Вход / Регистрирай се

Левски ознаменува с изстрадана титла 95-годишнината си

Левски ознаменува с изстрадана титла 95-годишнината си

"Сините" завършиха щастливо един драматичен и много противоречив сезон
 
Левски триумфира с 26-ата си шампионска титла на страната само седмица след като чества своята 95-годишнина. Този успех обаче бе постигнат по твърде драматичен и противоречив начин. През тази година „сините" преминаха през серия от много тежки моменти, след които изглеждаше, че отборът ще изпадне в жестока криза.

След пълния провал през сезон 2007/08  босът на клуба Тодор Батков съвсем резонно уволни спортно-техническия щаб в лицето на спортния директор Наско Сираков и старши треньора Станимир Стоилов. Те бяха сменени от тандема Велислав Вуцов - Даниел Боримиров. Тази промяна бе съпроводена със скандал, тъй като Батков бе провел разговори с най-великата легенда на Левски от времето на Жоро Соколов и Георги Аспарухов насам - Божидар Искренов, които впоследствие се оказаха едва ли не недействителни. Батков бе поканил и се бе договорил с Искренов той да стане спортен директор, но след това под сериозен натиск на странични фактори (включително и от новоназначения старши треньор Велислав Вуцов!?) се отметна и Даниел Боримиров получи поста с обяснението, че е, дал повече за Левски. Този мотивировка бе също гаф на Батков, тъй като да поставиш Боримиров пред Искренов като футболна тежест е все едно например да кажеш, че Амброзини е по-голям от Кака в Милан. Все пак впоследствие Боримиров успя бързо да влезе в новата си кожа с типичната си силна амбиция и добра организираност (докато на Радостта на народа от кумова срама му бе даден пост с неясни функции в детско-юношеската школа на клуба).

Водевилът „Велислав Вуцов"

Старши треньорството на Велислав Вуцов обаче се оказа един краткотраен водевил. Синът на Иван Вуцов бе уволнен сред по-малко от три месеца и половина на поста, след като Левски претърпя унизителна загуба на прага на Шампионската лига от световнонеизвестния беларуски тим БАТЕ (Борисов) на стадион "Георги Аспарухов".

На поста на Вуцов беше назначен Емил Велев, който бе няколко години вече в ролята на помощник. Именно железният халф от славния отбор на Левски от 80-те години се оказа печелившият коз, въпреки че пътят на „сините" с него към триумфа в края на сезона бе повече от зигзагообразен.


Провалите БАТЕ и Жилина

След като загуби с 0:1 от БАТЕ с Вили Вуцов в първата среща, Кокала изведе тима до равенство в реванша 1:1 и позорно отпадане, по същия срамен начин Левски с Велев не успя да преодолее друг повече от скромен тим - словашкия Жилина, и не влезе и в групите на турнира за купата на УЕФА. (Подобно нещо се бе случило и година по-рано със Станимир Стоилов срещу Тампере).

Левски продължи и колебливо в първенството, като през есенния полусезон изоставеше с 6 точки от лидера ЦСКА. Още преди нова година главата на Велев висеше на косъм, но със силен финален щурм „сините" оглавиха таблицата след последния 15-и кръг от първия дял на първенството.

По подобен сценарий се разви и втората част от шампионата. Левски изостана на 4 точки от ЦСКА, като „армейците" спечелиха 10 поредни мача, а „сините" претърпяха унизително поражение на своя стадион с 0:3 от „Локомотив" (Сф).

Съдбата на Велев като старши-треньор на Левски отново остана да виси на карта, но „сините" спечелиха убедително вечното дерби и след това се възползваха от грешките на противника си, за да финишират като шампиони. Затова и провалът за купата на България срещу Пирин също бе лесно забравен.

Въпреки многото критики към Емил Велев представянето му през първия сезон начело на Левски не може да бъде окачествено просто като един хепиенд. Левски редуваше слаби със силни игри. Но в добрите си моменти „сините" показаха може би по-хаотичен, но по-атрактивен, по-разкрепостен футбол, с повече импровизация, отколкото по времето на Станимир Стоилов. В полза на Велев говори фактът, че левскарите победиха на два пъти Литекс със Стоилов, като в първия мач в София надиграха тотално съперника си. В решителния двубой за титлата Левски с Велев също така надигра ЦСКА по толкова убедителен начин, по какъвто никога „сините" не го бяха правили начело с Мъри.

Тасевски намери себе си, Жоазиньо блесна, Гонзо се реабилитира  


Факт е и че под ръководството на Велев Дарко Тасевски се превърна в основен играч, след като му бе намерено точното място, докато при Станимир Стоилов македонецът беше голямото разочарование. При Стоилов Жоазиньо бе резерва, после Вуцов искаше да го гони, а при Велев бразилецът стана един от най-силните играчи на Левски.  Разигра се и Зе Соареш.

Въпреки персоналните си провали срещу БАТЕ и Жилина таранът Георги Иванов-Гонзо впоследствие отново се превърна в лидер на „сините", а при Стоилов и Сираков преди това на практика му бе посочена вратата.
Велев също така привлече пак Йовов, който бе най-заслужилият полеви играч за „европейския поход" на Левски при Стоилов, но после се оказа ненужен. (Гонзо и Бижутера се отблагодариха подобаващо, показвайки какво е спортен морал, след като рискуваха здравето си в мача с ЦСКА.) 

В крайна сметка Емил Велев успя

При Емил Велев бе налице много по-голяма конкуренция между играчите в съответствие с изявите им, отколкото имаше при Стоилов. Велев даде за кратко време повече шанс на „сините" юноши, отколкото предшественика си, който повече говореше за това, отколкото го вършеше. Така вратарят Божидар Митрев даде много ценен принос за титлата и заедно с нападателя Иван Цачев направи заявка за скорошно сериозно футболно бъдеще.

За да стигне успешно до края на сезона, Велев показа и много здрави нерви - бе същото перде, дори арогантен, както едно време на терена, и издържа в моменти, когато бе и тенденциозно (повечето пъти), и с известно основание освиркван от част от публиката. В крайна сметка Емил Велев може би успя и заради голямата си страст и истинско левскарско сърце, което притежава.

Тодор Янакиев, вестник „Класа"  

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Още от БГ Футбол

Виж всички