Гледай на живо

Евро 2020: "Трето полувреме" след Нидерландия - Украйна 3:2

Драгош Фиртулеску – за любовта към Берое, проблемите с Дунав и приключението Индия

Драгош Фиртулеску – за любовта към Берое, проблемите с Дунав и приключението Индия

Драгош Фиртулеску е футболист от Румъния. В момента той е на 31 години, а целта му е да намери нов отбор. Кариерата му преминава през различни тимове в родината като Университатя Крайова, Университатя Клуж, Динамо Букурещ и други. В България остава следа в тимовете на Берое и Дунав Русе, а през 2019-а година предприема едно от най-големите приключения в живота си – преминава в индийския футболен клуб Ченай. За спомените от Берое, любовта към Дунав, съпътствана от проблеми, както и за Индия като футболна дестинация разказва самият той.

- Здравей, Драгош. Радвам се да те видя. Как се чувстваш? Живеем в едни много странни времена напоследък.

- Да, в началото не вярвах в този коронавирус, но в момента трябва да се подходи с уважение към живота на другите. Това е положението. Трябва да се справим и дано в бъдеще да бъдем по-свободни.

- В момента нямаш отбор, но тренираш всеки ден усилено. Какво е физическото ти състояние и каква е причината да не играеш никъде?

- Опитвам да поддържам едно добро ниво, да бъда винаги готов. Мисля, че ако започна подготовка с даден отбор, ще са ми необходими 10 или 12 дни, за да бъда на линия за мачовете. Моят проблем е свързан с това, че през миналата година играх в Индия и с прибирането очаквах оферти. Коронавирусът обаче създаде доста проблеми. Освен това, трансферният прозорец там и тук се разминава. Тук двубоите започват през юли, а там – в края на ноември. Това е и причината да съм без отбор в момента. Въпреки това се опитвам да бъда във форма и да бъда готов.

Засега не знам за интерес от някой български клуб. Водил съм разговори с различни мениджъри, но не се стигна до сделка. Имах опции за първенството в Румъния и за втората лига на Полша. Имаше и дискусии относно Азия, но в крайна сметка съм свободен агент в момента и чакам новите предизвикателства.

- Добре. Нека сега първо поговорим за Берое. Прекара доста време там, а в момента тимът е много силен. Следиш ли изявите на отбора и какво мислиш за него?

- Когато бях в Берое, тимът беше в най-силния си период. Щастлив съм, че бях там. Имахме много добри играчи. Всеки знае мнението ми за Александър Томаш – един от най-подготвените треньори в България. Вярвах в него, защото виждах как мисли във футболно отношение, как ни преподава. Мисля, че ще има едно добро бъдеще. Щастлив съм, че сега отборът постига добри резултати, следя ги, но мисля, че по мое време бяхме по-близо до челните позиции. През първия ми сезон бяхме на косъм от челната тройка, загубихме последната среща с Левски и ни липсваше късмет. Ако Левски беше победил Славия във финала за Купата, ние също щяхме да играем в Лига Европа. Освен това Берое ми помогна много в най-трудната ситуация в живота ми – когато се контузих и претърпях операция. Клубът застана зад мен, държаха се много професионално и ми помогнаха да си възвърна добрата форма. Бяхме като семейство. Всички те ме посетиха в болницата. Освен това Томаш заедно с всички от неговия щаб – Мирчев и останалите често пъти ходеха на различни обучения. Гледали са тренировки на Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, когато начело им бяха Пеп Гуардиола и Жозе Моуриньо. Винаги се е опитвал да предаде всичко научено и на нас. Мисля, че ако имаше повече време в Берое и същите играчи, можеше да постигне много повече.

- В момента се намираш в Русе. Прекара известно време и в тима на Дунав. След приключението в Индия се върна в България и искаше да тренираш с отбора им. Между вас обаче назря напрежение. Разкажи ми малко повече.

- Не съм особено щастлив да говоря за това... Когато бях в Дунав Русе, не дойдох в тима заради пари. Тогава се завърнах след операцията и исках да играя отново и да се докажа като добър футболист. Мисля, че успях, защото останахме в елита. Освен това, аз се чувствах щастлив, защото след контузията и дълга пауза, при завръщането ми отбелязах 3 гола, направих и 6 асистенции, имах добри изяви. Впоследствие получих добра оферта от Индия, където и парите и инфраструктурата са на доста по-различно ниво. Смятам, че във футбола има карма и някой ден ще ти се върне всичко, което влагаш и правиш. Затова работя усилено и вярвам в съдбата. Относно проблемите с Дунав – наистина исках да тренирам с отбора, защото тук е моето семейство. Но в момента не знам кой е президент на отбора, кой контролира нещата. Бях доста афектиран, защото всички в тима знаят как играя и какво съм давал за отбора. Треньорът Люси Кирилов е наясно, че съм играл на инжекции и съм се примирявал с това, че Дунав не е от най-професионалните отбори. Понякога дори нямахме вода по време на тренировки. Хората не знаят това, но имаше трудни моменти и организацията напомняше на аматьорски отбор. Въпреки пречките обаче останахме в елита. Дадох най-доброто от себе си и мисля, че не би трябвало да бъде проблем просто да поддържам форма с тима. Не искам да притеснявам никого, просто дори исках да тренирам с децата, защото някои от играчите са доста млади. Именно затова се ядосах, защото знам какво съм дал на този клуб, не съм искал пари, просто да поддържам форма. 3 пъти получих „не“ от тях и се разочаровах, но това е нормално. В Румъния, както и в България понякога не се оценяват футболистите, въпреки че дават всичко от себе си. Съжалявам за феновете, защото те са страхотни. Сега те трябва да подкрепят Дунав в Трета лига, но не виждам желание в отбора да се върне там, където му е мястото.

- Ти ми разказа за българските отбори, в които си играл. Сега обаче ми разкажи за Индия. Относно начина, по който играят, относно феновете и тима, в който ти беше.

- Всичко там е напълно различно. Когато човек чуе за Индия, той си представя много лошо ниво на футбол. Но мога да призная, че за първи път в кариерата ми имах шанса да се запозная с такава атмосфера, да видя такива сгради и всичко останало. Футболът в Индия и играчите там наистина не притежават качества, каквито сме свикнали да виждаме по другите терени. Начинът, по който работят обаче си личи – всички имат добра физика, някои дори се приближават до Кристиано Роналдо. Липсата на качества компенсират с много усърдна работа.

Стадионите са страхотни особено когато са пълни с фенове. На наши мачове идваха около 15 000 – 20 000 хиляди зрители. Знаете тима на Керала Бластърс, Димитър Бербатов игра там. Неговият отбор беше посещавам от около 60 000 фенове. Освен това, сградите в Индия са чудесни, стадионите имат басейни, терените са перфектни. При гостувания се пътува само със самолет. Да, по улиците може би е малко по-мръсно и занемарено, защото са твърде много хора, но някои места са изключителни.

Медиите промотират футбола. Има например отбор Мумбай Сити, чийто собственици са същите като на Манчестър Сити. Борусия Дортмунд има сключено партньорство с Хайдерабад. Тук се инвестира във футбола. Единственото е подобряване на качеството. За мен това беше едно от най-хубавите преживявания в живота ми и се надявам да отида отново някога. Феновете са невероятни, идват при теб, подаряват ти подаръци, подкрепят те в социалните мрежи.

Всички там казваха, че съм един от любимците им. Винаги, когато излизах на терена, те скандираха името ми и ми даваха допълнителна увереност. Чувството е страхотно! Единствено във футбола може да видиш такива неща и съм щастлив, че практикувам този спорт.

В нашата професия никога не знаеш какво може да стане. Сега опитвам да си намеря отбор. На 31 години съм, парите също са важни за мен. Искам да отида в тим, в който да се чувствам добре. Именно затова тренирам усилено. Трудно е, но това е моята работа. Ще продължа, докато накрая не успея. Моята мечта е отново да играя футбол, защото това е нещото, от което разбирам и го правя с усмивка на лицето.


Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти