)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Един българин стана европейски шампион по културизъм по-рано през май месец. Димитър Леков спечели европейската титла при мъжете в категория до 80 килограма в Санта Сузана - испанско градче на 60 км от Барселона, където всяка година се провежда континенталният форум по културизъм. На пръв поглед всичко изглежда страхотно - злато за България в един доста упешен за страната ни спорт. Но какво стои зад този успех? През какво е преминал Леков, за да извоюва това злато? Историята му звучи като кошмар с щастлив край.
&format=webp)
“През 2020 г. се разведох, загубих семейството си, работата си и дома си, наложи се да се върна в София и да започна отначало. Живеех в Ямбол с бившата си съпруга, имам и дъщеря на годинка и половина. И мисълта за нея ме караше да плача постоянно. Всичко това се случи по време на първата пандемия. На втората пандемия към края на годината отново останах без работа - точно преди Коледните празници, но успях за две седмици да намеря работа. Тази година отново загубих работата си и пак, въпреки всичко, успях да продължа и да стигна с адски усилия до шампионската титла. Много хора ми помогнаха, за да започна подготовка, успях да намеря нова любов, която повярва в мен - Нели Семкова, сега даже живеем заедно. Треньорът ми Кристиян Павлов ме нави да се подготвя за републиканското в Пловдив, което е сега на 29 май, но другарят ми , с който бях там - Александър Тодоров, ме убеди да отидем на Европейското”, разказа емоционалната си изповед пред Sportal.bg Леков.
&format=webp)
Ето какво сподели той и за самото състезание: “Тази година имаше над 1000 атлета, като руснаците поставиха рекорд за най много състезатели, над 100, а ние българите бяхме едва трима души - дори без делегат (б.а. Александър тодоров завърши четвърти в кат. до 75 кг, Георги Георгиев е шести в кат. до 85 кг, )
На кантара бях 79,6 кг и успешно се записах в категория мъже културизъм до 80 кг - състезанието се проведе на 15 май, чакахме около 5 часа от 2 следобед до 7, докато започне полуфиналът, тъй като в моята категория бяхме 14 човека. Успях да мина полуфинал и ни класираха топ 6 за финал - след 30-40 минути чакане ни повикаха на финал, завъртяха ни няколко пъти, докато съдиите вземат своето решение. След това веднага ни качиха за волно съчетание - на него коментаторите споменават, че българските атлети винаги са едни от най-подготвените и, че кондицията и развитието на краката ми е уникално. Казват също така, че позирам феноменално. След още 30-40 минути чакане ни извикаха на награждаване, където успях да стана шампион като третият в моята категория е два пъти Арнолд Класик шампион и е на скромните 49 години. Успях да победя и европейския шампион от 2007 година - един руснак, той се класира пети, като цяло от цялата линия аз бях най-млад - след мен възрастовите граници са 26-37-41-43-49.
&format=webp)
Чувството да си шампион е уникално - разплаках се на сцената. Не очаквах да се класирам първи. Но си имам правило, което следвам винаги, а то гласи: “Не си въобразявай”. Отидох с нагласата просто да се представя на ниво. И успях, дори трудно повярвах, че съм успял. Емоционално рухнах още преди полуфинала заради всичко, през което преминах, докато стигна дотук”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)