Исмаел Бореро: Едмонд Назарян има големи качества и съм убеден, че с времето ще става все по-добър

Исмаел Бореро, олимпийски и двукратен световен шампион в класическата борба, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Кубинският ас бе на популярния спортен комплекс „Олимп“ в Тетевен. Място, което националния отбор на карибската страна избра за базов лагер не само в търсене на символиката с името и стартиралата при два дни олимпиада, а заради отличните условия за подготовка. Бореро ликува на игрите в Рио в най-леката категория до 59 кг. Направи го зрелищно и категорично със серия от предсрочни победи с технически туш, включителна и на финала – 8:0 срещу японеца Шиноду Ота. В колекцията си от отличия Бореро има и две световни титли, като втората е след скок в категория до 67 кг на шампионата в Нур-Султан. В казахстанската столица той удиви всички с изявите си като при взривните му атаки през неговите съперници сякаш преминаваше ток. Според прогнозите същата картина се очаква и на тепиха в Токио, но под условието, че в борбата изненадите стават все повече и повече. Особено на олимпиади.

- Сеньор Бореро, добре дошъл на тепиха  на “Код спорт”! За нас е чест да сте поредният олимпийски и световен шампион в нашата колекция от интервюта със световни звезди. Най-напред искаме да ви честитим голямата радост - разбрахме, че наскоро ви се е родил син. Как се казват той и вашата съпруга? Чухте ли се с тях? Как се чувстват?

- Синът ми се казва като мен Исмаел Бореро. А прекрасната ми и обичана съпруга е Милена Родригес Пеня. В момента съм на лагера в Тетевен тук в България и нямаме много често връзка, но от видеото, което получих, изглежда се чувстват добре.

- Как протече подготовката ви тук в България? Доволен ли сте от съвместния лагер с българския национален отбор по класическа борба на базата „Олимп“ в Тетевен?

- Всичко мина много добре. Имахме добър ритъм и емоционален заряд в работата. Тренировките бяха наистина добри, а и по отношение на контузиите също нямахме проблем за щастие и на двата отбора.

- Разбираме от сайта на Международната федерация по борба, че сте имали много тежка битка с най-опасния противник в днешно време – смъртоносния коронавирус. Как се справихте в битката с COVID-19?

- Преодолях заболяването без усложнения. Организмът ми се противопостави силно и не даде шанс на болестта да се развие. Справих се и не ми се случи нещо лошо и фатално, както на някои други хора, които за съжаление загубиха тази битка с вируса.

- Как се чувствате сега? Възвърнахте ли си спортната форма?

- Все още не напълно. Нужно ми още малко време, за да се възстановя изцяло. Но в момента се чувствам добре и набирам скорост към топ формата, която гоня.

- В България сте за пръв път. Харесват ли ви условията тук?

- Да, страната ви е красива. Но както е навсякъде, има някои хубави неща, други не толкова. Въпрос на възприятие и пристрастия. Но като цяло страната е спокойна, а това е много важно.

- Научихте ли нещо от фамозния Армен Назарян? Даде ли ви някой съвет двукратният олимпийски шампион по време на подготовката?

- Още преди олимпиадата в Рио имахме съвместна работа с него. Назарян винаги е имал добро отношение и нескрити симпатии към кубинците и определено има какво да си кажем с него.

- Какво бъдеще предсказвате на неговия син Едмонд Назарян, който също беше на лагера в Тетевен?

- Знам, че е европейски шампион до 55 кг. Добре се развива. Младо момче, което има големи качества и съм убеден, че с времето ще става все по-добро на тепиха. Пожелавам му го от сърце!

- Вие сте световен шампион от Лас Вегас през 2015 г. и олимпийски първенец от следващата година в Рио в най-леката категория. Три години по-късно триумфирахте на световното първенство отново, но вече в категория до 67 кг. Този скок от 8 кг нагоре в категориите как ги усетихте?

- Нормално, като всеки борец, който преминава от една категория в друга, има период на адаптация. В началото имах известни проблеми да свикна с новото си бойно тегло, но в последствие всичко се оправи. Втората ми световна титла го доказа.

- Каква система използвате, когато трябва да сваляте килограми? Каква е вашата лична рецепта? В България рекордът принадлежи на Назарян, който веднъж свали 12 кг за световно първенство.

- Когато трябваше да се състезавам при 59-килограмовите, ми се е налагало да свалям по 8-10 кг. Но никога не съм свалял повече от 10, защото тогава организмът ти страда много и не исках да си го причинявам. Предпочитам поетапното сваляне на излишното тегло.

- Къде е по-трудно за вас да се състезавате? В категория до 59 кг или сега при 67-килограмовите?

- Честно - не знам! Трудно ми е да преценя. И в двете категории имам големи постижения. Реално на мен ми е по-трудно в тренировките, отколкото в състезанията. Когато живееш ден за ден по време на тренировките и трябва да следиш за теглото си е по-трудно, отколкото, когато дойде състезанието.

- На олимпийските игри в Париж след 3 години пак ли ще ви видим в категория до 67 кг? И как си представяте бъдещето си на тепиха?

- Нещата се променят в живота. Не мога да кажа отсега какво ще се случи с мен до Париж 2024. Нямам отговор.

- Кого считате за най-сериозен ваш конкурент за златото на предстоящата олимпиада в Токио?

- Мисля, че всички, които са стигнали до игрите са висока каса и имат своите шансове. Преди година на световното имах проблеми, но сега бих могъл да победя всеки.

- Кои са борците, които са формирали вашия атрактивен стил? Имате ли идоли в борбата?

- Имал съм треньори като Нестор Алманса, който също е бил олимпийски шампион. Той ми е помогнал много, за да стана това, което съм. Но ако трябва да съм откровен до край, не бих казал, че има някой в борбата, когото да възприемам като идол.

- В едно интервю споделяте, че има три фактора за успехите във вашата кариера - вярата, куража и постоянството...

- Абсолютно е така. Всички сме длъжни да правим лишения в името на голяма цел. И ако не ги правиш, ако не си отдаден до край в работата си, няма как да постигнеш успехи.

- Вярващ човек ли сте? Разчитате ли на свръхестествена сила, за да постигате успехите си?

- Не, не. Така няма как да стане.

- А правите ли някакъв ритуал, преди да излезете на тепиха за битка?

- Не.

- А има ли някоя схватка, която винаги ще си спомняте?

- Да, на Панамериканските игри загубих на полуфинала от един американец, когото бях побеждавал много пъти преди това. От тази загуба научих много. Тя ме свали на земята и ми беше полезна впоследствие.

- Кои са хората, които ти помагат да се справяш в тежък спорт като борбата?

- Най-вече семейството ми и особено моят брат. Между другото, практикувайки тежък спорт като борбата, успяваш да научиш и доста неща за живота. Определено е така.

- Привличат ли ви други спортове, примерно свободната борба?

- Ако опитам изява в някой друг спорт, то това ще е за удоволствие, а не от желание да постигна  резултати. Но по принцип борбата не бих я заменил с никой друг спорт.

- Кои са борците, от които сте научили най-много през годините?

- Единственият, от когото съм научил нещо е иранецът Сориан. Имам дори загуба от него. Той е олимпийски и шесткратен световен шампион. Това е борецът, от когото съм видял нещо, което мога да приложа.

- Пречи ли ви голямата популярност, която имате във вашата страна?

- Не, напротив. На мен ми харесва подкрепата от феновете и публиката на състезанията.

- Къде живеете в Куба? Стандартът ви на живот различава ли се от този на обикновения кубинец? Имате ли всички условия за подготовка на най-високо световно равнище?

- При нас в Куба няма разлика между едните и другите. Начинът ни на живот е напълно еднакъв за всички независимо кой и какъв си.

- Кои са най-силните ви страни и кои са слабостите, с които се борите?

- Моят характер и манталитетът ми на победител смятам за най-силните си страни. Ако манталитетът ми е на висота, всичко останало е ок. Проверено е.

- Какъв човек сте извън тепиха? Лесно ли се палите, лесно ли прощавате?

- Спокоен човек съм, но … не прощавам лесно. Но точно това например е едно от качествата, които трябва да притежава даден елитен спортист, за да има успехи. Търпението е важно, а аз определено съм търпелив и спокоен. Ако имаш търпението, дори да губиш в един момент, може да спечелиш накрая.

- Как ви се отразява като спортна звезда факта, че имате семейство и вече сте баща?

- Това, че сега съм семеен означава, че вече се боря не само за мен, а и заради моите най-близки хора. Мисля, че това ще ми се отрази добре. Смятам, че съм готов за новите отговорности в живота.

- Как се справяте с напрежението преди големите състезания? Имало ли е моменти, в които да сте искали да се откажете от спорта?

- Да, имал съм немалко такива моменти, но благодарение на търпението, което притежавам и на моя твърд характер, съм успявал да ги прескоча и преодолея. И да ви кажа - така ще бъде винаги.

- Как ви се отрази отлагането на олимпийските игри? Това накара ли ви да бъдете притеснен и изнервен?

- Отлагането не ме притесни по никакъв начин. Ако трябваше да се подготвя дори за 2050 година, пак щях да го направя и то на ниво! Разбирам затрудненията, които имаше целият свят заради пандемията и причината, поради която отложиха игрите. Беше правилно решение.

- Кога сте се чувствали най-щастлив в живота до този момент?

- На първо място доскоро това беше, когато спечелих олимпийската титла в Рио. Но сега вече - при раждането на моя син мисля, че имаме смяна на местата. Чувствата са по различен повод, но и в двата случая се чувствах много, много щастлив. Единият път заради спорта, а сега и заради нещата от живота.

- Какво не харесвате у хората и кои са нещата, които чувствате като несправедливост в този свят?

- Когато липсва толерантност. В живота може да срещнеш хора, които мислят по различен начин от теб, но трябва да уважаваш техния начин на мислене, както и те - твоя.

- Какви са впечатленията ви от българите? Намирате ли някакви сходства между нас и кубинците?

- Не, защото говорим за две различни култури. Уважавам и вашата, но мисля, че ние сме по-отворени към околните.

- Краят на кариерата ви е далеч, но мислите ли вече за бъдещето след спорта? Колко медали можете да спечелите?

- Не е лесно да се мисли за времето, в което ще приключиш със спортната си кариера. Още повече, че аз съм се занимавал с борба вече 20 години. Но ще дойде и моментът, в който ще се сблъскам с този въпрос. И тогава ще решавам.

- Добре, но какъв все пак се виждате след края на кариерата?

- Не знам. Наистина не знам. Но след като съм вече 20 години в спорта, не знам какво друго бих могъл да правя. Трудно ще е да се захвана с нещо друго, освен да остана на определена позиция в борбата.

- Има ли нещо във вашия живот, за което съжалявате? Някоя фатална грешка?

- Да, имало е. Преживял съм и хубави, и лоши моменти. И ще ви призная, че и от лошите епизоди в моя живот съм успявал в крайна сметка да извлека позитивни неща.

- Мечтите на Исмаел Бореро?

- Сега основно те са свързани с предстоящите големи състезания. Концентрирал съм се върху предстоящите неща от календара и конкретните успехите, които искам да постигна. Но един ден, когато приключа със спорта, със сигурност ще има и други неща, за които да мечтая. Това е сигурно.

Следвай ни: