Пламен Константинов: Тодор Алексиев е способен, вярвам в това! Затова го привлякох в Газпром

Треньорът на руския първодивизонен Газпром-Югра (Сургут) Пламен Константинов се завърна за кратко в България, придружен от своите състезатели Теодор Тодоров и Тодор Алексиев. Сургутското трио използва почивката в руския шампионат за едноседмичен престой у нас за оформяне на документи и визи, но под зоркото око на родния специалист двамата ни национали не почиваха, а тренираха с ЦСКА (София). Ето какво разказа Пламен Константинов за треньорската си дейност в Сургут и целите в руския шампионат.

- Да, така е. Това обаче са съвсем различни отбори и по различен начин са поставени нещата. Но няма лошо. Хубаво е да опиташ не само силен отбор, но и по-слаб отбор. Това е друг тип предизвикателство и аз го поех, нещата са различни. Едно е да работиш с класни състезатели, както беше в Турция, друго е да обучаваш по-млади и по-неопитни, както е в момента. Работи се по съвсем различен начин, изискват се други похвати.

- Това означава ли, че ти е по-трудно в Русия?

- Не мога да кажа, че ми е трудно. Най-тежко ми беше със селекцията на Газпром, защото не съм я правил аз, както беше в Зиратбанк. Всичко ми се обърка и бяхме без основни играчи дълго време. Ето, още сме без втори диагонал, искам още един централен блокировач. Провалиха се два трансфера и това усложни работата ми. Докато дойде Теодор Тодоров играхме само с един централен, който не беше тренирал шест месеца! Имахме също един млад играч в центъра, който обаче бе на 17 години. После настъпи проблема с визата на кубинеца Пой, който така и не се разреши и останахме с един чужденец. Докато пробием някъде опитахме на много врати. Аз бях два месеца телефонист. С денонощно въртене по телефони заради часовите разлики, като с Бразилия е 10 часа, с Италия - 5 часа.. Тази разлика от други часови зони е съсипваща. През деня се работи, през нощта се виси на телефоните! И така беше доста време докато успеем да запълним тази празнина и да направим този трансфер.

- Разликата между предишната ти работа в Турция и сега, основно в селекцията ли беше?

- Да. А също и в опита на състезателите. Единият ми разпределител в Газпром е роден 1991 година. Едно е да имаш един 30-годишен опитен национален състезател, както бе в Зиратбанк, друго е да имаш 20-годишен, тепърва прохождаш разпределител. Нещата са съвсем различни. Иска се много повече занимания, говорене и убеждаване, ако щете. Да си свързан с него, защото често млади разпределители изпускат воденето на мача поради липса на опит. Другият ми разпределител пък имаше лични проблеми, като не можеше да се вложи 100 процента в мачовете.

- Как понасяш загубите ?

- Аз съм реалист. Виждам с какво разполагаме. В крайна сметка не съм някой фантазьор, който да си измисля. Пораженията от отбори като Кемерово и Новосибирск, които са екипирани с чужденци бяха реални и не можеше да се очакват чудеса. Но в крайна сметка тези мачове от Купата на Русия, повече бяха за обиграване на състава и набиране на игрови опит. Никой не е поставял като цел класиране във финалната фаза на Купата. Не че не сме искали, но основната цел при тези обстоятелства бе да се сработим.

- А защо се достигна до тази проблемна селекция?

- Защото не съм се занимавал аз със нея. Всички руски състезатели са привлечени от ръководството без мое участие. Аз ги заварвам и най-лошото е, че когато отидох, заварих няколко основни играча, които напускаха отбора и отиваха в други тимове. И никой не идва на тяхното място. Заварвам един отбор, който аха да отпадне...

- Ти не поиска ли от ръководството да се привлекат класни играчи?

- Да поисках. Но не се получи това, което желаех. Не успяха да го направят. И затова се наложи в движение да се променят много неща и да оптимизираме състоянието на отбора.

- Защо се спря точно на Тодор Алексиев да замести кубинеца Райдел Поей?

- Имах разговори с много други състезатели, не само с Тодор Алексиев. Но първо, от една страна знам, че той може много да даде, когато му дадеш да играе правилно. Той е способен, вярвам в това. И така гледайки отбора си усещах, че той може да помогне и да се впише в моето виждане. Естествено няма нищо идеално. Това става само в най-големите отбори. В другите винаги трябва да се търси някакъв вариант, момент на компромис. Второто нещо, което повлия е, че той е българин. Аз не се плаша от българска колония. От вярването, че двама българи на едно място вече е проблем. Мисля, че е положително и за Теодор да има още един българин до себе си и за самият Тодор Алексиев също. Третото нещо е, че Алексиев е състезател, който е играл в Русия и по-бързо ще се адаптира от някой друг. Той знае какво да очаква. Няма нужда от свикване с обстановката. Защото има един момент, ако докарваш един чужденец, който не е стъпвал в Русия и като дойде в Сибир на минус четиридесет градуса и започва да мига на парцали. Два месеца ще се чуди за какво става въпрос, а не да играе. Нещата при Алексиев обаче бяха свързани с неговия клуб в Италия. Аз изчаках няколко кръга, за да видя как ще се развият нещата. Имах предварителен пресантимант, че Тодор много трудно ще играе и ще се наложи в този клуб. И то не защото е по-слаб, а защото има някои неща, които са извън волейбола. Те са в полза на бившият му вече съотборник Рууни. Той направи страхотен сезон и е любимец на публика, фенове и ръководство на отбора в Монца. За да го изместиш от състава, (а той е човек, който е дал много миналата година), не е достатъчно да си близко до него, трябва да си много по-добър, а той самият е добър състезател. И затова стратегически беше грешно решението на Алексиев да отиде в Монца. Той може да играе в много други отбори в Италия.

- С идването на Тодор Алексиев, като че ли потръгнаха нещата за Газпром, дори стигнахте до тайбрек със Зенит?

- Двубоят със Зенит (Казан) не го броя като ключов мач. Със Зенит беше важно да играем добре и момчетата да си повярват, че имат потенциал. Да видят, че въпреки класната селекция на противника, не сме толкова далече. Иначе повече ме интересуваха предните два мача, с преките ни конкуренти. Защото аз не обичам отборите със селски манталитет, които, когато трябва не могат, а когато дойде един голям отбор и всички очакват да загубят, те правят геройства. Но в истинският мач, който трябва да спечелят, не проявяват характер и го губят. Това е грешно мислене. Между трябва и ако, разликата е от небето до земята. Затова ми трябват хора, които издържат и проявяват характер в нужните моменти.

- Ще успеят ли, че двамата български волейболисти да изнесат основната тежест в двубоите от руския шампионат?

- Да. Те го показаха вече. Теодор Тодоров е сред най-добрите блокировачи на Суперлигата, Тодор Алексиев още с идването показа, че може много да даде и да бъде основен точконосец на тима. 

- Да попаднем в плейофите на шампионата. Но най-вече да играе отбора добре и да имам колектив. Това, което им липсва на руснаците малко, защото те са индивидуалисти. Защото в едно първенство, в което има само двама чужденци, естествено определящи са само руските състезатели.

- Липсва ли ти участието в евротурнирите?

- Разбира се, че ми липсва. Но това не означава, че не съм амбициран, или не изпитвам удовлетворение от работата си. С удоволствие бих играл на европейските турнири, но още по-голямо удоволствие ще ми достави моят отбор да се класира за тези турнири и тогава да играем. Според мен този опит е много полезен. Трябва да опиташ от тези крайности в треньорската професия, след елитен турски тим - в отбор, който тепърва трябва да се формира и изгражда.

- Значи го приемаш като предизвикателство?

- Абсолютно! Съвсем различен опит за мен. Защото с готови състезатели е друга работа. Настина трябва да изпиеш повече горчиви хапчета, но не трябва да свикваш с тях, да не ти става навик!

Ани Колева, BGvolleyball.com

Следвай ни: