Когато Мохамед Али хвърли златния си олимпийски медал в реката

Когато Мохамед Али хвърли златния си олимпийски медал в реката

Олимпийските игри раждат шампиони, които влизат завинаги в историята на спорта, а малко от тях могат да се сравняват по имидж и наследство с незабравимия Мохамед Али. Естествено, неговото пътешествие също е започнало от нечовешките условия на бедност и принизяване до неудошевен предмет, като това не се променя напълно дори когато достига най-великата възможна гордост - олимпийския връх в бокса, и то в супертежка категория.

Е, със сигурност е имало големи спортни шампиони с по-трудно детство от това на Али - тогава още Касиус Клей. Той все пак е имал колело, което, бидейки откраднато, започва боксовото му приключение. Местен полицай в родния му Кентъки, Луивил, го води в боксов салон, за да изразходи енергията и негативизма си от загубения велосипед.

На Олимпийските игри в Рим през 1960 година Касиус Клей вече не е просто скромно момче, заело се с бокс, за да се опази от престъпленията на улицата. Той дори е негласен лидер на националния отбор на САЩ, като още тогава започва да пленява познати и непознати с пиперливия си език. Подплатен с "танците" на ринга.

Само 6 години след първата си боксова тренировка Касиус Клей си извоюва пътя до олимпийския финал, където побеждава по-едрия и по-опитен полски здравеняк Збигниев Пиетриковски. 

Има достъпни записи на битката им и може да се каже, че европеецът доминира в първия рунд, дори и в части от втория, но 18-годишният тъмнокож американец прави забележителен обрат в очите на публиката и съдиите, които му присъждат победата и олимпийското злато.

Дори при провокация от руски журналисти Касиус Клей - жертва на сегрегацията в САЩ по това време - отказва да критикува родината си и излъчва единствено гордост от постигнатото в чест на Съединените щати. 

Скоро нагласата му ще се промени коренно.

"48 часа след финала не махах медала си по никаква причина. Спях с него, дори да ми беше неудобно, защото трябваше да съм по гръб и да внимавам да не го повредя или да не се порежа", разказва самият Касиус Клей.

"Отидох в ресторант в Луивил с бляскавия си златен медал на врата. Сервитьорката ми каза, че не обслужват негри. Аз казах, че не ям хора. Тя повика охраната и ме изхвърлиха на улицата. Така че отидох до река Охайо и изхвърлих медала си във водата", пише Али в биографичната си книга.

Чак през 1996 година покрай важното му участие в церемонията на откриването на Олимпийските игри в Атланта - запалването на огъня - Мохамед Али получава нов златен медал от МОК. Последната роля на великия боксьор в олимпийската програма беше в Лондон 2012, когато съпроводи флага с петте кръга също на церемонията на откриването.

Още от Токио 2020

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти