Властелинът на пръстена

Да поиграем на асоциации. Легенда, пръстен и  футболна топка. Достатъчно. Има малко събития, които изправят на крака и предизвикват сълзи в очите и на най-коравосърдечния наблюдател. Още по-малко хора. Още по-малко футболисти. Което прави още по-тъжен факта, че в четвъртък светът изпрати още един от тях. Едва ли са нужни много думи, за да бъде описан Раул Гонсалес. А на хилядите мадридисти, препълнили за пореден път „Сантяго Бернабеу“ в името на „белия“ принц, бе нужна само една – „Благодаря“.

Почти 19 години след като дебютира, сменяйки друга икона на Реал Емилио Бутрагеньо, Раул заби може би последния си гол за „белия балет“. Направи го както винаги го правеше - с лекота, с финес, с удоволствие. Сякаш рисуваше картина. После онази невинна усмивка на 17-годишен хлапак изгря на лицето му, докато целуваше годежния си пръстен и отдаваше почит на своята любима Мамен, кралицата на сърцето му, дарила го с четирима наследници. И всичко това в неговия храм, пред неговите поклонници. За 19 години нищо не се бе променило. Точно една минута измина от невероятното воле на Гонсалес до изпълнението на центъра от страна на Ал Сад. Тя бе достатъчна за нападателя да посочи емблематичния номер 7 на гърба си, за режисьора да повтори шедьовъра на испанеца, а на публиката да скандира името му, оставайки без глас. Това бе мигът на Раул. Неговата минута „мълчание“.

„Реал купува фантастични играчи като Фиго, Зидан и Роналдо, но аз мисля, че най-добрият  футболист на света е Раул“, казва големият Сър Алекс Фъргюсън още преди десет години. Шотландецът може и да приключи своята епохална кариера, но думите му ще отекват в историята още дълго време. Самият Раул пък неколкократно смълчаваше „Олд Трафорд“ в онези епични битки от Шампионската лига през изминалото десетилетие. С три трофея от най-комерсиалното европейско състезание голмайсторът се превърна в негова икона. За многобройните привърженици на играта от цял свят тогава двубоите от „турнира на богатите“ повече приличаха на касови холивудски прожекции, а Раул неизменно играеше главна роля в тях. Героят на един романтичен свят, сякаш толкова далечен, че предизвикваше единствено възхищение и респект. Няколко години по-късно именно „Респект“ е думата, с която се брандират мнозина европейски футболни стадиони, а Раул - нейно въплъщение. Затова всеки път, когато прозвучи химнът и платното с формата на футболна топка се развълнува в центъра на зеления килим, едва ли има зрител, който поне за момент да не си спомни за головете на испанеца. Достоен завет на един истински лидер.

Клубният  музей на Реал Мадрид няма да запомни по-самотна вечер от тази преди два дни, с която Раул Гонсалес реши да маркира своя последен мач за любимия си тим. Шестте трофея от Ла Лига, четирите Суперкупи на Испания, трите купи „с ушички“, двата Интерконтинентални приза и едната Суперкупа на УЕФА за първи път не бяха на своето обикновено място. В четвъртък те бяха изложени върху меката трева на „Бернабеу“, а до тях гордо стоеше бившият капитан на „лос бланкос“. Докато ги гледаха, хората си спомниха за едни други времена, когато „Галактикос“, водени от Раул, Зидан, Бекъм и Роналдо, диктуваха футболната мода по света. Когато през 2010 г. Жозе Моуриньо застана начело на Реал, той се превърна в скалпела, с който Флорентино Перес премахна последните две фигури от онзи емблематичен състав – Гути и Раул. Докато първият многократно обяви желанието си, че иска да започне работа като треньор или спортен директор, на всички бе пределно ясно, че това няма как да се случи със „седмицата“ на мадридчани. На 33 години Раул продължаваше да играе цели мачове за своя клуб, а по-късно и за Шалке 04, регистрирайки изключителен коефициент на полезно действие. Тогава със сълзи на очи той напусна своя дом, но го направи само за да се завърне три години по-късно именно в тази четвъртъчна вечер. А тя бе специална за всички фенове на Реал. Моуриньо отдавна вече го нямаше, а символът на „белия балет“ най-после получи своето заслужено изпращане.

След бенефиса на велик играч остава горчивото  чувство, че сякаш не се сбогуваме само с него, а и с неговия спорт. Цели 19 години Раул не бе просто част от футбола, а негова форма. По-значим от парите, испанецът комбинираше класа, лоялност, увереност и харизма, непознати на футболния свят. Със своите качества той спечели правото да бъде вечен. Така и до днес, вдъхновени от историята на един велик човек, малчугани продължават да целуват кокалчетата на пръстите си, където се намира невидимия пръстен, носещ духа на Раул Гонзалес. Неговият истински властелин.

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ПРАЗНИКА НА "БЕРНАБЕУ"!

Петър Георгиев

Следвай ни: