Гледай на живо

Контролна среща: България (U16) - Вестфалия (U16) 0:1

Дражен Петрович – 20 години безсмъртие

Дражен Петрович – 20 години безсмъртие

Казват, че легендите не умират. Преди точно 20 години на днешната дата от този свят си отиде една легенда на баскетбола – на 7 юни 1993 година хърватската икона Дражен Петрович почина след автомобилна катастрофа близо до Инголщат, Германия. 20 години по-късно Петро продължава да живее в паметта и съзнанието на милиони по целия свят, които той омагьоса на първо място с лекотата, с която твореше на паркета.

Неслучайно е известен като „Баскетболния Моцарт” или просто „Амадеус”. А веднага след това се нарежда и заразителната му и незабравима усмивка. Надали има човек, който не се усмихва, когато види снимка на Дражен. Блестящият гард ни напусна на едва 28 години, в разцвета на силите си и точно в момента, в който бе показал на скъпоплатените звезди от НБА, че едно момче от град Шибеник в Хърватия може да играе като равен с най-добрите на планетата.

„Играчите в НБА са добри, но дори те не са като Супермен. Дайте ми 30 минути на паркета и няма да има отбор в Лигата, на който да не съм вкарал 20 точки”.

На 28-годишна възраст 195-сантиметровият работохолик бе постигнал почти всичко в баскетбола. Мечтата, започнала в родния КК Шибенка бе превела Дражен през гранда Цибона (Загреб), колоса Реал (Мадрид), както и Портланд Трейл Блейзърс, за да се стигне до Ню Джърси Нетс, които се оказаха последната спирка в една повече от забележителна кариера. А никой не знае какво можеше да бъде нейното продължение...  

Някои хора вярват в случайности и съвпадения, а други не приемат достатъчно сериозно подобни неща. Животът ни дава много и различни сигнали и знаци, които всеки тълкува по свой собствен начин. Един малък пример – личната карта на Дражен е издадена на 7 юни 1983 година и е със срок от 10 години.... 7 юни 1993 година.

„Баскетболът е моя живот. Никога няма да спра да обичам баскетбола”, казва Дражен. И изпълнява обещанието си. Остава верен на играта до последния си дъх. „Усмихнатият капитан”, както го наричат медиите в родината му загива трагично между две баскетболни срещи с националната фланелка на Хърватия. По ирония на съдбата и двата мача са срещу Словения.

На 7 юни Петрович и съотборниците му от националния отбор се връщат от Вроцлав към Загреб. Имат връзка на летището в Мюнхен, която обаче Дражен решава да пропусне, за да се прибере до дома с автомобил, в компанията на приятелката си. Преди това в полския град хърватите играят квалификация за Евробаскет, в която за пет мача Петро реализира 168 точки, или иначе казано 33.6 точки средно на мача, изнасяйки поредния си рецитал. Балканците са си осигурили класиране далеч преди края на квалификацията, но Петрович остава верен на себе си и отказва да напусне тима по-рано, за да отпочине за предстоящите Средиземноморски игри.

Часове по-късно смъртта застига любимецът и вдъхновение на милиони баскетболни фенове. Дражен Петрович си отива в 17:20 часа следобед, издъхва в съня си, след като на хлъзгавата магистрала автомобила, управляван от приятелката му се врязва в камион. Тя и третият пасажер в колата оцеляват, но Дражен, който се вози на мястото до шофьора умира на място.

Зад гърба си легендарният гард оставя 290 мача в НБА, включващи два сезона, в които постига повече от 20 точки средно на мача. Редица счупени рекорди в Европа, с екипите на Шибенка, Цибона и Реал. Девет медала от големи първенства с национални отбори и много, много индивидуални награди. И разбира се, невероятна харизма. Харизма, която остава в съзнанието и сърцата на много хора и до ден-днешен.

В края на 80-те и началото на 90-те години, парите в баскетбола не са били като тези днес. И макар, че в НБА вече бе милионер, Петро продължаваше да прави всичко най-вече за феновете си.

„Баскетболът е работа, в която нямаш право на лош ден. Повече от всичко се чувствам задължен на феновете ми. Трябва да отвръщам на тяхната любов. Точно заради това не съм си взимал нито ден почивка от баскетболното игрище. Всеки мач играя за феновете, а чак след това за мен и за отбора”

Казват, че най-добрите си отиват най-рано. Може би наистина има нещо вярно. А сега забравете всичко и си спомнете за усмивката на Дражен Петрович.

П.С. През 1994 година хърватската футболна звезда Давор Шукер води Диего Армандо Марадона на гроба на Петрович в гробището „Мирогой”. Дон Диего носи 62 рози в ръката си, а медиите не се свенят да го попитат защо точно тази цифра. „Аз дойдох да отдам чест на най-великия и ако някой не знае, колко точки е вкарал той срещу Казерта във финала на КЕШ, то той не заслужава никакви обяснения”, гласи отговорът на темпераментния аржентинец.

Последвайте каналите ни в:

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти