Вход / Регистрирай се

Гледай на живо

Гледайте на живо късните мачове от Шампионската лига тук!

30 години любов по италиански

30 години любов по италиански

Обиколих много места, но единственото съкровище, което срещнах, е Сандро, споделя легендата Цветана Божурина

Тя не живее в България от 31 години, но никога не е напускала истински родината. Тук са приятелите й, бившите й съотборнички, къщата на щастието й в Ковачевица и бабите от селото, които я чакат на пътя преди да се е задала. Волейболистката Цветана Божурина не се нуждае от представяне. Нейното лице може да служи като извор на национална гордост пред света.

Представете си, че обичате един мъж от 30 години и го обичате така, както в първия миг, в който сте осъзнали, че това е Той. Не можете, нали? Усмихвате се иронично и не вярвате, че това възможно. Ако е така, имате нужда от едночасова терапия с Цветана Божурина. „Обиколих много места, къде ли не стъпи кракът ми, но това няма значение. Дали съм в Италия или в България, дали ме задушава някой голям град, или съм се скрила в планината, все тая. Единственото съкровище, което срещнах в живота си, това е Сандро“, откровена е голямата наша волейболистка.

От 30 години тя е жената до един от символите на спортната журналистика на Апенините - Сандро Филипини, заместник главен редактор на „библията“ в-к „Гадзета дело спорт“. Домът й е на много места. В Милано, в планината над Тренто, в София, в Ковачевица.

Историята им е като от роман, за нея е писано милион пъти. „Дойде да ми вземе интервю точно, когато бях потънала в сълзи насред залата в Екатеринбург. После всички май знаете какво се случи“, разказва през смях перничанката.

За бронзовите медали от олимпиадата в Москва волейболистките получили по 1200 лв. Божурина е третата отляво надясно.

През далечната 1983 г. Екатеринбург все още е Свердловск, а Божурина се озовава там с италианския шампион „Равена“, който повежда с 2:0 гейма на звездния „Уралочка“, но допуска обрат до 2:3 и пропилява златен шанс да играе финал в Европа. Филипини е амбициозен кадър на най-титулувания спортен ежедневник на континента, изпратен да отрази първото посещение на отбор от Запада в града, известен с военнобиологичната лаборатория „Свердловск-19“ (б.а. - през 1979 г. там избухва епидемия от антракс, основната версия е, че в атмосферата са изпуснати бацили, разработени като биологично оръжие).

„Сандро просто искаше да разбере що за животно съм. Познаваше покрай работата си Димитър Каров и Димитър Златанов, които играеха в Италия, и затова му бях любопитна“, шегува се волейболистката, покорила европейския връх и с националния отбор, и с ЦСКА. Не на шега обаче журналистът пътува по 300 км във всеки удобен случай, за да поднесе цветя на любимата си в Равена. Накрая я открадва за собствената си градина.пред света. За това „българин“ да не звучи обидно. За свободата на духа, за това да бъдем добри хора и да си помагаме. Човешкото в нас изчезва. Други като нас няма. Малък народ, толкова талантлив и едновременно, способен на ужасни мръсотии“, огорчена е Божурина.

Цветана е горда българка. Разплаква се, когато чува осъдения на смърт от Камората италиански белетрист Роберто Совиано (б.а. - автор на „Гомор: лице в лице с Камората“, на „Красотата и адът“) да цитира стиховете на Блага Димитрова.

„Къде затрихме богатството си като нация, мама му стара? Как позволихме всичко да потъне? Разпиляхме го, а децата се разбягаха. Няма вече кой да ги научи да бъдат себе си, няма кой да им покаже, че най-великата ценност след любовта, е приятелството“, разсъждава на глас голямата ни спортистка.

Води Меркел в ''Българската стая''


„Не се гаси туй, що не гасне“, пише Иван Вазов през 1883 г. Огънят в душата на Цветана е любовта й към родината. Нейната битка да накара чужденците да повярват, че страната ни има с какво да се гордее пред света, ще се води до последен дъх.

Божурина е главният виновник за създаването на „Българската стая“ в прочутия планински музей на легендарния алпинист Райнхолд Меснер (б.а. - първия, изкачил Еверест без кислороден апарат) - „Доломити“ (б.а. - първия от общо пет). Той е разположен в Алпите, в Северна Италия. След ходене по мъките и куп бюрократщини вече втора година такава стая там има, а в нея се помещават експонати от Етнографския музей. Гост в него е била Ангела Меркел - канцлерът на
Германия. Меснер е близък приятел на Цеца Божурина и съпруга й Сандро Филипини.

Влади Лазарова, "Преса"

Следвай ни:

Още от Булевард

Виж всички