Аднан Янузай: историята на най-желания тийнейджър във футбола

Дебатите, разярили се между и в различни държави по въпроса за коя от тях трябва да играе Аднан Янузай, изненадващо изглеждат най-цивилизовани в Англия. Миналата седмица по албанската телевизия обсъждаха най-желания тийнейджър в европейския футбол в рубрика със заглавие “Герой или предател”, като изводът бе, че ще е второто, ако обърне гръб на семейното си минало и облече друг национален екип.

Изглежда, че 18-годишният младеж, излязъл под светлината на прожекторите с два брилянтни гола в едва третия си мач за Манчестър Юнайтед, е разглезен от избори. Неговият директен стил и жаждата му да дриблира покрай защитници все едно е най-естественото нещо на света карат всички да охват. Реалността обаче е много различна и онези, които са срещали Янузай по пътя му дотук, са натъжени от поставения натиск върху младите му рамене.

Агентът на играча – Дирк де Врийсе, казва, че никой от членовете на семейството няма да говори публично, докато не бъде постигнато споразумение по нов изгоден финансово договор с Юнайтед, макар че други водещи европейски клубове се навъртат наоколо, в случай че не се стигне до съгласие. Очевидно е обаче, че под повърхността има повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Смята се, че ако Косово бе член на ФИФА и съответно с право да участва в международния официален календар, щеше да е първи избор. Към момента Англия се смята за предпочитаната алтернатива. От Футболната асоциация със сигурност вярват в това твърдение и търсят потвърждение дали притежанието на британски паспорт би могло да доведе до прескачане на правилото на ФИФА за петгодишно местожителство.

Дори така обаче, идеята за високоплатени адвокати, които влизат в битка за прибиране на голямата мишена, изглежда като експлоатация, съдейки от обрисуваната картина на Янузай (сам казва, че така се произнася фамилното му име) като тих, посветен на футбола младеж със скромно семейство. От старите му учители до най-ранните му треньори, никой не казва и една лоша дума за това момче или неговия баща. Дори от Андерлехт, където го изгубиха 16-годишен заради Юнайтед, му желаят само най-доброто.

“Изобщо не сме щастливи, че играч, когото загубихме за 300 000 евро – отсъдена от ФИФА сума, сега струва 20 милиона – казва за “Дейли Мейл” говорителят на Андерлехт Давид Стееген. – Той е роден в Брюксел, бе възпитан от нашия клуб; Аднан е един от нас и ни вбесява случилото се, но сме щастливи за него. Той е добро момче.”

Стееген обаче признава, че в Андерлехт на свой ред са сторили на РВДМ Брюксел онова, което Юнайтед четири години по-късно е направил с тях. РВДМ бил местният клуб за семейство Янузай в предградието за средната класа Кукелберх (място, където изпъква изумителната базилика), а Абедин водел Аднан на тренировки, след като напуснал магазина на Шевролет-Опел, където работел като счетоводител.

“Отрано можехме да видим, че Аднан е фантастичен играч – казва Жан-Пол Пира, който води 14-те детско-юношески отбора на РВДМ. – Той не бе едър, бе с крехка физика, ала техниката му бе извън рамките на нормалното. Помня как в един мач за деца до 10 години вкара 16 или 17 гола при победата с 22:0. Баща му бе винаги много спокоен и подкрепящ, но така и никога не го похвали колко добре е играл. Казваше му само, че може и по-добре.”

РВДМ не получил и стотинка от Андерлехт. “Нула!”, признава Пира, но пак показва само мили чувства към момчето: “Един от старите му съотборници – Елой Суарес, донесе тези снимки за вас. Всички сме много горди.”

Абдел Джаиши също е горд, и с право като учител по физическо възпитание на Аднан четири години в училището Атенее Роял Де Йете в Кукелберх. Той обучавал Янузай от 12-годишен до преместването му в Манчестър на 16 и го помни като “срамежливо момче за пример на другите ученици с трудолюбието си.”

“Аднан бе с огромна разлика най-талантливият играч в училището, но и много алтруистичен – спомня си даскалът. – Дриблираше покрай съперниците, ала винаги даваше възможност на съотборник да вкара гола. А и никога нямаше проблем с учението.”

Сър Алекс Фъргюсън говори за Янузай като за “красиво уравновесен играч”, докато Яник Ферера – треньорът му в Андерлехт, го сравнява с Йохан Кройф. Забележително е също, че споделя рождения си ден с Кристиано Роналдо и Неймар: 5 февруари.

Мнозина сочат бащата като най-влиятелния човек за Аднан, включително и бившият му съотборник в Андерлехт Михаел Хейлен: “Янузай е най-големият талант, с когото съм играл. Беше толкова бърз в потеглянето в първите метри, че всички съперници оставаха изненадани. Ако обаче направеше лош мач, баща му веднага му го казваше. Понякога бе много твърд и от това в очите на Аднан се появяваха сълзи. Баща му го научи да поема удари и това бе за добро в неговото развитие.”

Докато Абедин напуснал страната, други членове на задружното му семейство вдигнали оръжието във войната за независимост срещу сърбите при разпада на бивша Югославия. Връзката между хората от фамилията обаче си остава силна, а роднините говорят с любов за футболната звезда тийнейджър, който често посещава провинциалния град Истог, сгушен между планините, разделящи Косово от Сърбия и Черна гора.

Всяко лято говорещият отлично албански език младеж прекарва няколко седмици в семейния дом – подредена ферма, обкръжена от царевични полета в махала, носеща името на Янузай. В тези мирни времена Аднан може да играе футбол с чичовците и братовчедите си, които обаче си спомнят битката срещу потисничеството на комунизма и антиалбанския расизъм в разкъсаното от войната Косово.

Най-големият от шест деца Абедин се очаквало да изкарва прехраната на своето семейство, след като баща му Идриз – работник в текстилена фабрика, се разболял от рак. Изправен обаче пред вероятността да бъде принуден да се присъедини към преобладаващо сръбската армия на Югославия за участие в конфликта с Босна, Абедин избягал към Белгия през 1992 година. Дотогава чичо му Януз вече бил вкаран в затвора за 15 години за участие в протест за повече права на албанците в частта на Югославия, която днес е Косово. По-късно по-малкият брат Шемседин се присъединява към Армията за освобождение на Косово, подкрепяна от съюзници.

На 1 април 1999 г. сръбските сили атакуват Истог, избиват граждани, опожаряват къщи и унищожават джамия от 18 век. Кметът Мухамет Решай си спомня, че целият град бил сринат. “Всички 300 къщи”, казва, макар че домът на Янузай оцелява, тъй като е в покрайнините. “Убити бяха 17 души, включително двама с увреждания. Петима члена на моето семейство бяха изгорени живи. Останалото население избяга”, разказва Решай и добавя, че “семейство Янузай бяха преследвани от сърбите”.

Шемседин, безработен бивш спасител, който трудно изкарва прехраната на своята жена и две деца, разказва за това как Абедин избягал не само за да се спаси от сръбското потисничество, а и “да се погрижи за семейството”, като изпраща пари вкъщи: “Баща ми умря две години след това, така че после Абедин стана главата на фамилията.”

Жената на Абедин и майка на Аднан – Джанимете Садикай, също е жертва на репресия. Родена е в едно от най-заможните семейства в Истог, смятано за заплаха от сърбодоминирания югославски режим след Втората Световна война. Те са принудени да напуснат Косово и да заминат за Турция като част от план за потискане на албанския национализъм. По-късно се заселват в Белгия, където дядото на Аднан – Алиджа, започва бизнес. В Брюксел семейството става част от албанската общност в града и именно там Абедин и Джанимет се срещат.

В Истог местните разказват как Садикай са платили за реставрацията на джамията от 18 век, докато мнозина посещават чайната, която днес е притежавана от семейство Янузай. Висар, братовчед на Аднан, работи като сервитьор там и споделя: “Аднан често идва тук. Играл съм футбол с него доста пъти и е наистина добър.”

Дори и полковник от косовската полиция твърди, че е играл с изгряващата звезда на Манчестър Юнайтед: “Беше 14-годишен по онова време и не знаехме кой е. Когато влезе в игра, не можехме да осмислим как може да е толкова добър – умееше да прави всичко с топката.”

Неговата връзка със семейството му също е силна, а косовската футболна федерация още не се е примирило с евентуалната му загуба. “Не можем да спрем талантите си да играят за други национални отбори – коментира говорител. – Имаме обаче голяма подкрепа от ФИФА, така че е въпрос на това не дали, а кога ще получим пълно приемане. Дано тогава момчета като Аднан да искат да играят за Косово!”

Мат Лоутън и Ник Фаж, “Дейли Мейл”

Следвай ни: