Арх. Тихомир Казаков: За да се помага на спорта, са нужни дела, не думи

Арх. Тихомир Казаков е съсобственик в една от най-големите архитектурни компании у нас - "Стивън Джордж Интернешънъл България" (SGI Bulgaria). На 47 години, семеен, баща на дъщеря. Неприкрит любител на тениса. Спонсор е на два турнира. 

През тази седмица за юноши и девойки от пета категория на международната федерация (ITF) и през следващата за мъже в София - на кортовете на ТК "Диана". Защо помага на българския тенис и как смята, че всеки от нас може да е полезен за развитието на спорта, вижте в специалното интервю за сайта на БФТ:

- Какво Ви свързва с тениса? 

- Тенис играя сравнително отскоро, от десетина години. Преди това съм се занимавал професионално с лека атлетика. Спортът е нещо, без което не може. Човек, като си създаде един ритъм, той става изискуем и за ежедневието, и за организма, и за психиката. Открих случайно тениса. Както се казва: "Или ти влиза шамот в джобовете, или не ти влиза." И продължаваш. Аз бях от тези, на които им харесва шамотът. 

- Кога и защо решихте да подпомагате българския тенис финансово? 

- Първо трябва да кажа, че не го правя само аз. Много приятели помогнаха по един или друг начин. Идеята вероятно възникна от чист алтруизъм. Но пък от друга страна такова понятие по-скоро не съществува. Защото всяко алтруистично начало малко или много води до някакво удоволствие за този, който го прави. 

- И все пак защо давате пари за спорт? 

- Защото е хубаво да се подпомага спортът, в случая - тенисът, който ми е и хоби. След ковид и спирането на много от спортните състезания, няма възможности за младежите, те почти няма къде да пътуват и да играят. Което пък води до недобра подготовка. Това е моята идея - да дадем възможност на наши спортисти да играят повече международни турнири на местна почва. Понеже тенисът е като всяка една друга общност - сравнително затворена. Състезателите се познават и когато играят само помежду си, това води до една рутина, която по-скоро е деградивна, отколкото да носи позитиви. Хубаво е да се срещаш с различни стилове на игра, различни школи. Трупаш един опит, който няма как да придобиеш само срещу пет-шест човека. 

- Вие като представител на бизнеса в България как смятате - доколко българският бизнес се ангажира със спорта и доколко въобще е мотивиран да го направи?

- Трудно е да кажа. Има хора, които помагат, има и такива, които обещават да помогнат, а накрая не стигат до фактическо действие. Не смятам, че българският бизнес е много ангажиран със спорта. 

- Какво би могло да се промени, как може да се стимулира спонсорството в спорта? 

- Честно казано, нямам отговор на този въпрос. Ако имах, може би щях да организирам и повече турнири. Засега силите стигат за два. Ако имаше универсална формула, веднага щях да я споделя, но за съжаление още не съм я открил. Засега всичко е на добра воля. 

- Какъв според Вас е пътят за развитие на тениса в България, който вече е сред най-масовите спортове у нас? 

- Тенисът е доста добре представен в България. Аматьорският тенис се разви много силно през последните години. За професионалния, понеже никога не съм бил професионален играч, не смятам, че съм компетентен да давам съвети. 

- Бихте ли отправили някакво послание към тенис аудиторията в България? 

- Не само към тенис аудиторията, а въобще към всички хора, които се интересуват от спорт, към българския спортен запалянко. Бих им казал, че всеки, който има възможност, е хубаво да помага на любимия си спорт - било то тенис, футбол, волейбол. И то не само със съвети. Съвети всеки може да дава, но по-скоро дела и действия са нужни, отколкото само думи.

Следвай ни: