Легендата на българския футбол Христо Стоичков определи като "много трудна работа" възможността Димитър Бербатов да спечели "Златната топка". Камата говори за националния отбор, селекционерите и звездите му в специално ексклузивно интервю за Спортлайн.бг.
- Нека да започнем разговора за националния отбор със селекционера Станимир Стоилов.
- Който и да е на този пост, все тая работа. Това поколение може да си иде, без да постигне някакви резултати. Въпреки, че е едно от кадърните ни поколения.
- Къде е причината за това? Не е ли в кривите характери на самите футболисти?
- Нали вие, журналистите, казвате, че треньорите са некадърни. Този отбор започна с Димитър Димитров-Херо през 1999 година. После стана Стойчо Младенов селекционер, след това Пламен Марков, аз, Димитър Пенев, пак Пламен и сега е Мъри. Шестима треньори. И все те са виновни! Единият нямал характер, другият не бил с опит, третият го кръстиха "Тройчо", четвъртият не знам какъв си, петият, шестият... И накрая все няма резултати.
- Толкова ли е зле положението с материала?
- Виж какво ще ти кажа, един камък като го взема от реката, цял ден да го дялам, няма да го направя диамант, нали? Няма как да го направя диамант, защото това е най-обикновен камък.
- Поне един диамант сред камъните нямаме ли?
- Да не казвам "диамант", че е много силна тази дума, ама два хубави камъка имаме. Бербатов и Мартин Петров. Това са двата ни хубави камъка, които всеки би си избрал да има в колекцията. Оттам-нататък всичко е грапавина. Единия ден ще играе Благо, другия мач - Велизар, третия Стилиян ще е на ниво, после Чавдар, Митко Иванков или Гошо Петков. Няма постоянство и от там я няма спойката в отбора. Затова, който и да е селекционер - все същата работа.
- Никакъв шанс за Станимир Стоилов, така ли?
- Остави го шанса. Нали ходихме в Португалия на еврофинали и там какво? Викахме по-добре да не се бяхме класирали. Ние нямаме детско-юношеска школа, нямаме база, няма къде да ги научим тези деца, няма къде да ги подготвим. Караме на това, което имаме от преди години. Питаш ли се защо моето поколение е най-успешното?
- Защо?
- Защото имаше отлични школи в Пловдив, София, Варна, Стара Загора, Благоевград, Плевен и още много градове. Само от шестте, които изброих, помислете колко супер класни футболисти са излезли. Сега ще ни сравняват нас с новите поколения. Ама на какво ще ни сравнявате?! Данчо Лечков правилно каза, че може да ни сравняват само по бутоните - защото едно време ние играехме с гума, а сега играят с желязо. Нито по манталитета ни на победители може да ни сравняват, нито по нищо.
- Каква е рецептата на Христо Стоичков за излизане на футбола от блатото?
- Ако не обърнем внимание на детско-юношеския футбол, умираме. Не само във футбола. Виж само, днес се радваме на успеха на един много голям спортист - Румяна Нейкова. Изключително трудолюбива жена, която тренираше в един гьол. Да, в гьол тренираше! На измъчената ни спортистка Румяна Нейкова нашата държава не й даде една стотинка да си купи лодка. А когато стана олимпийска шампионка, всички се снимаха с нея. И жената тогава правилно се разплака. Аз се разплаках от радост като я видях как не може да слезе от лодката. Беше 2 часа през нощта на олимпиадата миналата година. Разплаках се, защото тя заслужаваше това злато. Тя е истински спортист и се доказа. Къде са ни сега щангистите, волейболистите, лекоатлетите... Само в борбата уникалния Вальо Йорданов удържа фронта като президент на федерацията.
- Но във футбола имаме онази историческа 1994 година...
- Тогава светът разбра къде е България, нали?
- Кога пак светът ще разбере от футбола къде е България?
- Няма шанс да ни стигне някой. Тогава всички играехме в големи отбори - в Барселона, Валенсия, Порто, Спортинг, Байерн, Щутгарт, Хамбургер... Всички бяхме титуляри. А сега? Погледни сега кои са титуляри в отборите си. Реално днес един Димитър Бербатов играе. И е нормално да играе, защото това е най-добрият ни футболист. Стилиян трудно си върна формата. Мартин Петров се контузи тежко два пъти. Чавдар не играе, Велизар и Благо Георгиев кой ги вижда какво правят в Донецк и в Грозни? Рангелов и Станислав Ангелов и те от дъжд на вятър се изявяват. Не можем да ги сравняваме с нас! Все пак, говорим за някакво величие през 1993 и 1994 година!
- Бербатов ще ви стигне ли някога?
- Може би... Пожелавам му да върви по моя път. А до къде ще стигне...
- До "Златната топка"?
- Много трудна работа. Да се пребориш с толкова много футболисти от целия свят и то от супервисока класа... Да не забравяме, че Митко е на 28 години. Още 3-4 му остават да играе футбол на ниво. А той може да играе много добър футбол, в това няма съмнение. Но конкурентите му са доста по-млади. Виж Меси, Кристиано Роналдо. Имай предвид, че досега един Раул, който вече 15 години е легендата на Реал (М), няма "Златна топка" и "Златна обувка", а е бил три пъти европейски шампион, 6-7 титли на Испания има и е голмайстор в историята на футбола в родината му. Но ние тук сме свикнали да пишем, че еди коя си наша звезда беше класирана в първите 50 някъде си. Е и? Ние вече и на това се радваме! Съобщаваме нещо, което няма никакво значение.
- Казват, че не искате България да има още една "Златна топка"?
- Кой не иска България да има още една "Златна топка"?! Аз не съм от тези! Знам какво е да си на върха и не живея с миналото и със спомените. Други са фурнаджийските лопати. Сега, като Митко отиде в Манчестър Юнайтед, мнозина взеха да му се радват. А преди време Бербатов го бяха обявили за най-големия боклук, най-мързеливия футболист. Казваха даже, че не ставал за футбол. Черногледият човек винаги търси да се хване за нещо. Какви ли не простотии измислиха тогава. На такива не трябва да им обръщаш внимание. Тегли им една и ги остави в тинята. Аз съм свикнал, срещнал съм злобата и завистта отдавна. И още тогава им бих шута. Яко и надалече. Затова сега ми е спокойно и живея, без да завися от някого. Борих се за това и го постигнах!
автор: Камелия Александрова