Един безкрайно интересен човек, който не обича да дава интервюта, днес навършва 61. Баскетболната легенда Георги Глушков обаче не обича рождените си дни и не ги празнува. Странна привичка, заложена му от детството.
"В нашето семейство рождените дни не бяха на почит. Големите празници бяха имените дни. Дядо ми беше Георги, аз съм кръстен на него. Баша ми беше Никола. Като малък, само веднъж съм си събирал приятелчета вкъщи за мой рожден ден и тогава родителите ми не бяха у дома", спомня си първият източноевропеец и единственият българин, играл в НБА.
Родителите му - агроном и медицинска сестра, виждат в негово лице бъдещ лекар и гордост на фамилията. А той става... баскетболист. Баскетболът далеч не е първата му любов. В Трявна, където израства, играе футбол - предимно като вратар, макар че има два гола в училищен мач. Тренира и хандбал. Опитва и баскетбол.
"Любопитното е, че като баскетболист бях най-слаб. Не впечатлявах с нищо, дори не бях най-високият", признава легендата и настоящ президент на родната федерация по баскетбол в студиото на "Тази неделя" по bTV, където бе специален гост.
"За мен, никога не е имало подходящ номер кецове. Носех толкова голям номер, че просто нямаше такива и играех с няколко номера по-малки. Беше мъчително и това увреди пръстите на крака тим", разказва центърът, който получава първият си чифт истински кецове не от кого да е, а от звездата на Бостън Селтикс Кевин МакХейл.
"Бяха номер 52, само с един номер по-малки от моя крак, паснаха ми идеално", разказва през смях българинът за срещата си с американеца на Универсиадата през 1970-а. Години след това, двамата се засичат на терена в НБА, вече като съперници. "Тогава му напомних за случката, много се смяхме".
"Всяка година ходя да гледам мотори. Обмислям отново да си купя мотор. Като живеех на младини във Варна, имах страхотен мотор. Качвах го с товарния асансьор до 14-ия етаж, на който живеех. Още си пазя ботушите и коженото долнище, както и две каски", споделя Глушков, вече излязъл от студиото на "Тази неделя" и отбил се за кратко в спортната редакция на bTV.
"Е, все още се колебая. Поправих си обаче колелото. Виж, него го карам, макар че като го спра пред супемаркета и вляза да пазарувам, щом изляза и около него е митинг на хора, които го гледат като музеен експонат. Просто е прекалено голямо. После и мен ме гледат като музеен експонат и така", смее се рожденикът, който вече 10-а година е начело на родния баскетбол.
Източник: Владислава Лазарова, bTV