Боян Йорданов: С националния отбор на България имам уникални спомени

Боян Йорданов е роден на 12 март 1983г., а в момента играе за гръцкия Олимпиакос. Как се чувства той в отбора, какво смята за българското и гръцкото първенство, и как празнуват гърците победите можете да прочетете в интервюто, което направихме с него.

- Как се чувстваш, здравословно всичко наред ли е с теб?

- Да чукна на дърво всичко е наред от началото на сезона, чувствам  се чудесно здравословно. Естествено имах някои мускулни травми, но те са нормални за подготвителния период. За радост отшумяха и сега всичко е наред.

- Дай Боже така да продължават нещата. Тук си за мач от "Чалъндж къп" срещу Левски, отборът от който започваш кариерата си. Колко точно е по-специален този мач за теб и представял ли си си някога, че ще играеш срещу "сините"?

- Честно казано не, докато бях в Левски. А когато излязох да играя в чужбина се замислих какво ли ще е, ако се наложи някой ден да играя срещу родния си клуб и то взе, че стана факт. Определено е странно чувството. Не ми е много приятно да играя срещу любимия си отбор – още повече срещу отбора, в който съм израснал и където съм се научил да играя волейбол. Обаче такава е ситуацията – нямам друг избор.

- Представяш се чудесно в Олимпиакос. Тимът ти е вече на път да завладее и Европа. Какви са амбициите на целия отбор, предвид факта, че Олимпиакос са недостижими на върха на класирането в Гърция този сезон?

- В гръцкото първенство засега определено доминираме, но това е плод на доста усилен труд. Работим наистина доста упорито. Засега девет мача сме непобедими, но и всички останали отбори са доста мотивирани срещу нас. Излизат всеки път на 100%, за да ни победят. Амбициите са ясни – титлата и купата на страната.

- А Гърция като цяло харесва ли ти?

- Това е моята вече шеста година в Гърция. Аз не само, че харесвам страната, но в  момента съм и в отбор, който ми е доста на сърцето. Чувствам се много добре в него. Мисля, че това е много важно за един състезател – да се чувства добре на мястото, където играе и живее.

- Защо избра точно Олимпиакос?

- Олимпиакос беше първият отбор, в който отидох да играя извън България и към мен се отнасяха по един много приятен начин, с едно доста голяма уважение. Изборът  ми не беше много труден, защото имаха много амбиции да спечелят титлата на страната. Показаха ми, че наистина имат високи цели и са готови да направят крачка в тази посока. Просто техните амбиции съвпаднаха с моите. Това е причината, поради която избрах точно Олимпиакос.

- Има ли много български фенове, които идват на мачове на Олимпиакос  специално заради теб?

- При предишния ми престой в Олимпиакос си спомням, че идваха 5-6 човека българи, но не съм ги виждал в залата напоследък. Но пък в дербита идват. Събират се хора, най-вече на мача срещу Панатинайкос, тогава залата беше неописуемо красива.

- А гръцките фенове как те приемат?

- Съвсем нормално и ме помнят от преди. Даже си спомням, че когато носех фланелката на Панатинайкос за един сезон половината от тях ме освиркаха, а другата половина ме караха да се върна обратно. Което разбира се е в реда на нещата. Всеки си подкрепя отбора.

- Каза, че вече 6 години се чувстваш много добре в този отбор. Имаш ли обаче желание да преминеш в друг по-силен отбор в друго първенство? В Италия например?

- Всичко е възможно. Миналата година играх в Италия, само че в Серия А2. Имах оферта и от Серия А1 тази година, но по стечение на обстоятелствата не се състоя този трансфер. Сега не мисля за толкова далечно бъдеще, а съм изцяло концентриран върху този сезон с Олимпиакос. Гледам да дам максимума от себе си във всеки мач и всяка тренировка, и се надявам да постигнем нещо хубаво.

- Пожелаваме ти успех в това. Имаш ли наблюдения върху българското първенство и можеш ли да го сравниш с гръцкото?

- Честно казано нямам много наблюдения върху българското първенство. Единствените ми такива са върху отбора на Левски, тъй като ми се налага да играя срещу тях. Може би това е причината, поради която не мога да съпоставя двете първенства. Със сигурност обаче първите два-три отбора в България съвсем спокойно могат да играят равностойно срещу отборите от Гърция. За съжаление нивото на гръцкото първенство не е това, което беше преди. Кризата оказа доста голямо влияние и много от т.нар. грандове са в доста тежко финансово състояние, като визирам отборите на Панатинайкос и Ираклис. Общо взето те затова са и под средата на таблицата.

- Каза, че следиш мачовете на Левски. Успя ли да гледаш дербито срещу ЦСКА преди няколко дни и защо сините загубиха според теб?  Как ще коментираш тежката ситуация на най-успелия волейболен клуб ЦСКА и това, че вече почти 3 години е във финансов колапс.

- Не успях да гледам мача. Знам, че ЦСКА победи Левски, но нямам никакви наблюдения, защото аз също имах мач в този ден. Нямам представа, защо са загубили Левски, но пък това е хубаво в случая за ЦСКА, щом дори и в тази тежка ситуация те продължават да се борят. Не съм вътре в клуба, за да имам по-ясна представа за финансовото им състояние, но предполагам, че всичко това се държи на така всеизвестната криза. Наистина е жалко, аз съм левскар, но да гледаш отбор като ЦСКА – такова голямо и велико име в българския спорт, да няма спонсор, е наистина жалко. Затова мисля, че не само волейболът, но спортът в България като цяло трябва да се подпомага. Надявам се да има подобрение в тази посока, за да може дербито Левски-ЦСКА да има предишното си значение, когато наистина беше дерби.

- Как можеш да оцениш кариерата си досега и какво искаш още да постигнеш?

- Не мисля, че съм в чак толкова напреднала възраст, за да давам някаква оценка за кариерата ми досега (смее се). Иначе със сигурност съм доволен от някои от постиженията, които съм постигнал и имам хъс за още много такива в най-близко бъдеще. Сега съм концентриран в сегашния ми отбор и се надявам в гръцкия шампионат да спечеля титлата. Надявам се да го направим този сезон.

- Професионално занимавал ли си се с други спортове преди волейбола?

- Професионално не.  Като дете, чисто по детски, съм тренирал малко футбол, малко баскетбол и това общо взето. Но волейболът стана моя професия.

- В свободното си време спортуваш ли нещо друго или предпочиташ, когато си почиваш да ги избягваш и само да ги гледаш?

- Със сигурност гледам други спортове, но няма как да спортувам нещо друго, защото тъй като съм професионален волейболист и е малко рисковано. Предпочитам и обичам да гледам тенис и футбол.

- Имате ли някакви определени ритуали в отбора след края на мачовете? Както казват българите – и да паднем, и да бием – пак ще се напием. Има ли го това и при гърците?

- Общо взето сме доста близки народи и  в това отношение (смее се). След някоя хубава и голяма победа разбира се отборът се събира заедно. Дали първо на вечеря  и после някъде, където да послушаме музика и да потанцуваме (смее се). В някое бузуки например, защото тези заведения в Гърция са доста известни. Случва се, разбира се. Трябва да не се забравя, че играчите трябва да са професионалисти в залата, но всеки човек има нужда и да разпуска.

-. Кои са моментите в кариерата ти, които винаги ще помниш?

-  Те не са малко. Спомням си хубави моменти още от юношеските ми години с Левски, спомням си кога за пръв път влязох да играя за мъжкия отбор на Левски. С националния отбор имам уникални спомени. Не са един или два, за да мога да ги изредя.

- Какво ще кажеш за личния си живот? Има ли жена до теб? Сигурно доста български жени се интересуват от това дали Боян Йорданов има някого до себе си.

- Не знам дали се интересуват, може и така да е, но аз личния ми живот не обичам да коментирам, така че предпочитам да си остане личен.

Силвия Янчева и Йордан Енев, volleyball.bg

СНИМКИ: ИВАН БЪЧВАРОВ, SPORTAL.BG

ГАЛЕРИЯ от ексцесиите на мача ЛЕВСКИ ВОЛЕЙ - ОЛИМПИАКОС - ТУК!!!