Гледай на живо

Олимпийските надежди на Валентина Георгиева и Кевин Пенев споделят очакванията си за Париж 2024

Интервюто с Варан: Моуриньо удържа на думата си

Интервюто с Варан: Моуриньо удържа на думата си

Рафаел Варан е голямо обещание на френския футбол, което вече се утвърждава в националния отбор, а селекционерът Дидие Дешан вече го определя като “важен” въпреки малкото му мачове и едва 20-те му години. И не само Дешан мисли така: в Ланс му дадоха старт на 17-годишна възраст, а Зинедин Зидан се бори да го привлече по-късно в Реал Мадрид, където Жозе Моуриньо му обеща хубаво бъдеще и спази думата си. FIFA.com покани Варан на интервю, за да поговори талантът за успеха си в Реал Мадрид и мечтите си в “синьо”.

-         Често за Вас се говори като за рано узрял. Какво според Вас обяснява тази зрялост?

-         Според мен е свързана с връзката ми с моя батко. Той е две години и половина по-голям от мен, а аз винаги съм искал да го настигна. Той обаче прави всичко, за да не успея (б.и. – смее се). Мисля, че заради това пораснах малко по-бързо, пък и се запознах едва 13-годишен с живота в интернат – може би и това помага да узрееш. Спокоен съм, не губя почва под краката си и не си докарвам допълнително напрежение. Това са качества, които помагат да заиграеш професионално на 17 години.

-         Подписахте с Реал Мадрид на 18 години след само един сезон в Ланс. Колебаехте ли се да направите големия скок? Изкушавахте ли се да продължите напредъка си в по-малък клуб?

-         Да, разбира се, но решението бе доста обмислено. Първата ми мисъл бе, че няма да ми помогне трансферът и че няма да играя редовно. Когато обаче разбрах проекта на треньора, си промених решението – не се впуснах безразсъдно. Жозе Моуриньо ме убеди. Каза ми, че ще прогресирам, че ще се наслаждавам на футбол на много високо ниво, което може да ми донесе само позитиви.

-         Още не бяхте завършил училище преди напускането на Франция. Вашите родители не Ви ли казаха първо да си оправите дипломата?

-         Да, взех си изпитите в деня след срещата си с Моуриньо. Майка ми бе онази, която много настояваше да не забравям учението, и всъщност не изпитвам никакви угризения днес. Последната ми година в Ланс бе трудна с люшкането между учението, битката да се задържа сред титулярите и бъдещия ми трансфер... Стана малко всичко накуп, но се справих и затова дължа много на майка си.

-         Как бяхте приет в съблекалнята на Мадрид?

-         Съотборниците ми помогнаха много. Аз съм човек, който обича много да се учи и да обменя опит с другите играчи, а именно това бе оценено най-високо в съблекалнята. Също така ми помогна тихият ми характер и това, че не вдигам шум около себе си. Тъй като в началото не говорех испански език, присъствието на французин в клуба също облекчи задачата ми. Зинедин Зидан ми даде отлични съвети да се отворя към другите, да си говоря с тях. Каза ми, че е моя работа да направя първата крачка, и ми помогна да насиля леко моята иначе доста сдържана природа, за да се приспособя.

-         Пазите ли някои от съветите и сега в главата си?

-         Във възпитанието ми моите родители много държаха на скромността и това пазя и днес у себе си. Не трябва да се мислиш за какъвто не си, а да останеш себе си. За мен е въпрос на чест да прилагам тези принципи, които са ми предадени и от опитни играчи. Иначе най-много в Реал Мадрид ме съветва Пепе. Той ме научи най-вече на това никога да не се отпускам – дава винаги 100% на терена и се опитва да ми предаде този манталитет на победител.

-         За първи път бяхте титуляр в Примера на 21 септември 2011 г., малко след пристигането си. Очаквахте ли толкова бързо да бъдете пуснат на дълбокото?

-         Очаквах го, тъй като бе част от речта, която Моуриньо държа пред мен преди трансфера. Той ми бе казал, че ще имам игрови минути, че ще мога да си премеря силите с другите и да се опозная по-добре на това ниво. Никога не съм се поставял под голямо напрежение – и на терена, и извън него, а той ми каза, че бързо ще имам възможността да видя как ще реагирам в новата среда. И удържа думата си. В двете години, в които играх за него, винаги умееше да ме пуска да играя в точните моменти.

-         Кое прави Моуриньо Специален във Вашите очи?

-         Предвид възрастта ми, не съм имал много треньори и това е трудно да правя сравнения, но бих казал като отговор неговия характер и неговата харизма, заразяващи целия отбор. Той е победител, боец и предава това на играчите си. Вижда се, че където е минал, е изградил боеспособни отбори с характер.

-         Лично Вашите изключителни игри срещу Барселона в турнира за Купата на краля, където се разписахте и в първия мач, и в реванша, Ви донесоха дъжд от хвалби. Почувствахте ли се застрашен от загуба на реалната преценка за себе си?

-         Истина е, че понякога човек се спира за пет минути и си казва, че е настанала лудница и всичко се движи твърде бързо, ала именно в тези моменти трябва да съумееш да накараш скромността да надделее и да останеш здраво стъпил на земята. Всичко се движи твърде бързо във футбола и когато нещата ти вървят добре, трябва да се поставяш под въпрос и да не се отпускаш. А и периодът бе труден с поредица важни мачове, най-вече в Шампионската лига. Трябваше да остана съсредоточен и успях. Това е част от моето обучение и нещо, което съм развил сам за себе си. Пък и съм трето дете от общо четири и имам батко и кака... Ако един ден променя поведението си в сравнение с начина, по който съм бил възпитан, те на момента ще ме върнат в правия път.

-         Кой е Вашият модел на подражание в защита?

-         Гледам много играчи на моя пост, но ако трябва да избера едно име, бих казал, че моят модел е Лилиан Тюрам заради всичко постигнато в кариерата му. Обожавах неговия ентусиазъм, неговото себеотрицание, неговата жажда за игра, неговия състезателен дух, неговия характер и неговата харизма. Дори четох книгите му и смятам, че е някой, който може да вдъхновява младите. Бях на пет години, когато вкара двата гола в полуфинала срещу Хърватия на Мондиал 1998, но си го спомням ясно и това ме беляза. Да вкараш два гола в такъв момент е нещо много силно.

-         Напоследък често Ви сравняват с бразилеца Тиаго Силва. Какъв комплимент би могъл да Ви направи удоволствие?

-         (Б.и. – смее се.) Към момента той е водещият играч на моя пост и затова е ласкаещо. Не съм фен на сравненията, но е вярно, че имам близък до неговия профил и заради играта във въздуха, и заради отношението ми към защитаването, ала всъщност нямаме подобен стил. Смятам, че още имам да напредвам и много какво да подобрявам в доста аспекти. Карам третия си сезон в Мадрид с всичко изживяно като натрупан опит от това. Познавам изискванията на най-високото ниво, зная, че никога не бива да се разконцентрираш, да си силен в единоборствата и точен в подаванията. Опитвам да се уповавам в силните си качества и да изчиствам лека-полека грешките си.

-         Често се включвате в атаките в най-точния момент. Това естествено ли идва?

-         Това е нещо вродено и инстинктивно. Не го мисля, правя го, както го усещам, и после само осъзнавам какво се е случило. Мисля обаче, че мога да вкарвам много повече голове. Миналия сезон записах два, но това е нещо, върху което ще трябва да работя.

-         Какво Ви мина през главата, когато осъзнахте, че контузията Ви в менискуса (11 май 2013 г.) ще Ви извади от терените за няколко месеца? Мислехте ли си за Мондиала?

-         В самото начало след контузията отказвах да вярвам, че е нещо голямо. После в болницата, когато дойде диагнозата, бе голям и тежък удар. Това бе първата ми тежка контузия. Едва по-късно си помислих за световното първенство и си казах, че трябва да се възстановя бързо и добре. Зизу беше много важен в този период. Той видя в предсезонната подготовка, че леко губя търпение, и успя да ме успокои и да ми вдъхне кураж, както умее да прави. В същото време е нещо нормално желанието да играеш – ако го нямаш у себе си, нямаш какво да правиш на футболния терен!

-         Смятате ли, че Вашето поколение е научило уроците на генерация 87 на Самир Насри, Карим Бензема и Жереми Менез?

-         Да, това е нещо, което ни е в главите и го съзнаваме. Пък и мисля, че и като футболисти, и като личности сме доста различни поколения с различни качества и недостатъци. Трябва да се опрем на техния опит и да го вземем под внимание, за да не правим техните грешки.

-         Как гледате на това, че следващият Мондиал ще е в Бразилия?

-         Това е голяма футболна страна, с огромна история в турнира, която диша футбола и изпитва радост от играта. Освен това всички големи отбори ще са там и ще има спектакъл. Вече искам да съм там и да се меря с големите тимове.

-         Мислите ли, че Франция, ако се класира, ще има средствата да се противопостави на големите отбори?

Ще е трудно, но с още малко време според мен ще можем да създадем колектив и да сторим нещо голямо заедно. Към това трябва да се стремим, за да постигнем целта: за изграждане на голям тим в дългосрочен план, с неоспорими титуляри и опитни стожери, които да водят колектива, е нужно време. Но плавността в играта може да дойде бързо според мен.
Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички