр. При нас титуляри и резерви няма. Ако си имал по-слаб мач на твое място следващия път идва друг. Това е едно непрестанно доказване.. Всички сме титуляри.
Тренирате с част от младите таланти на Спартак Варна. Какво ви прави впечатление и сред подрастващите футболисти в Академията?
– Да, както знаете ние тренираме с една част от по-младите футболисти, сред тях са Велислав Боев, Мартин Янакиев и Георги Дичев – те са от школата на Спартак. През лятото дойде и Даниел Начев. Определено това са талантливи момчета, които имат бъдеще. От тях се иска само да тренират и да се развиват. Всичко зависи от тях.
Вие сте от Разград, юноша сте на Лудогорец. Вълнувате ли се още, когато трябва да излезете в мач срещу тях?
– Имам сантимент към първия тим на Лудогорец все още, следя какво се случва там, но смело мога да кажа, че вече сърцето ми принадлежи на Спартак Варна. Спартак е повече от един отбор. За мен Спартак е религия.