"От скрина": Златният Самп

"От скрина": Златният Самп

Бе време, когато футболният свят се съобразяваше с един симпатичен отбор. Годините, в които тандемът между Джанлука Виали и Роберто Манчини може да матира всяка една защита и носи радост на хиляди запалянковци. Това са отминалите години на Сампдория. Нека върнем лентата към 1991 г. - златната в историята на пленителния клуб от Генуа.  

Основите на успешния цикъл са поставени в края на 70-те години, когато начело на Самп застава римлянинът Паоло Мантовани. До този момент "моряците" свирят втора цигулка в града на Христофор Колумб след съгражданите си от Дженоа. Мантовани, който е вещ в бизнеса с петрол, скоро променя това. Впрочем бизнесменът влиза в Сампдория като пресаташе, за да се възкачи няколко години по-късно на президентското кресло. През 1982 г. тимът от Генуа се завръща в Серия "А". Следват 10 райски години.

Не случайно нашият разказ започна с Виали и Манчини, защото това са основните катализатори на успеха. Манчо пристига в Самп от Болоня през 1982 г., когато е на 18 години. За него Мантовани дава много сериозната за времето си сума от 4 милиарда италиански лири и трима футболисти. През годините техничният нападател се превръща в идол за тифозите на "Мараси" и е истинският лидер на отбора. Манчини записва бляскави 15 години с екипа на Самп, а според бивши играчи на тима връзката между него и боса е като тази между баща и син. Две години след Роберто в Генуа акостира и Виали. За къдрокосия стрелец "Ил Дория" вади 2,2 милиарда италиански лири, които отиват в касата на Кремонезе. Двойката Манчини-Виали става една от най-легендарните в цялата история на италианския футбол. Наричат ги Gemelli del gol - Близнаците на гола.

Третата важна съставка в шампионската закваска на Самп се казва Вуядин Бошков. Югославският специалист е шампион на Испания с Реал Мадрид от 1980 г., но футболът, както и животът, понякога е като колело и през 1985/86 г. Бошков води Асколи в Серия "Б". Спечелената промоция със скромния клуб от Марке и фактът, че треньорът има един сезон като играч за Сампдория от началото на 60-те години приковават вниманието на Паоло Мантовани.

През 1989 г. генуезците губят финала за КНК от Барселона, но година по-късно срещу Андерлехт се реваншират и ликуват с първия си европейски трофей. Героят от финала в Гьотеборг се казва Виали, който с двата си гола в продълженията докарва до отчаяние стража на белгийците Филип де Вилде. През 1990 г. Сампдория вече има готов отбор, с който да атакува титлата в Италия.


Сампдория, 1990/91: тази снимка е красяла хиляди стаи в Генуа, а и не само там, в началото на 90-те

Отборът на Бошков играе привлекателен футбол и разполага с качествени изпълнители на всички линии. Безспорен титуляр на вратата е Джанлука Палиука. В защитата е бекът Морено Манини, който разполага с много точен шут с десния крак. Там са още Лука Пелегрини, Марко Лана, Сречко Катанец, Ивано Бонети, Джовани Инверници и мощният стопер Пиетро Виерховод, наричан от феновете Цар заради руското му потекло. Средата на терена е запазена зона за дефанзивния халф Тониньо Серезо, Фаусто Пари, Джузепе Досена, съветската звезда Алексей Михайличенко - Миха и стрелата по дясното крило Атилио Ломбардо. Напред акомпанимент на Близнаците прави Марко Бранка, който обаче няма много шансове за изява (5 гола в 20 мача) и след шампионския сезон е отпратен в посока Фиорентина.


Близнаците: Скудетото вече е на фланелката на "Ил Дория"

Общо взето това е скелетът на златния Самп. Стартът е даден срещу Чезена, където е изкована трудна победа с 1:0 с попадение на Инверници. Малко странно, но дуетът Виали-Манчини реализира съвместно едва в осмия кръг при победата над Пиза с 4:2. Трите знакови мача през историческия сезон на "дорианците" са гостуванията им на трите северни гранда. Наполи няма потенциала да защити титлата от предната кампания, а изненадващо прогнозите за водеща роля на Ювентус не се оправдават. През лятото на 1990 г. всички в Италия смятат, че блесналата на световните финали двойка Скилачи-Баджо може да донесе титлата на Старата госпожа. Нищо такова не става. В началото на септември Самп гостува на "Деле Алпи", като гостите имат преимущество в по-голяма част от двубоя, завършил 0:0. Най-чистото положение за Юве е пропиляно от Пиерлуиджи Казираги, който от 3-4 метра праща с глава топката в страничната греда. Роберто Баджо кара на два пъти Палиука да показва класата си, а от другата страна се вихри Манчини. Капитанът се разминава с няколко гола, а и гредата не е на негова страна. "Днес от Ювентус трябва да целунат късмета си, защото Манчо нямаше ден", казва самоуверено Вуядин Бошков след мача.

Следва гостуване на Милан. Срещата се играе пред погледа на Пеле, който се забавлява в официалната ложа на "Джузепе Меаца". Роберто Донадони е най-близо до гола от домакините, но изстрелът му от фаул е спасен блестящо от Палиука. В 68-ата минута Серезо се възползва от грешка в отбраната на тима на Ариго Саки и открива резултата. До края Милан така и не връща гола, а Бошков за малко да се нахвърли край тъча върху звездата Марко ван Бастен. Няколко кръга преди края на шампионата "моряците" отново са в Милано, но този път за мач с Интер. Сблъсъкът попада сред класиките на Серия "А" от онези години. Много положения пред двете врати, стражът на Самп спасява силен удар от дузпа на Лотар Матеус, а Досена и Виали матират Валтер Дзенга за 2:0. Червени картони са показани на капитаните Бергоми и Манчини. Всичко вече е ясно - Сампдория печели първата си шампионска титла.

На следващата година съставът на Бошков стига до самия финал за най-престижното клубно отличие - КЕШ. Заради войната в Югославия на 1 април 1992 г. България приема на своя територия един голям сблъсък - европейският клубен шампион Цървена звезда посреща на стадиона на ЦСКА италианския първенец. Двубоят се помни и до днес от феновете, най-вече заради огромната еуфория и уникалната огнена фиеста в минутите преди него. Над 30 хиляди изпълват трибуните в Борисовата градина. У нас цената на билетите е $1,00, а в Белград хартийките вървят по 100 дойчмарки парчето. Около 15 хиляди навиачи се изсипват в София, а от Генуа идват около 3 хиляди италианци, които разменят шалове с българите, дошли да видят Виали, Манчини и компания пред хотел "Шератон". Шампионите на Италия знаят добре как да галят с перце нашите фенове - почти за всеки явил се за автограф на летището има чантичка с шал на Самп и билет за мача. А на терена? 3:1 за италианците, което значи финал с Барселона на "Уембли".



Там сладката приказка за "Ил Дория" завършва с кошмарен шут на Роналд Куман в продълженията, а впоследствие клубът със силуета на генуезки моряк на емблемата изпада от големите сметки на Апенините. Днес отборът от "Мараси" е далеч от славните си дни и всичко изглежда различно. Една стара италианска поговорка обаче гласи: "Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Още от От скрина

Виж всички