Уволненият Благой Кръстанов с тежки думи за обстановката в Левски (Лом)

На 14 март 2021 г. след равенството 3:3 като гост на Дреновец (Дреновец) в мача от 21-ия кръг на Северозападната Трета лига, старши треньорът на Левски (Лом) – Благой Кръстанов беше освободен. Бившият вече треньор, остави левскарите на първо място в класирането, като от 21 срещи спечели 15, останалите 6 завърши наравно, тимът му вкара 50 гола, допусна едва 9 и събра 51 точки със 7 т. повече от втория в подреждането тогава ФК Севлиево.

Кой е той?

Благой Григоров Кръстанов е роден на 21 март 1950 година в село Волуяк (София). Възпитаник е на ДЮШ на Локомотив (София). Като футболист е обличал екипите на Сливнишки герой (Сливница), Левски (София), Спартак (Плевен), чийто капитан беше 7 години и Осъм (Ловеч). Шампион на България и носител на купата на Съветската армия през 1977 година. Изиграл е около 450 мача и е вкарал около 80 гола. 15 пъти е защитавал националната чест като футболист от младежкия тим на България. Като треньор е водил Спартак (Плевен), Белите орли (Плевен), Дунав (Русе), Вихрен (Сандански), Академик (Свищов), Бдин (Видин), Чавдар (Бяла Слатина), Гигант (Белене) и Левски (Лом).

Кръстанов пожела да разкаже за ситуацията в клуба до отстраняването му:

„Като страна в този безпрецедентен случай искам да разкрия някои неща. Да споделя тревогата от преживяното. Освобождаването ми стана по-много подъл и пошъл начин. Никой от ръководството не застана срещу мен да изтъкне поне един аргумент за решението им да ме освободят. Все пак отборът е на първо място, с добър точков аванс и без загуба в 21 мача. Това е прецедент в световния футбол.

Ръководителите на клуба твърдят, че не се намесват в работата на спортно-техническия щаб. Истината е обаче коренно различна. Резултатът от тези им действия ще обобщя с цитат на руски пълководец:

„Как върви войната? Добре за нас, докато не се намеси щабът ни”.

В Левски (Лом) всяка седмица имахме проблеми, които ръководството създаваше. Отнася се за тренировъчния процес. Шефовете влизаха в съблекалнята, обиждаха и се заканваха на футболистите. Това им поведение създаваше нездрава обстановка. След кмета д-р Георги Гаврилов, влизаше баща му - президентът Гаврил Гаврилов – Гаро, обявяваше глоби без основание и си излизаше. Моята роля в тези ситуации беше да запазя нормален микроклимат и да мобилизирам на сто процента момчетата. И това се повтаряше всяка седмица. В такава обстановка живееше, тренираше и играеше отборът. Другата намеса беше в селекцията. През зимата сред футболистите, които заявих, че ще освободя, имаше двама състезатели, с които ръководството не пожела да се раздели, защото са роднини на депутати. Докато бях старши треньор в Левски (Лом), ми се обадиха 60-70 футболни хора от Северозападна България, които недоумяваха от действията на ръководството на Левски (Лом). Никой от тях не каза дори една добра дума за президента Гаврил Гаврилов. От Плевен реакциите бяха същите. Самият факт, че през 2019 г. Гаврил Гаврилов не беше поканен за 100-годишнината на плевенския футбол, говори достатъчно. През сезон 1993/1994 г. Левски (Лом) беше на 4-то място в Северната Б група, само на 5 точки от 2-ото място, даващо право за изкачване в А група. Вместо да преследва влизане във футболния елит на България, ръководеният от Гаврилов ломски отбор прекрати участие в Б група след края на есенния полусезон. След това „велико“ свое решение Гаро почерпи група 10-12 човека на масата. Пир по време на шап. 

После Гаврил Гаврилов търсеше къде да се навре в Плевен, защото жена му е на работа, а синът му (настоящият кмет на Лом) беше студент. По това време бях старши треньор на Спартак (Плевен) и целта ни беше да спасим отбора от изпадане от Б група. Тогава помогнах на Гаврил Гаврилов, като съдействах да го назначат за изпълнителен директор на Спартак, но той бързо показа манталитета си и оплеска много неща. Продаде един от водещите ни футболисти – централният нападател Благовест Петков на Осъм (Ловеч). Награбиха го 9-10 души от Управителния съвет на Спартак (Плевен). Помолих ги да не го уволняват. Документи, пари от сделката за Благовест Петков така и не видях … Съжалявам, че тогава го подкрепях и вероятно спасих от линч. Това са хората, които сега ръководят футбола в Лом. Който е предал веднъж, той ще предаде още много пъти. Ето, с това се извисявам над тях. Аз съм щастлив човек, защото спечелих уважението на хората и почитателите на футбола в Лом. Обичта на футболистите от отбора. Още веднъж благодаря на хората, които ме срещаха по улиците и ме поздравяваха. Благодаря на администратора Наталия Стефанова и на пом.треньора Стоян Стоименов – Сарти за коректността. Разбрах, че Мариян Огнянов е напуснал отбора – иска момчето по-човешко отношение и признание. Обръщам се към него: „Марияне, няма да го получиш ... 

За да те склонят да се върнеш, ще те излъжат – те това могат и след това всичко ще си продължава по старому. Спомняш ли си, Вие 4-5 футболисти отидохте и разговаряхте с ръководството и само след седмица отново звучеше старата песен. Спомняш ли си вечерта в Ловеч преди най-важния мач за есенния полусезон срещу ФК Севлиево. Тогава кметът на Лом се обади на администратора Наталия Стефанова и ви се закани, че ще ви … „оправи“... Искам да благодаря на целия отбор за уважението и обичта, която демонстрирате към мен. Благодаря ви момчета за прекрасните мигове, които имахме.

Вие сте прекрасни 

Можете да играете футбол 

Можете да разплачете човек дори 

Пожелавам ви успех 

Прегръщам ви 

Обичам ви 

Винаги ще ви нося в сърцето си 

Успех момчета“.