)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Днес своя 50-годишен юбилей отбелязва един от най-великите в българската и световна спортна история. Щангистът Иван Иванов е олимпийски шампион, 4 пъти световен и 5 пъти европейски първенец. Два пъти печели Световната купа, подобрява 4 световни рекорда и е лауреат на престижния приз „Златната щангетка“ за най-добър в света през 1989 година. Той остава в световните щанги и като един от малкото без „нула“ на подиума.
Днес Иван е Старшията на българските национални отбори, с които в последните 10 години спечели за България 143 медала от европейски и световни първенства във всички възрастови групи.
Откъс от книгата “България на олимп”
През есента на 1984 г. на спирка в Шумен се случва една на пръв поглед безинтересна, но всъщност оказала се историческа среща. Треньорът Велико Великов чака автобуса за залата по щанги, когато по прашната улица се задава 14-годишно хлапе с гайда под ръката. Един Господ знае, какво щеше да се случи, ако съдбата не бе пресякла пътищата им. Но всички знаем какво стана след въпросната среща. Вероятно фолклорната музика губи талантлив гайдар, но светът на спорта печели велик щангист. А България - се сдобива с поредния си олимпийски шампион…
&format=webp)
Музиката, а не спортът е първата страст в живота на Иван Иванов. Той е роден на 27 август 1971 г. в Шумен. В детските си години е луда глава, но не се занимава активно със спорт. В семейството му също няма изявени състезатели. Покрай брат си, Иван се увлича по музиката и започва да свири на гайда. И така до седми клас, когато се случва въпросната среща на автобусната спирка. Опитното треньорско око на Великов моментално „сканира” бъдещия шампион и веднага му предлага да го заведе в залата.
Гайда и щанга под една мишница
Иван обаче е много далеч от подобни амбиции и изобщо не иска да се раздели с гайдата. Отговаря, че би пробвал със спорта, само ако продължи да свири на гайда.
“И до днес не съм забравил първото ми влизане в залата – разкрива Иван. - Дисковете гърмяха, подът се тресеше, въздухът „трепереше“ от спорт. Чувствах се странно. Все едно влизах в някакъв храм. Спомням си, че още с първото си докосване до грифа предизвиках фурор. Без никаква тренировка, вдигнах силово 40 кг, а тежах едва 38 кг… Настъпи странна тишина. Веднага след това клекнах и станах с 90–килограмова щанга. Всички ме гледаха в захлас…“
&format=webp)
Тези първи в живота му опити са достатъчно доказателство, че в залата е влязъл рядко срещан талант. Четири месеца по-късно Иван се прехвърля в Спортното училище на Шумен. Продължава при треньора Димитър Колев, а спортната му кариера се развива главоломно. През години преминава последователно през клубовете “Шумен”, ЦСКА, отново “Шумен”, пак ЦСКА и накрая “Аполон Берое”.
Първият успех идва светкавично. Само след 8 месеца тренировки е извикан в националния отбор за мъже, където впоследствие има запазено място повече от 15 години. За това време Иванов става един от най-титулуваните български спортисти, истинска “лека артилерия” за отстрелване на медали. Той е сред малцината, печелили “Голям шлем” с олимпийска, световна и европейска титла. Наред с това заема пето място във вечната класация на олимпийските победители с най-много спечелени медали от големи първенства. През години Иванов нарежда в своята спортна витрина 16 отличия, сред които една олимпийска, 4 световни и 5 европейски титли.
Още в младежка възраст Иван стана господар в категорията си - 3 пъти световен и 2 пъти европейски шампион при младите - за последно през 1988 г. Следва налагане на диктатура и при мъжете. След Олимпиадата в Сеул 1988 Иван е абсолютен властелин при най-леките. Първо отнася конкуренцията на световното в Атина през 1989-а. Следват триумфи в Будапеща 1990 и Донауешинген 1991 г. По това време той е част от едно знаменито поколение в българските щанги заедно с Николай Пешалов, Севдалин Минчев, Йото Йотов, Кирил Кунев, Стефан Ботев.
Подарява олимпийското злато на треньора рожденик Нурикян
Междувременно Иван печели 3 европейски титли и така отпътува за олимпиадата в Барселона 1992 като изявен фаворит. В каталунската столица обаче пътят до златото съвсем не е така безоблачен. Двама китайци се хвърлят в люта битка с българина. В изхвърлянето и тримата завършват с по 115 кг. Драмата чука на вратата. Иванов не успява да дръпне с 2.5 кг в последния си опит на 117.5 кг. В изтласкването Жан Зайрон се изсилва и записва “нула” на 137.5 кг, но другият китаец Лин Кишен диша във врата на българската звезда. Азиатецът дебне в “засада” и копира тежестите му, разчитайки на предимството си от по-малкото лично тегло. Но китаецът явно не знае с кого точно си има работа. В последния си опит българинът заковава 150 кг над главата си. Това е изравнен олимпийски рекорд и непосилна за Лин Кишен тежест. Триумф за България!
“Станах олимпийски шампион с последния си опит, гордее се Иван. - И то точно на рождения ден на старши треньора Нораир Нурикян. След това всичко се завъртя като на филмова лента. Просто откачих от щастие. На всичко отгоре бях насрочил сватба след месец - на 29 август, и това ми беше най-ценният подарък. Тогава практиката беше шампионите да остават до края на олимпиадата и да се прибират всички заедно в България. Но къде ти, сърце не трае… Заявих, че съм младоженец и ме пуснаха по-рано. В София посрещането беше невероятно, незабравимо… Та аз бях първият завърнал се със златен медал от Барселона.”
&format=webp)
Веднага след олимпийския удар Иванов продължава триумфалния си път на световния подиум. Седем месеца след игрите в Барселона печели поредната си четвърта европейска титли. Също през 1993-та продължава победната си серия и на световното първенство в Мелбърн. И там Иванов сякаш по инерция пак прегазва конкуренцията.
На 22 години се отказва от спорта, но… за кратко
И тогава… гръмва бомбата. На пресконференцията след златния медал в зала “Павилион” в Австралия неочаквано Иванов обявява, че се отказва от спорта. Шокиращата новина става водеща за световните медии. Журналисти и фенове недоумяват как и защо при пълната си доминация един феноменален спортист слага край на изумителната си кариера… едва на 22 години.
Пълния разказ за удивителната кариера на феномена в щангите Иван Иванов и цялата статистика на неговите многобройни титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата от печат енциклопедия „България на Олимп“, с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)