От какво толкова ги е страх?

Започвам направо с причината Лудогорец да загуби от Стяуа. Футбол със страх не се играе. Или поне не в Шампионската лига. За жалост на повечето от българските любители на футбола "орлите" се представиха доста под нивото си. По-точно не успяха да демонстрират истинските си възможности.

Много странно защо възпитаниците на Георги Дерменджиев играха толкова страхливо на "Национал Арена". Разбираемо е в първите 10-15 минути да има лека скованост, но цяло полувреме да не можеш да си подадеш един път точно е напълно необяснимо. И то при положение, че през миналата година Лудогорец натрупа солиден опит в Европа. Вярно, сега залогът е по-голям, но чак пък толкова плаха игра…

Усетихте ли каква е разликата между българския и румънския шампион? Стяуа се показа като голям отбор. Независимо в какво моментно състояние се намира, футболистите дават максимума от своите възможности. Играят спокойно и уверено. Самочувствието, което демонстрират преди мачовете, го показват и на терена. Вярно, тук и традициите играят важна роля, но това в никакъв случай не оправдава Лудогорец.

Никой не може да ме убеди, че Стяуа е по-добър отбор от Лудогорец. Естествено, че няма място за сравнение между двата клуба. Тук говорим за класата на отделните състезатели и моментната им форма. Румънците безспорно са голям клуб, с много успехи в Европа, но в настоящия момент са напълно преодолими.

Както се казва, от чергата на българския шампион. Но тук нещата опират и до пустия му манталитет на българските клубове. Излиза така, че дори и целият отбор да е съставен от чужденци, щом се състезават в български отбор, губят 90% от решителните битки с равностойни тимове.  

За реванша "зелените" трябва да променят едно основно нещо. Задължително е да играят доста по-смело и агресивно. Освен на чисто спортно-техническите си възможности да наблегнат на битката и борбата за първа и втора топка. Само при това положение има шанс да излязат крайни победители.

Не е нормално техничар като Марселиньо в началото на мача да не може да спре елементарно кълбото. И национален състезател като Христо Златински да не може да подаде един път точно. Имаше дори един случай, когато от 2-3 метра, напълно необезпокояван, халфът за малко не препарира с пас свой съотборник.

Да не говорим пък, че нито веднъж не посмя да поеме отговорност. Въпреки празните пространства, вместо да напредва с топка в крака и да изостря атаката, той връщаше кълбото назад. Това говори за липса на самочувствие и увереност в собствените сили.

Недопустимо е Жуниор Кайсара да прави толкова елементарни грешки. За част от тях разбира се вина носят и останалите, тъй като се криеха и бразилецът нямаше на кого да подаде. Напрежението се усети дори и в играта на Владислав Стоянов. Вратарят на няколко пъти риташе на посоки топката, въпреки че в близост до него нямаше противников състезател и спокойно можеше да я отиграе. Както със сигурност в друг мач би сторил.

На тази неточност нямаше да обърна толкова внимание, ако беше някаква обикновена техническа грешка, а не плод на напрежение и скованост. Иначе трябва да отбележим, че представянето като цяло на стража бе блестящо. Не е тайна, че Стоянов спаси своя отбор от тежко поражение.

Наред с възстановяването на футболистите, тактическите задания и постройката за реванша, пред Георги Дерменджиев, неговия щаб и ръководството на клуба стои още една важна задача. Задължително е да се вдъхне увереност на играчите и да им се обясни, че светът няма да свърши, ако не успеят да прескочат последната бариера преди груповата фаза на ШЛ.

В момента Лудогорец не е по-слаб тим от Стяуа и има реална възможност да постигне целта си. Няма да се случи нищо страшно, ако опитът се окаже неуспешен. Нека бъдат спокойни. Няма да останат на улицата. Просто се изисква всички да разкрият пълния капацитет от моментните си възможности.

Така, както сториха Козмин Моци, Георги Терзиев, Владислав Стоянов, Върджил Мисиджан, Йордан Минев и донякъде Светослав Дяков. Защото такива мачове не се печелят с половин отбор. Тук е моментът да наблегнем и върху представянето на мотора на "орлите" Марселиньо. Бразилецът е отличен футболист, но е нужно да разбере, че големи битки освен с талант и класа, се печелят още с мъжество и характер. За жалост това надали ще се случи, тъй като отдавна е минало времето за каляване на неговата воля.

В доста мачове прави впечатление, че когато един отбор не играе агресивно и не притиска достатъчно противника, Марселиньо е на ниво. Най-пресният пример е Партизан. Когато обаче техничарят е пазен плътно и безкомпромисно, той се предава и се изолира от играта.         

Следвай ни: