Не бива да губим и волейбола! Само него имаме

България игра плахо, неорганизирано и с наранената увереност на отбор, който усеща, че няма сили за нещо голямо. Старите лидери ги няма, новите не са готови. С две думи.

Това е общото впечатление от представянето ни на световното първенство по волейбол, с което можем спокойно да приключим тази част от темата. Тя е повод, детайл, но не и същността на нещата.

Националният отбор винаги е бил оазисът на отборните спортове у нас. Волейболистите никога не ни подвеждат, нали? Те са на големите форуми, правят знаменити мачове, стигат до топ 5-6 на света...

Да, но всичко това все някога ще свърши. И не защото сме били неподготвени за това световно в Полша. Да уточним, че да си сред десетте най-добри отбори на планетата не е провал. Просто мнозинството хора у нас очаква винаги повече от волейболистите.

Проблемът не е в класирането, а в това, че няма как да береш плодове от дърво, което отдавна е остаряло и изсъхнало.

Волейболът у нас е като баскетбола, футбола, водната топка и хандбала като организация, условия за детско-юношески спорт и кадри. Просто спортът има позитивно излъчване заради успехите на националния и високите момчета масово отиват край мрежата, а не под кошовете. По-кадърните бързо бягат навън и - ето ти национална формация, която е ок.
 
Под нея - кухина. Таланти има, организация и система на работа с тях - не.

Вътрешното ни първенство е слабо, безинтересно и с липса на всякаква конкуренция. Изтъкано от скандали на Марек с Разлог, Левски с ЦСКА или бог знае още кой с кого. Федерацията се управлява авторитарно от един човек вече близо две десетилетия, а от всичките ни отбори реално на ниво е единствено националният мъжки тим.

Добре де, каква е тази пирамида, на която само върхът и е наред?

"Другите се развиват, ние седим на едно място", каза Теди Салпаров след загубата от Германия.

"Трябва най-накрая да спрем да си заравяме главата в пясъка", коментира и Ники Иванов от студиото в София.

Така е. Не виждаме, че спортът е поставен на пясъчни крака с красива глава и лице - националния. Правим го национална кауза, натоварваме го с нереални очаквания, та даже и с държавна помощ - помним платената допълнително квалификация за олимпиадата.

Каква паника и трагедия щеше да настане, ако не бяхме отишли в Лондон! Може би ако не бяхме, щяхме да се позамислим, че траекторията вече е надолу.

Вместо да водим Плачи и Пранди в националния, да вземем да ги вкараме в школите и клубовете. Да понаучат на нещо млади наши треньори. Няма срамно, стига сме се пъчили, че сме учили италианците на волейбол навремето. Къде са те сега и какво постигнаха през годините, и къде си седим ние!?
 
Освен това нека сега видим дали момчетата са още отборът на народа, след като паднаха здраво десетина пъти това лято. Нека сега ги подкрепи публиката, а не, когато биеха с лекота всички наред през минали години.

Защото и по това се разбира дали сме волейболна сила - по постоянството не само на играта, но и на нейните привърженици. За съжаление залите вероятно ще са празни, защото Соколов, Скримов и останалите не играха добре това лято.

Стига вече илюзии за този спорт. Трябва да работим, за да не го загубим и него, както отдавна сме изпуснали влаковете да сме в световния елит в останалите отборни игри. С истерия и люшкане по скалата от хвалебствия до убийствени критики няма да стане.

Да впрегнем кадрите, които имаме, и да бачкат заедно. Не всеки срещу всеки (Стойчев и Казийски срещу останалите е един от примерите). Нямаме толкова много подготвени хора, че да ги оставим да се сблъскват в конфронтации, от които не произлиза нищо градивно.

Иначе представяния като това в Полша ще станат обичайни. И отношението към този отбор ще изстине като... волейболна зала за мач от вътрешното първенство.


Пламен Константинов трябва да остане

Най-нелепо е да критикуваме треньора Пламен Константинов, който дойде в тима по-малко от месец преди световното.

Човекът е интелигентен, разбира играта и излъчва позитивизъм и спокойствие. Знае кога да вдигне глас и кога да успокои обстановката.

Проблемът му е, че няма на игрището материал, например като... Пламен Константинов, Цветанов, Казийски и Пушката - лидери по призвание. Сега ще трябва да опитва да направи отбор от състава, разбит психологически от загубите това лято и насред голямото личностно боричкане във волейбола.

Дидро, "СПОРТКАФЕ"