Димитър Общи

Митко, отвсякъде погледнато, е един от символите на днешна България. България, която вече 1 година е в Европейския съюз и която от хилядолетия е на европейска земя. Модерен, стилен, даже красив, разбран, скромен, уважителен като човек и безумно талантлив като футболист. Такива българи ще ни водят напред в следващите 20 години. Ако имахме и политици от подобен мащаб, които да произвеждат продукт, близък до Бербатовия, нямаше да се притесняваме за бъдещето си. Не случайно навръх рождения ден на Дарик радио самият външен министър на България Ивайло Калфин направи интервю в ефир с Митко в качеството му на един от най-успешните нашенци по света. Мастит министър да разпитва ритнитопковец - слушането си заслужаваше
И понеже Калфин изглежда свестен мъж, ще му препоръчам веднага да назначи, без никакви кавички върху този глагол, Бербатов за почетен посланик на родината ни из целия свят. Защото, където Митко и да ходи, името България винаги ще е с него. Това при Бербатов е гарантирано, няма да има изненади. Говорил съм с него само десетина пъти, и то в някои ключови от кариерата му моменти, като класирането за финал на Шампионската лига през 2002, но ви уверявам, че от устата на Димитър никога няма да излязат думите "България нищо не ми е дала".

Защото е много добре възпитан от родителите си, може би и от училището си и своите приятели. А за "дипломатическия му статус" гарантира още един неслучаен човек, когото можете да видите на партита на Стинг и Венеса Мей в Лондон. Цигуларят Васко Василев признава пред "Плейбой" превъзходството на футболния талант. Отговаряйки на въпрос за мястото ни в Европейския съюз и с какво сме известни на Запад, Васко подчертава: "Напоследък сме много популярни и във футбола. В Англия Бербатов е изключително известен. Помня, че докато Стоичков играеше в Барселона, на испанската граница ме посрещнаха, все едно съм крал, защото съм негов сънародник." Може би трябва да подчертаем, че "крал" в случая е титла, а не глагол, защото имаме по белия свят и такива сънародници, които са крале на краденето и източват на хората джобовете и кредитните карти.

Апропо, сравненията между Стоичков и Бербатов ще ни връхлитат все повече и повече, защото Малкия гони Големия. По няколко показателя благоевградчанинът настигна и леко задминава пловдивчанина. И двамата са цесекари, Митко има реализирани 39 гола в 61 мача за българския национален отбор по футбол, с два повече от Христо и така те са на второ и трето място на почетната стълбичка на най-добрите голмайстори в националния отбор за всички времена. Пред тях е другата легенда Христо Бонев с 47 гола, но едно класиране за ЮАР може да изведе Бербатов тук на върха. И Бербо, и "Стойков" може да са вкарвали и по повече в един мач, но и двамата имат по 4 изключителни попадения в една единствена среща. Бербо заби 4 парцала на Рединг преди Нова година, а Камата поряза четири пъти синята врата преди години. И двамата са играли на най-престижния клубен финал в света - този на европейските шампиони, или както сега е известен, Шампионската лига. Бербо го изгуби в Глазгоу, а Ицо го спечели на "Уембли". Все пак Стоичков води с много - с полуфинал на световно, голмайсторска титла на световно, плюс черешката на тортата - Златната топка. Но пък времето е на страната на Бербатов.

В първи и втори клас Митко е тренирал лека атлетика и скок дължина. Към футбола се ориентира на 12 години и влиза в школата на Пирин, а през 1998 отива в ЦСКА. В Благоевград учи в същото училище "Кузман Шапкарев", в което е и Ани Салич, но Ани му е какичка. Сега на почетна плоча отпред на сградата на даскалото са изписани имената им. Най-трудният предмет му е бил физиката. Завършил е 81-о училище в София с успех 4,80. Не отива на абитуриентския си бал, защото не познава новите си съученици. Почти не стъпва в казармата, дори не го остригват нула номер.

