Калоян Левтеров: Очаквам най-добрите ми резултати да са на олимпиадата

Калоян Левтеров: Очаквам най-добрите ми резултати да са на олимпиадата

Калоян Левтеров, един талант от новата вълна в българското плуване, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Само на 17 години той покри норматив за олимпийските игри и ще участва на най-престижния форум в Токио на 200 м гръб. Срещу името му вече стоят десетки поправки на национални рекорди и медали. Той е първият българин, слязъл под 2 минути в коронната си дисциплина на голям басейн и преплувал 100 м гръб за по-малко от 55 секунди.

- Калояне, здравей! Дни преди началото на европейското първенство по плувни спортове в Унгария разговаряме с теб – как си, как върви подготовката ти за шампионата на Стария континент?

- Здравейте! Засега сме много добре. Тренираме, подготвяме се за олимпиадата, за другите състезания, които ни предстоят. Гледаме просто да сме спокойни и да си вървим по пътя.

- Каква цел си си поставил за състезанието в Унгария?

- Европейското в Унгария се води като подготвително за олимпиадата, за европейското за юноши, защото на мен също ми е много важно това състезание. Пак ще сме във върхов период, но очакваме най-добрите резултати да са ни юли месец на олимпиадата.

Калоян Левтеров

- Коронната ти дисциплина е 200 м гръб. Кои ще бъдат големите ти съперници по пътя към целта, която си си поставил? В други дисциплини ще плуваш ли?

- Да, ще плувам отделно на 100 м гръб и ще правим смесена щафета с момчетата. Конкуренти винаги има, там вече са от много висок клас. От Русия има един много добър гърбист, държи европейския рекорд, наскоро го подобри отново. Като цяло ще има доста голяма конкуренция и се надявам просто да се доближа до личното ми постижение – 1:56,57 мин.

- Спомена, че първенството за юноши е много важно за теб – защо?

- Аз съм все още юноша и гледам да се представя достойно и на европейското за юноши, защото ми е последна година. Догодина вече преминавам при мъжете и ще трябва да се представям наистина добре там.

- Колко време има от първенството за юноши в Рим до олимпийските игри в Токио?

- Това е един много тежък момент. Има само две седмици, но ще гледаме да се справим. Ще се опитаме да дадем всичко възможно да сме отпочинали и готови за олимпиадата.

Калоян Левтеров

- Защо плуването е един от най-тежките спортове?

- Наистина плуването е един от най-тежките спортове. Когато го практикуваш, натоварваш абсолютно цялото тяло, всички групи мускули. Трябва от доста време да го практикуваш, за да стигнеш до такъв вид натоварване.

- На какви лишения трябва да си готов, ако искаш да станеш шампион? Какво би казал на малките деца, които сега тръгват по твоя път?

- Наистина за да стигнете дотук, пътят за извървяване е много труден. Трябва да се лишиш от много работи, аз лично съм се лишил от доста неща. Трябва да съчетаеш училището със спорта, отделно трябва да си винаги отпочинал за тренировката. Трябва наистина да се концентрираш върху това, което правиш, да се отдадеш напълно, а не да ходиш от дъжд на вятър на тренировки просто за здраве.

Калоян Левтеров

- Какво си казваш, когато се качиш на стартовото блокче, преди да бъде даден стартът на дисциплината?

- Лично аз гледам винаги, когато ходя на старт да съм много спокоен, да съм уравновесен, да не се притеснявам от самия старт, да съм концентриран и просто да мисля как ще го изплувам, ще си направя разбивките на 50 м, защото моята дисциплина от 200 м е по-дълга. Повтарям си за първите 50 м как ще тръгна, за вторите, за третите и така всеки път, станало ми е вече като традиция. Мисля, че по този начин при мен се получават нещата.

- Може ли нещо да те разсее?

- На всеки се е случвало да се разсее, но трябва на големите състезания наистина да си концентриран и да не оставяш такива дребни работи да те разсейват.

Калоян Левтеров

- Как се концентрираш, при положение, че знаеш колко е важен този старт, има публика, когато не е пандемия, съперниците са до теб в коридорите – всичко това как ти влияе?

- Нямам чак толкова голям опит на големите състезания. Все още съм млад и не съм участвал на толкова много състезания. Когато отида преди старта на проверка, имам напрежение, защото виждам колко много хора ще участват и то все наистина известни личности, които са постигнали много в този спорт. Просто гледам да се успокоя, пускам си музика да отбия напрежението.

- Каква музика слушаш? Имаш ли любимо парче преди старт?

- Не, то е на вълни какво ще слушам. Просто гледам да се изолирам от околността и да се концентрирам за дисциплината.

- Защо реши да плуваш гръб?

- Още от малък, когато тренирах с г-н Жорж Станкович в 97-мо училище, правихме тренировки за всички стилове – кроул, делфин, но просто още от малък ми се удаде възможността да плувам толкова добре гръб. Когато съм участвал на състезания, винаги съм имал много добри резултати на гръб. Примерно на другите дисциплини съм постигал добри резултати, но не толкова, колкото на гръб.

- Каза, че ще участваш в щафетата, а знаем колко е важен първият пост. Какво очакват от теб твоите съотборници, когато знаят, че ти вече си вътре, застанал си на старт? Как това ти влияе?

- Надявам се наистина да сме добре подготвени за това състезание, защото тази щафета ще е много голям приоритет за нас. Ще се опитаме да се класираме за олимпиадата с нея. Надявам се да направим добро постижение, момчетата да ми се доверят, както и аз на тях и да покажем колко време сме тренирали и че това се отплаща рано или късно.

Калоян Левтеров

- Каква е ролята на треньора ти Жорж Станкович, за когото вече спомена?

- Още от малък, когато започвах да тренирам при него, винаги ми е помагал, отделял е повече време на мен, защото вижда, че полагам повече усилия от другите, винаги сме били по-близки. Изградили сме връзка, която трябва да имат всеки един състезател и треньор и да си имат доверие един на друг.

- Какво ти казва преди състезание?

- Лично той ми казва как да си разпределя плуването като усилия, като времена. Просто ми дава някой съвет преди да отида на старта.

- Трудно ли се създава синхрон между състезателя и специалиста, защото не е тайна, че прекарваш повече време с треньора си, отколкото с родителите?

- Да, наистина рано или късно, когато си добър, ще трябва да вземеш тези мерки, да почнеш да ходиш на лагери. Примерно аз нямах възможността там, където тренирах преди, да се подготвям за тези състезания. Вече когато започнах да идвам на лагери, резултатите се покачват. Нормално е, защото си с по-голяма група състезатели, с треньор и вече става професионално ниво. По този начин нещата наистина се получават.

- Имало ли е момент, когато си бил в някакво пререкание с личния ти треньор или с треньора в националния отбор? Нещо, което не ти допада и просто изразяваш мнението си?

- Нормално е да има различия в мнението. Понякога се случва мнението на единия да е различно от това на другия, но чак да конфликти не се е стигало.

- Имал ли си ден, в който не искаш да влизаш в басейна?

- Според мен всеки един плувец е имал такъв ден. Понякога се натрупва умора, рано или късно усещаш, че ти е тежко и не можеш да влезеш в басейна да изпълниш тренировката. Понякога е добре да влезеш просто да разпуснеш, да отпочинеш, тялото ти да е готово за следващата тренировка. Според мен понякога се налагат такива мерки.

- Взимал ли си си почивка? Примерно след лагер или след състезание да си кажеш, че имаш нужда от една седмица или десет дни почивка и не искаш да виждаш вода…

- Понякога, когато наистина сме тренирали здраво и сме се подготвяли за това състезание. Мисля, че съм си взимал един-два пъти. Не е било скоро, доста отдавна беше, когато бях по-малък, защото сега сме в такива времена, в които нямаме време за почивка и трябва доста да работим за състезанията.

- Какъв е стимулът на един млад човек да остави всичките удоволствия, които неговите връстници черпят с пълни шепи и да следва един по-различен път?

- Наистина е доста трудно от страна на хората, които виждат ние как тренираме и си казват, че да постигнеш това с толкова усилия е доста трудно да се лишат от нещата, които обичаш да правиш. Но никой спортист не може да излиза навън и да постига резултати в басейна. Трябва да си отдаден на това, което правиш.

- Мислиш ли си за олимпиадата, за атмосферата, състезателите? Имаш ли притеснения, че може отново да я отложат?

- Според мен няма да я отложат. Вече предприеха мерки, ще правят много PCR тестове, с които да видят как е положението. Аз лично се ваксинирах, за да мога да отида на олимпиадата. Мисля, че в Япония са предприети такива мерки, че няма да я отложат. Наистина наближи, има по-малко от 100 дни до олимпиадата, но гледам да съм спокоен, да не се притеснявам, да не се натоварвам излишно. Просто да отида и да видя каква е атмосферата като първа олимпиада за мен, все пак съм на 18 години.

- Какво би те удовлетворило като резултат на тази олимпиада?

- Ако успея да си подобря личното време или да се доближа до него. Все пак на мен ми е първи такъв форум на такова високо ниво. Не искам да давам обещания – просто ще отида там и ще дам всичко, каквото мога.

- Разговарял ли си с някой, който е бил на олимпийски игри да ти разкаже как стоят нещата?

- Да, с доста хора. Вече имам приятели от тази сфера и са ми разказвали каква е атмосферата там, като отидеш в олимпийското село, на самото състезание. Само позитивни неща са ми разказвали оттам.

- Премина ли през COVID-19 или успя да избегнеш срещата до момента? Спомена, че си се ваксинирал…

- Формално не съм го изкарал, но мисля, че в края на миналото лято го изкарах. Тогава също имаше доста заразени, но не съм си правил тест. Мисля, че няма да има проблеми за в бъдеще, все пак съм се ваксинирал. Надявам се, че ще се пазим преди олимпиадата и преди другите състезания. Наистина е опасно и трябва да осъзнаем, че трябва да се пазим. Ако не се пазим, може да ни провали цялата подготовка.

- Как съчетаваш учението с тренировките, лагерите, участието в турнири, шампионати? Това натоварва ли много един млад човек като теб?

- Наистина идва момент, когато се питаш дали цялото това нещо си заслужава, цялата упоритост, защото в един момент ти се събират много неща на главата – изпити в училище, тренировки, състезания. Просто тялото ти в един момент форсира и не може да даде повече. Стигаш до едно зацикляне и просто трябва да го преодолееш. Направиш ли го, ще се справиш с всичко!

- Как се преодолява такова нещо?

- Просто трябва да стиснеш зъби и да го изкараш, колкото и да е трудно.

- Учителите съобразяват ли се с теб, знаейки какъв е твоят график? Чувстваш ли се леко привилегирован в сравнение с твоите съученици?

- Да, признавам си го, наистина ми помагат, отделят ми повече време за уроците. Мисля, че за такова ниво на спортист трябва по-специално отношение. Все пак не всеки може да го постигне. Доста трудно е да съчетаеш нормално обучение с тренировките на това ниво.

- Къде смяташ да продължиш образованието си – в Щатите или ще заложиш на родната НСА?

- Не съм обмислял този въпрос. Все още имам доста време до завършването ми, ще го обсъдя с родителите, с треньорите и ще го изясним този въпрос.

- За абитуриентски бал мислиш ли вече?

- Не, не гледам чак толкова в бъдещето. Има още време и сами ще си дойдат нещата.

- Колко време тренира футбол и как реагираха родителите ти, когато разбраха, че синът им няма да е плувец?

- В началото си падах доста по футбола, гледах мачове, обичах да го тренирам. Но нашите ми казаха, че трябва да избера едно от двете, защото ги тренирах паралелно. Все още бях малък, не разбирах чак толкова много. Тогава имах по-големи успехи в плуването, отколкото във футбола и просто нашите ме посъветваха да продължа с плуването, защото един ден ще се отплати това нещо и тръгнах по пътя на плуването.

- Трябва да кажем, че майка ти Виолета Левтерова е била част от националния отбор по плуване и нещата явно са били предопределени. Също и че си играл в Славия – сега можеше да помогнеш на отбора да не изпада в такава криза, но…

- Така се случиха нещата.

- Колко време беше нужно, за да те убедят, че твоето бъдеще е свързано с плуването? Имаше ли период, в който насила да ходиш в басейна?

- Имаше един такъв период, бях все още малък, може би на 7-8 годинки. Отидох на тренировка, а другите ми приятели тренираха при друг треньор. Те отиваха и просто се забавляваха, къпеха се в басейна, а аз влизах и почвах да правя тренировки, да се натоварвам. Беше ми тежко и си мислех, че ще е по-добре да отида при тях и аз да си играя, но нашите настояваха да си остана при моя личен треньор и така направих.

- Кога усети удоволствието от плуването?

- В един момент, когато наистина постигнеш големи успехи, вътрешно се чувстваш доволен. Преди 3-4 години, когато почнах да правя рекорди, да навлизам в елита на плуването, изпитах такова чувство. Бях горд със себе си какво съм постигнал.

- Спомняш ли си първия спечелен медал?

- Да, мисля, че беше на едно междуучилищно състезание, бях на 6-7 годинки. Ако не се лъжа, участвах на 25 м кроул и това ми беше един от първите златни медали.

- Смятал ли си колко подобрени рекорда имаш до момента?

- Точно не съм ги смятал, но са над 30-40, там някъде.

- Кой от тях те направи най-щастлив? Излизаш от водата, виждаш постижението и си казваш: „Аз съм шампион!“

- Когато покрих норматива ноември месец в Благоевград, също беше и рекорд, сигурно една седмица след това не можех да повярвам какво съм направил. Това ми беше един от най-великите моменти!

- Защо според теб някои спортисти ползват допинг? Замислял ли си се кое ги кара да посегнат към забранените стимуланти?

- Някои спортисти стигат до определена точка, когато явно не могат да правят по-високи резултати и им става много тежко. Питат се дали няма друг по-лесен път, по който да хванат. Според мен нарочно го взимат, един вид по по-лесния път да стигнат до върха.

- Ти би ли се изкушил?

- Не, никога! Ако проучат какво всъщност е допингът… Той вреди на самия организъм. Защо да си вкарваш такива вещества в тялото, при положение, че рано или късно то само ще ти навреди?

- Но може да ти донесе частичен успех – да вземеш един медал.

- Да, но не си заслужава да си вредиш на здравето.

- Как ти повлия скандалът, който засегна родното плуване? Имаше ли притеснения, че и ти може да „изгориш“?

- Наистина бяха много лоши времена последните два месеца. Бях много притеснен за нашите момчета, какво ще се случи с плуването в България, за абсолютно всичко, обмисляхме всякакви варианти. Надявам се рано или късно по някакъв начин да излезе истината, да се докаже какво всъщност се е случило.

- Ти също даде проба, която е отрицателна – олекна ли ти?

- Не съм се притеснявал, че нещо ще се случи, защото знам какво пия.

- Създаде се впечатление, че сте си развалили отношенията с Антъни Иванов – така ли е или някои просто потърсиха сензация?

- Според мен бяха преувеличени нещата. Някои телевизии раздухаха цялото това нещо. Според мен не са чак такива лоши отношения, както го представят хората.

- Как минава един ден на Калоян Левтеров?

- Като цяло всичките ми дни са еднообразни. Когато съм на лагер, ставаме в 7 часа, отиваме на басейна в 7:30, загряваме, подготвяме се за плуване и в 7:45 влизаме да плуваме горе-долу за час и половина-два, зависи от тренировката. После имаме суха тренировка, някой път фитнес или тренажори, зависи от деня. После почиваме до следобеда и към 16-16:30 часа отиваме пак на басейна да плуваме час-час и половина, след което пак суха тренировка или разтягане.

- След като не стана футболист, обичаш ли да гледаш този спорт?

- Да, определено. Винаги съм обичал да гледам мачове, особено когато играе любимият ми отбор.

- Кой е той?

- Ювентус, Реал (Мадрид), зависи от коя лига. Наистина е много интересен спорт за изучаване, за гледане.

- А любимият ти футболист е?

- Кристиано Роналдо, защото той наистина се е трудил и е вложил много труд в това, което е постигнал.

- Разкажи ни след края на лагер или на състезание какво обичаш да правиш?

- След лагери аз продължавам да тренирам, защото имаме състезания. А когато свърши състезание, зависи в какъв период сме, понякога си давам почивка. Ако наистина е било важно състезанието, след това имаме 3-4 дни почивка.

- Кое е любимото ти място за почивка?

- Разбира се у дома, да съм с нашите. Винаги така си почивам. Но когато е някое по-малко състезание, продължаваме пак подготовката.

- Какво мислиш за социалните мрежи? Натоварват ли те или те разсейват?

- Когато стигнеш до едно ниво в спорта, вече се включва и този фактор - когато започват социалните мрежи да те натоварват, започват големи критики… Нормално е по някое време да се отдръпнеш от тях, да не гледаш какво пишат хората, защото само ще ти навредят на психиката по този начин, особено преди важни моменти.

- Можеш ли един ден да изкараш без телефон?

- Да, разбира се. Това вече е много преувеличено. Не мисля, че има човек, който няма да издържи един ден без телефон.

- Активен ли си във „Фейсбук“ и „Инстаграм“?

- Активен съм, но не чак толкова, колкото хората предполагат.

- Какво си пожелаваш и как искаш да започне следващият разговор с теб?

- Пожелавам си всички да сме здрави и наистина, когато дойдат състезанията да сме спокойни, всички спортисти, не само в плуването. Да са спокойни и да покажат за какво са тренирали цял живот!

Още от Водни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти