Изповедта на Спас Делев за несполуките в Испания (интервю)

Българският нападател Спас Делев разтрогна договора си с Лас Палмас след половин година на Канарските острови и по-малко от 300 изиграни минути в Сегунда и Купата на краля. На изпроводяк 24-годишният футболист даде обширно интервю за местното списание "Канариас Сиете". Спас пази "уважение и симпатия" към всички от клуба. "Българските ми приятели в града ми казваха, че феновете ме искат на терена", признава бързоногият футболист. "Имах много лоши дни. Страдах много", разкрива Делев. "Надявам се Лас Палмас да влезе в Примера", каза още нападателят, който сега е свободен агент. Предлагаме ви пълното интервю на колегите от "C7".



- Отивате си от Унион Депортива (Лас Палмас) без феновете да разберат защо не играете. С какви чувства оставате?
- От една страна съм доволен, защото си тръгвам и ще отида на друго място, където ще мога да играя. От друга страна обаче ме боли, защото не можах да покажа качествата си в този клуб. Трябва да кажа, че имах голяма подкрепа от хората от клуба, от феновете, от съотборниците, от физиотерапевтите и управниците. За мен беше много важно, че без да играя усетих голяма подкрепа.

- Изиграхте само седем мача, като в повечето се включихте едва в края.
- Да, дразня се. Винаги съм усещал голяма обич от хората по улицата. Въпреки че езиковата бариера ми попречи да разбирам всичко, зная, че феновете ме подкрепяха. Българските приятели от града също ми казваха, че хората искат да ме видят на терена. Но…



- При липсата на футбол остава топлината на хората.
- От първия ден усетих подкрепата на всички. Усещам, че не можахме да общуваме от футболния терен. За мен обаче беше много важно да бъда в клуб, в който всички ме уважават. Не мога да кажа нищо друго. С всички имах прекрасни отношения. Оставям много приятели като Крисантус или Атуба, с който със сигурност ще продължа да общувам.

- Въпросът за един милион: "Защо не разчиташе на Вас Серхио Лобера"?
- На пристигане имах проблеми с адаптацията на играта на отбора и езика. Впоследствие разбрах, че това ще ми коства игрови минути. След тези седмици обаче тренирах на най-високо ниво. Започнах и да разбирам някои думи, а Чичович ми помогаше с превода…

- Как си обяснявате изолацията?
- Тук казваха, че съм флангови играч и затова не ме пускаха. Това обаче не е така. През целия си живот съм играл като централен нападател. В ЦСКА, в националния отбор…

- Серхио Лобера не Ви включи в последната група срещу Алавес точно заради това, че играете на крилото, а не на върха на атаката…
- Разбирам защо не попаднах в последната група. Очаквах го. Треньорът вече знаеше, че искам да си ходя. Истина е, че треньорът веднъж ме пусна на крилото, а срещу Атлетико Мадрид ме пусна на мястото на Валерон. Мисля, че и там можех да направя нещо. Аз обаче съм нападател. Дойдох в УД като нападател. Мисля, че треньорът винаги го е знаел.

- Говорихте за обичта на хората от клуба, на феновете. Да не би да липсваше комуникация със Серхио Лобера? Имахте ли проблем с него?
- Никога не съм имал проблем с него. Мисля също, че и треньорът не може да се оплаче от моя професионализъм. Винаги съм тренирал на върха на възможностите си, макар и да съм знаел, че няма да играя.



- Има снимки как говорите с него. Опитахте ли се да разрешите ситуацията с диалог?
- Говорих с него, за да разбера какво трябва да направя, за да получа възможност, за да вляза в игра. Виждах се във форма. Чувствах се много добре физически. Нуждаех се от мачове.

- Какво Ви каза треньорът?
- Каза ми, че се нуждае от играчите, които търсят повече комбинации, пасове. Каза ми, че аз съм по-вертикален.



- Разбрахте ли тези аргументи?
- Трябва да ги уважа. Неговата дума важи. Пускаше други играчи и трябва да уважам и тях. Така е във футбола.

- Опознахте ли друг стил футбол в Испания от тези, които познавахте - в България и Турция?
- Може да се каже. Винаги съм свикнал да стрелям в последните метри. Именно затова се характеризирам като футболист, който шутира много. Стрелям и с двата крака. В Испания топката се подава много, стилът е друг. Не мога обаче да се извинявам с това.



- Имате ли усещане за провал?
- Дойдох много ентусиазиран. Знаех, че това е голям клуб. Исках да успея тук, да продължа да се развивам, да си запазя мястото в националния отбор. Мислех, че ще ми дадат възможност. Не допусках обаче, че в тези шест месеца няма да ми позволят да покажа нищо. Не мога да считам периода като провал, защото аз не се справях лошо. Не ми дадоха мачове. Един играч се проваля, ако му дадат шанс, и се провали. За мен беше невъзможно да направя нещо, без значение дали добро, или лошо.

- Дали езиковата бариера е основната причина? Направихте ли всичко възможно, за да разбирате испански?
- Харесах града, харесах хората. По време на пътуванията взимах книги, за да уча езика. Учех, както можех. Опитвах се да говоря със съотборниците. Трябва да кажа и че имаше много думи, които ми бяха трудни за произнасяне. Направих обаче всичко възможно, за да се приспособя. Отнесох се като професионалист. В българските медии излизаше, че съм депресиран, че имам проблеми. Трябваше да приема всички тези неща с усмивка. Никой не говореше с мен и хората си измисляха разни неща.



- Страдахте ли?
- Много. Дойдох сам в Гран Канария. Приятелката ми остана в България. Имах големи очаквания. Очаквах да триумфира във футбол като испанския, макар и в Сегунда дивисион. Имах много лоши дни. Подкрепата на хората и съотборниците обаче ми помагаше да преодолея тези проблеми.

- Съжалявате ли, че дойдохте в Лас Палмас?
- Не. Направих каквото трябваше, опитах се да правя нещата по възможно най-добрия начин. Пак бих избрал тази възможност. Просто нещата не се получиха.

- В крайна сметка разтрогнахте договора, въпреки че оставаше година и половина. Загубихте ли пари при това споразумение?
- (Смее се) Загубих пари, когато дойдох през лятото. Имах възможности за други страни, където ми предлагаха повече пари. Парите никога не се били от значение. Не ме интересуваха през лятото, когато дойдох в Лас Палмас, сега също не ме интересуват. Искам да играя. Загубих всичко. В живота е така.

- Пристигнахте с визитка на национален футболист и звезда на България. Сравняваха Ви със Стоичков. Как си обяснявате случилото се в Лас Палмас?
- Там (б.р. България) никой не знае какво се случи. Журналисти, съотборници в националния отбор като Петър Занев, който беше в Селта и познава испанския футбол. Истина е, че нивото на Сегунда е много високо. В страната ми ме питат как е възможно футболист, който идва от ЦСКА, един от най-добрите клубове в България, играе за националния отбор, да не получава шанс за изява. Винаги ми казват това.



- Където и да отидете да играете сега, ще си спомните ли за Лас Палмас, когато отбележете първия си гол?
- Искаше ми се да вкарам много голове тук и да помогна на съотборниците. Със сигурност в новия ми клуб всичко ще е нормално, ще мога да стана основно действащо лице, ще вкарам много голове. Винаги правя това за отборите, в които играя. Нужно е да усетя атмосферата на мачовете. Затова реших да си отида от Лас Палмас. Трябваше да играя мачове.

- Ще продължите ли да следите пътя на бившия си отбор?
- Със сигурност. Всеки уикенд ще гледам резултатите. Ще се радвам, ако Лас Палмас побеждава, и ще съм ядосан, ако губят. Напускам Лас Палмас, но ще продължа да подкрепям отбора от разстояние. Надявам се всичко да е наред със съотборниците ми и феновете. Този клуб заслужава целия късмет на света и дано го има. Публиката е много голяма, фантастична.



- Ще празнувате ли евентуално изкачване в Примера?
- Надявам се да влязат в Примера. Мисля, че тук има голям отбор и целта може да се постигне. Вярвам много на този отбор и целите могат да бъдат постигнати. Желая всичко най-добро на Лас Палмас и феновете. Въпреки че за мен нещата не се получиха, пазя уважение и симпатия към всички.

- Късмет!
- Късмет и на Лас Палмас!