)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Приносът на Веселин Суров към българското плуване е безспорен. Неговият възпитаник Денислав Калчев записа първия мъжки финал на световно първенство (8-и на 100 м бътерфлай в Рим’94). Направи две влизания в голямата осмица на Европа (8-и на 400 м съчетано в Атина’91 и 8-и на 100 м бътерфлай във Виена’95). Денис стана и първият български плувец с европейска титла на малък басейн (100 м съчетано – Ставангер’94).
На два пъти Суров беше начело на националния отбор. Първият до олимпиадата в Атланта’96 (на нея Калчев беше единственият ни плувец), а вторият от 2006 до 2011 г.
Под негово ръководство националите ни записаха пет полуфинала на европейското първенство в Будапеща 2010 (Екатерина Аврамова – три в гърба, Нина Рангелова – два в св. стил).
Самият Суров се научава да плува в Дунава, за да стигне като брусист до медалите и националния отбор, а после и до злато от световно първенство по водно спасяване.Могъщата река го запалва и по риболова. Така, че съвсем естествено е за силистренеца, роден на 14 октомври 1957 г., да сравнява треньорската професия с рибарството.
Веселин Суров с голямата си звезда Денислав Калчев
„Трябва първо да захраниш, после да се заредиш с търпение, да жертваш безкрайно много лично време, далеч от семейството, за да започне да ти кълве. И така докато не уловиш голямата риба. Знам го със сигурност, защото съм израснал на река, Дунава", заяви Суров пред Първи български плувен сайт.
„Бързо нищо не става. Колкото по-късно треньорът хване хронометъра, толкова по-добре. А в България стана масова практика треньорите да юркат заради точките възпитаниците си от малки. Нека първо плувците навъртят по 2000-3000 км. Да имат минималния километраж. Чак тогава треньорът ще разбере стават ли те за голямото плуване”, допълни той прелюдията към първата си изповед от две години.
С Михаил Александров на Белмекен. Снимка: Таня Димитрова
Направи го, защото е разтревожен за българското плуване. Нищо, че работи внушителна група състезатели в Германия. Смята че ако не настъпи промяна, ще имаме участници на олимпийски игри само с „уайлд кард”.
С немците по германски
В Мюнхен съм от септември 2011 г. Предстоеше ми още много работа с националния отбор, но бях принуден да напусна. Почувствах се обиден, но не се сърдя на никой. Тогава ми секна ми желанието за работа.
Сега се чувствам добре в Мюнхен, уважаван треньор съм. Работим с Красимир Енчев (17-кратен рекордьор на България в свободния стил - 400, 800 и 1500 м св. стил и участник на I световно първенство в Белград 73 г.), който живее от години в Германия. Той ми подаде ръка.
В клуба „Васер Фройнде” („Водни приятели”), на който Енчев е старши треньор, има 1500 деца. При това плуването в Бавария не се радва на такава популярност, каквато има в северна Германия.
40 треньори се грижат за началното обучение. Дейността се формира на обществени начала.
Като млад треньор през 80-те
През седмицата водя едноразови тренировки. Събота и неделя наваксам с по две занимания на ден и мога да се ширя на 5 коридора. Провеждам и по три лагера. Бачка се яко, трябва да си на ниво. В Германия е така - дисциплината важи за всички. Предоставят ти условия, но си имат изисквания.
Работя с родените от 2001 година до 2005. Наблягам на функционалната подготовка. У нас тя е пренебрегвана от мнозина, но е ключова за израстването на плувеца. На германчетата редовно им правя контролни на 1500 м кроул.
Във ПК „Васер Фройнде” имам общо 40 състезатели и имам таланти, които захранват националните отбори в различните възрасти.
Във ПК „Васер Фройнде” имам общо 40 състезатели и имам таланти, които захранват националните отбори в различните възрасти.
Тренирах и Никола Димитров, който участва на световното първенство за мъже в Барселона, но той предпочете да продължи подготовката си в друг клуб. Богомил Яковчев пък претърпя операция и ще работи на пълни обороти от 2014 г.
С националния отбор по водно спасяване по време на световното първенство в София през 1981 г. Снимка: Ани Костова
За промените в наредбите в БФПС и в националния отбор
Болно ми е да гледам как българското плуване буквално се унищожава. Къде са сега децата, които тренираха под мое ръководство?
В момента гледаме с надежда към Георгия Кадоглу, Михаел Йорданов, Никола Димитров, Иван Геров, Антъни Иванов. Но на тяхното ниво трябва да има още десетки таланти. За да може, когато стигнат до мъжете и жените, да имаме селекция, която да се закали и след първия олимпийски цикъл да е равностойна на световния елит.
Трябва да гледаме опита на съседните държави, да се поучим от Сърбия, Гърция, Румъния, от Унгария, която има почти вековна традиция в „сините” спортове и няма слаб шампионат.
В сайтовете на техните федерации са написани прекрасни наредби за пример. Те са напълно по мярката за нашето плуване.
Недопустимо е състезателите да си плащат стартовете, пътя, престоя за състезанията. Навсякъде домакинът получава субсидия за организацията на надпреварата.
Федерацията трябва да потърси допълнителни средства, да намери партньори, спонсори, за да има резерви. Да не разчита само на държавата.
За европейското първенство в Дания
С националния отбор по водно спасяване по време на световното първенство в София през 1981 г. Снимка: Ани Костова
За промените в наредбите в БФПС и в националния отбор
Алармирам, че трябва да променим наредбите на федерацията, системата на управление, планирането в дългосрочен план. Трябва да има смяна и на ръководството на националния отбор. Иначе българското плуване ще приключи.
Ще имаме участници на олимпиади и световни първенства само с „уайлд” кард и то заради милосърдието на МОК и ФИНА, които заради популяризирането на „синия” спорт по света, дават поощрителни визи за страни като Македония, тези от Африка и Океания.
Ще имаме участници на олимпиади и световни първенства само с „уайлд” кард и то заради милосърдието на МОК и ФИНА, които заради популяризирането на „синия” спорт по света, дават поощрителни визи за страни като Македония, тези от Африка и Океания.
Болно ми е да гледам как българското плуване буквално се унищожава. Къде са сега децата, които тренираха под мое ръководство?
В момента гледаме с надежда към Георгия Кадоглу, Михаел Йорданов, Никола Димитров, Иван Геров, Антъни Иванов. Но на тяхното ниво трябва да има още десетки таланти. За да може, когато стигнат до мъжете и жените, да имаме селекция, която да се закали и след първия олимпийски цикъл да е равностойна на световния елит.
Трябва да гледаме опита на съседните държави, да се поучим от Сърбия, Гърция, Румъния, от Унгария, която има почти вековна традиция в „сините” спортове и няма слаб шампионат.
В сайтовете на техните федерации са написани прекрасни наредби за пример. Те са напълно по мярката за нашето плуване.
Недопустимо е състезателите да си плащат стартовете, пътя, престоя за състезанията. Навсякъде домакинът получава субсидия за организацията на надпреварата.
Федерацията трябва да потърси допълнителни средства, да намери партньори, спонсори, за да има резерви. Да не разчита само на държавата.
Първенствата за мъжете и жени пък се провеждат по времето на световните и европейските първенства. Докога?
Защо в подготвителния период водят националите на „Камчия”? Те трябва да са на Белмекен. Без километражи на високопланинската база не се става състезател във функционален спорт като плуването.
Белмекен е специално място. Изисква се голям майсторлък, специфични познания за работа в трудни условия на висока надморска височина. На малцина треньори им се получава.
Белмекен е специално място. Изисква се голям майсторлък, специфични познания за работа в трудни условия на висока надморска височина. На малцина треньори им се получава.
За европейското първенство в Дания
На предстоящото европейско първенство в Дания трябваше да бъде изпратен и Венцислав Айдарски. Нищо, че шампионатът е на малък басейн, а той вече е ориентирал подготовката си към маратоните. Венци е олимпиец и ще разчитаме на него за игрите в Рио. Трябват му стартове на големи форуми.
В Париж с Александър Николов, Динко Гешев и Нина Рангелова
Не трябваше да поемам отново националния отбор през 2006 г. Просто исках да помогна на българското плуване, наближаваше олимпиадата в Пекин. Трябваше да се действа, но пък смятах да работя в дългосрочен план, следвайки ясно начертана програма и цели.
Към Петър Стойчев, който стана шести в Китай и Михаил Александров – безспорни състезатели от световна величина, исках да изградя отбор от младоците. Нина Рангелова да не е единствената от новото поколение.
Опитвам се да поддържам връзка с бившите ми състезатели. Чуваме се редовно с Денислав Калчев, който работи в Англия като треньор. Помоли ме за му съдействам за Германия, но трябва да научи езика.
С Радостин Върбанов винаги пием по една ракийка, когато се прибирам у дома. Той е шеф в КАТ. За съжаление изгубих връзката с Мария Кочева (медицинска сестра в реанимацията на малка болница в Портсмут, щата Охайо - б. р.).
До 2-3 отново ще се говори за плуването в Силистра. Кметът, който ми е приятел и обича плуването помага. Басейнът, направил десетки шампиони, макар и с 3 коридора, разполага със сауна и фитнес.
На басейна „Диана” – дава наставления на Михаил Савов, Денислав Калчев и Георги Михалев (отляво на дясно)
На същия басейн е тренирал дълги години и Георги Михалев. Живя 4 години у нас, когато водехме подготовка в Силистра. Драгомир Марков също тренира на него. Не беше гърбист и го обърнах и на олимпиадата в Барселона’92 плува 100 м за 57 сек. Колко състезатели през последните 20 г. са го постигнали на голям басейн.