Бербатов е обявяван за футболист №1 на България за 2002, 2004, 2005 и 2007 г. Но големият парадокс, дами и господа, е, че струващият милиони евро нападател, не е печелил нито един шампионат нито едно първенство в своята вече почти 10-годишна кариера. Единственият трофей, който той вдига и го вдига в кавички, е Купата на България след победа над Литекс през 1999. Защо в кавички ли? Защото почва мача с тежък грип, сменят го още в 38-ата минута и когато "армейците" ликуват накрая и му дават и на него да вдигне купата над главата, той го прави едвам-едвам. Твърде тежка купа, ама и единствена. През 2002 Бербатов и съотборниците му от Леверкузен раждат вече крилата фраза, която можете да прочетете във всяка световна футболна енциклопедия. Става дума за "Сребърния май". В рамките на месец май "aспирините" докосват три върха едновременно - първенството и Купата на Германия и финала за Шампионската лига. Но и на трите фронта момчетата на Топмьолер губят - от Борусия (Дортмунд), Шалке и Реал (Мадрид).

Митко може да поправи грешката си с титлите още след 25 дни, и то на митичния "Уембли". Тогава Тотнъм ще се сбие с Челси за финала на Карлинг Къп. Ще им е доста трудно на Шпорите, но знае ли човек...
Стига вече за купи, титли и ритането на топката, да влезем в другия свят на Бербатов. По летищата се оправя на английски, немски и руски. Говори се, че обича да рисува, но не става ясно дали става дума за това, което прави на терена, или на платно. Държи на външния си вид и предпочита спортния стил, гелосва се здраво. Кара мерцедеси и за последно беше яхнал новия черен CLS 500. Обича лукса и в София отсяда в хотели като "Радисън", "Шератон", като оставя пари и в казината им. През лятото на въпросната 2002 г. се снима за списание "За мен" в стилна и гореща фотосесия със Силвия Стойчева, майката на детето на Наско, певеца на БТР. Фотосите бяха толкова куул, че немската преса ги лапна като топъл хляб. При завръщането му в Леверкузен снимките били разлепени в съблекалнята на Байер и съотборниците го посрещнали с ръкопляскане. И има защо да го аплодират.

Бербатов все още не е преминал в Манчестър Юнайтед и не се знае дали се знае. Въпреки това сайтът за спортни стоки subside.us.com пусна в продажба екип на Червените дяволи с неговото име. Представяте ли си за каква Бербомания става въпрос?! Той още не подписал, а те печатат фланелки, че и номер му дали - 14! Ценният артикул струва 93 долара и може да бъде закупен във всички размери.

Всички обичат вече не Реймънд, а Бербо. Той е Димитър Общи. Искат го и феновете, и фенките. Победителят от играта "Фентъзи футбол" на британския таблоид "Сън" мистър Йън Прийди обеща, че следващото му дете ще носи името Димитър, дори да е момиче. Благодарение на българския нападател, който беше един от основните играчи във фиктивния отбор на Прийди, британецът спечели 125 000 паунда. На 8 юни миналата година Димитър бе удостоен с престижното отличие почетен гражданин на своя роден Благоевград, плюс грамота за значим принос в развитието на общината. Същия ден получи и звезда в Алеята на славата в София. Митко помага и на УНИЦЕФ в последната им кампания за борба с насилието в училище и както самият той си признава, ще остане дете вътре в себе си. Именно това го прави различен от другите големи западни футболни звезди, които са скандално известни, особено англичаните, за разлика от скромния Бербо.

И като стана дума за деца, много е важно те да са щастливи. В края на ерата Мартин Йол детската усмивка на Митко изчезна. След пристигането на Хуанде Рамос в отбора от Северен Лондон Бербатов отново започна да се усмихва, което е признак, че испанецът може би ще притежава българския нападател до края на този сезон в Премиършип. При Рамос някак си Тотнъм получи дълбочина и ширина на атаката, смисленост на действията си, а играчите, водени от Роби Кийн, приличат на тим и се наслаждават на играта. И затова не закъсня и историческото 5:1 срещу Арсенал. Все повече неща задържат Митко на "Уайт Харт Лейн", но сеньор Рамос си призна, че ще го е страх до утре вечер в полунощ. Ще трепери, докато "прозорецът" се затвори и стане топло в съблекалните на Тотнъм.