)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Българският национален отбор е кръгла нула. Това не е новина, а факт, който и слепите видяха. Нека спрем да се заблуждаваме. Толкова си могат. Не е до мотивация, не е до чест - всичко е въпрос на способности. Ядрото на този отбор играе задно вече шест-седем години и записахме едно Европейско в Португалия през 2004 г. Все не ни достига - я късмет, я съдиите ни пречат, я природата е срещу нас. Играят насам-натам из Европата момчетата, играят навсякъде, но не и с националния екип. Стоим си на едно ниво, докато другите (Грузия, Албания и подобни) макар и бавно бележат напредък. Вече не са брашнени чували, които ядат бой.
Реалистичната картина е с тъмни палитри. Затъваме с всеки ден. Нека си го кажем честно. Клубовете все по-рядко успяват да изкарат наяве играчи, които да отговарят на изискванията на съвременния футбол - борбеност, скорост, техника. Талантът лежи в основата, но само с труд той има някаква стойност. За какви лъвове говорим, след като характерът на тичащите след топката е като на безпризорни котки. Придобиха популярност, изкараха по няколко хилядарки (милиони) и забравиха откъде тръгнаха. Колкото и да не им се ще - тръгнаха от България. Вярно е, че държавата не им помогна кой знае колко, но с националния екип те представят родината. Бедна, калпава, каквато и да е - България е „Мила родино, ти си земен рай...". Ако знаят всъщност откъде са тези думи... Трябва да ти трепва сърцето и да усещаш голямата тежест да представяш страната си.
Спасихме се в Черна гора в първия официален мач на бившата югославска република. Срещу една напълно безлична Италия постигнахме 0:0 и повярвахме, че все пак не сме за отписване. Вчера в Тбилиси късметът и Георги Петков застанаха на пътя на гола в нашата врата. Изживяхме наново онова гостуване на Албания от предишните квалификации. Тези две наглед скромни във футболно отношение страни ни изнесоха нагледен урок какво означава да воюваш за родината на зеления килим. Липсата на големи способности се замести от наличието на огромно желание. Вчера албанците с човек по-малко за едно полувреме записаха 0:0 в гостуване на Португалия. Черна гора пък падна с 1:2 в Италия, но дори когато изостана с 0:1 не се уплаши и изравни. Загуби, но игра футбол и мнозина биха се съгласили, че заслужаваше и равенство, освен уважение.
Общото в мачовете ни с Италия и Грузия беше липсата на чисто голово положение в продължение на повече от час. Подобна немощ и липса на идеи се превръщат в символи на нашата игра. Нямаме стил, а оставаме с впечатление, че и ясна цел нямаме как да противодействаме. Играем колкото да не е без хич или ми се струва по-добре - участваме. За какво класиране говорим и какви тънки сметки за пореден път. Докога няма да разчитаме на собствените си сили, а на „рулетки" на късмета. Не се опитахме да притиснем Италия на своя земя и да пробваме да обстрелваме резервния им вратар. Не затруднихме и с почти нищо грузинците. Нулата ни подхожда, защото сме си кръгла нула.
От три мача имаме три точки актив. Вместо да се питаме дали можем да се борим с Ирландия за второто място, ще е по-добре да се запитаме с кого от Черна гора, Кипър и Грузия ще запишем някакъв успех. Теоретично нищо не е загубено, но теорията е едно, а практиката съвсем друго. Именно в практиката ни до момента доказахме, че нямаме място на световни финали. Дори да приемем, че завършим втори ни предстои бараж. Там може да ни се падне Русия или Хърватия, които имат възможността да ни припомнят кошмара от Чехия. Не си ли дадем ясна сметка къде се намираме на футболната география ще продължаваме да се залъгваме, че имаме право на претенции.
До следващата ни световна квалификация има близо половин година. Изпълнителите ще са същите, в това сме се убедили. Ако и представянето им е същото следващата цел на българския запалянко ще е близкия магазин за битова електроника и някой модерен телевизор. Струва ми се редно обаче телевизорите да бъдат подарявани безплатно на хората, които бяха на мача с Италия например. Пък и не само на тези, които бяха на стадиона, а и тези, които стискаха палци и попиляха нерви пред екраните. Телевизорите трябва да ги платят националите и ръководството на БФС, което води футбола ни към блатото. На този етап само така могат да ни зарадват. Това което беше радост за всеки българин се превърна в позор. Да ни бяха били италианците, но да бяхме се били с нокти и зъби. Да бяхме свършили 3:3 с Грузия, но да бяха паднали от умора на тревата след последния съдийски сигнал. Останахме си със съкровените желания и грозната действителност.
Обадили се на радио „Ереван" и попитали „Вярно ли е, че българите са стигнали дъното?". От радиото отговорили „Вярно е. Сега копаят надолу". Виц, ама не съвсем. Смешно, но не съвсем. Даже никак. На хората им омръзнаха празни думи, малодушие и подигравка с малкото, което им остана. В Тбилиси се издъни и славното поколение от САЩ 94, падайки с 1:2 в европейска квалификация за Евро 96. Не си взехме урок и от историята. Никоя грешка не остава ненаказана. До края на тези квалификации остават седем мача. А до края на българската агония във футбола колко европейски и световни първенства ще изминат?
Снимки: Марин Маринов/Sportal.bg, АФП и Ройтерс
ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ МАЧА ГРУЗИЯ - БЪЛГАРИЯ ВИЖТЕ ТУК!!!
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)