Искрено съм благодарен на покойния Васил Станкович, който много ми помагаше като съюзен треньор във федерацията и ми даваше ценни съвети. След това също и Ботко Трендафилов, Димитър Бобев... Няма да забравя един лагер на Белмекен, когато немските треньори ми казваха - Георги Михалев и Денислав Кралчев са капут, защото са изморени.
Бобев ми обясни, за което съм му благодарен, че не е хубаво толкова много да работят, важното е и малко да почиват. Тогава настъпи коренна промяна у мен по отношение на треньорската работа. Като помощник на Трендафилов – дълго сме говорили за схемите, за зоните, за нагажданията...
Веселин Суров с възпитаниците си в Силистра
В Париж с Александър Николов, Динко Гешев и Нина Рангелова
А само преди 2 години бяха изпратени 15 души на европейското първенство на малък басейн. Като изключим Нина Рангелова и Екатерина Аврамова, които записаха финали и полуфинали, почти всички бяха екскурзианти.
За втория път в националния
Не трябваше да поемам отново националния отбор през 2006 г. Просто исках да помогна на българското плуване, наближаваше олимпиадата в Пекин. Трябваше да се действа, но пък смятах да работя в дългосрочен план, следвайки ясно начертана програма и цели.
Към Петър Стойчев, който стана шести в Китай и Михаил Александров – безспорни състезатели от световна величина, исках да изградя отбор от младоците. Нина Рангелова да не е единствената от новото поколение.
За Нина Рангелова
Не съм срещал такъв талант през последните години. Никога не казва „спри”. Възпитала е в себе си уникалното съчетание от качества, трудолюбие, желязна психика и желание за победа.
И на 30 години Нина може да се състезава на световно ниво, но трябва да й се подсигури и подготовка на световно ниво. Защото скоро тя ще се дипломира в САЩ. БФПС трябва да направи всичко възможно да я задържи в басейна.
Лично аз нямам амбицията да се връщам в националния отбор. Обиколих света, видях как се работи във водещите плувни центрове. По 200 дни в годината не съм се прибирал у дома, далече от семейството. Но за интригите така и не се научих как да се справям.
И на 30 години Нина може да се състезава на световно ниво, но трябва да й се подсигури и подготовка на световно ниво. Защото скоро тя ще се дипломира в САЩ. БФПС трябва да направи всичко възможно да я задържи в басейна.
Лично аз нямам амбицията да се връщам в националния отбор. Обиколих света, видях как се работи във водещите плувни центрове. По 200 дни в годината не съм се прибирал у дома, далече от семейството. Но за интригите така и не се научих как да се справям.
За шампионите му от „Доростол” (Силистра)
С Радостин Върбанов винаги пием по една ракийка, когато се прибирам у дома. Той е шеф в КАТ. За съжаление изгубих връзката с Мария Кочева (медицинска сестра в реанимацията на малка болница в Портсмут, щата Охайо - б. р.).
До 2-3 отново ще се говори за плуването в Силистра. Кметът, който ми е приятел и обича плуването помага. Басейнът, направил десетки шампиони, макар и с 3 коридора, разполага със сауна и фитнес.
На басейна „Диана” – дава наставления на Михаил Савов, Денислав Калчев и Георги Михалев (отляво на дясно)
На същия басейн е тренирал дълги години и Георги Михалев. Живя 4 години у нас, когато водехме подготовка в Силистра. Драгомир Марков също тренира на него. Не беше гърбист и го обърнах и на олимпиадата в Барселона’92 плува 100 м за 57 сек. Колко състезатели през последните 20 г. са го постигнали на голям басейн.
За чиракуването в треньорския занаят
Николай Кръстев, „Плуване & Водна топка”
Николай Кръстев, „Плуване & Водна топка”
В началото човек се лута и прави много грешки, и при мен ги имаше. Понеже съм от Силистра и не обичаха много да ме пращат в западни държави. По времето на комунизма бях така все помощник. Доста ходехме в Съветския съюз, в ГДР.
Бобев ми обясни, за което съм му благодарен, че не е хубаво толкова много да работят, важното е и малко да почиват. Тогава настъпи коренна промяна у мен по отношение на треньорската работа. Като помощник на Трендафилов – дълго сме говорили за схемите, за зоните, за нагажданията...
Веселин Суров с възпитаниците си в Силистра
Последното, което промених у себе си, дойде пак от контактите с руснаците - че трябва да се разделят скоростите и да не плуваме безцелно ей така за нищо на тренировка. Или плуваш бавно, или плуваш бързо. Просто тия много загубени часове в басейна са вредни.
Василен Димитров, bgswim.info
Василен Димитров, bgswim.info
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)