Този път Суарес заслужава най-тежкото наказание

Въпросът не е дали той ще получи наказание. Въпросът е: за колко дълго? Сеп Блатер никога не се е нуждаел от повод, за да се качи на гърба на коня на високия морал, а последният акт на чиста лудост от Луис Суарес ще позволи на президента на ФИФА да стегне седлото, и то яката.

 

Не че някой около Монтевидео или Мелууд може да оспорва дали наказанието да се измерва в седмици, месеци или години. Има малко по-лоши неща на терена от това да захапеш съперник. Бих поспорил, че да го сториш за трети път вероятно е сред тези висши провинения.

 

Какъв бяс накара Суарес да действа по този начин срещу Джорджо Киелини, е отвъд всякакво разбиране. При все това, също толкова неразбираема бе и постъпката му срещу Челси преди 14 месеца спрямо Бранислав Иванович, който с нищо не бе предизвикал удивителната атака. Не че нещо може да оправдае подобен акт.

 

Оттогава насам, разбира се, ни се казваше, че Суарес се е поучил, променил, признал грешката си. Естествено, че не е така. Той просто се е преструвал, лъгал е. Може би себе си, но пак не е бил истински. Неговите апологети вече не могат да го извиняват.

 

 

Без значение е, че е истински талант, един от най-добрите на планетата, убиец с изключително докосване, справедлив носител на наградата за Футболист на годината в Премиър Лийг. Той е също така човек постоянно на ръба от изгубване на контрол, от подсъзнателно зверско поведение. Без извинения, без спорове. Простата истина.

 

Доказателството не бе само в ухапването, а и в последвалите събития. Веднага след като заби зъби в Иванович, Суарес падна на земята и се преструва на жертва в опит да убеди съдията, че ако нещо извънредно се е случило, той е бил получателят на агресията. Това само по себе си показва, че не е просто инстинкт – това е план. Умишлен. Преценен. Мизерен. Скандален. Крайно скандален. Три пъти ухапан, четири пъти кротък.

 

От слушането на оправдателната тирада на селекционера на Уругуай Оскар Табарес направо ти призляваше. Също както и от защитата на Суарес с думите “каквото се случва на терена, си остава на терена”. Също както и от опита на Гастон Рамирес да принуди Киелини да покрие раната на рамото си, за да му попречи да я покаже на съдията. Съдията, чието неверие бе същото като на Андре Маринър на “Анфийлд” в онзи мач с Челси. Явно, по думите на Табарес, няма нужда от “морал” във футбола. Критиките към Суарес са до една част от медийна кампания и всички можем да познаем кой я оркестрира! Да не повярваш!

 

Наказанието ще е огромно. Както е и редно. Все пак това не е единствен и извънреден акт. Вече са три. Първо, явно за да се измъкне от Аякс, с наказание за 7 мача. После, за да опита да се измъкне от Ливърпул. Там бяха 10 мача, а Брендън Роджърс щуро твърдеше, че санкцията е твърде тежка.

 

И сега, на глобалната сцена, пред очите на стотици милиони. Ако седем или десет мача не водят до желания ефект, трябва да са месеци – от шест до 12. Суарес просто не може да продължава да прави това.

 

 

Феновете на Ливърпул ще бъдат бесни, ако те са онези, които ще пострадат от последното действие на уругуаеца. И все пак клубът, по много причини (не само защото той бе най-добрият играч в Англия миналия сезон), го оправдаваше твърде много. Позволи му да си повярва в самоналоженото безсмислие, че е жертвата, а не злодеят.

 

Блатер може и да не е очевидният съдия с чисти ръце, точният човек да се произнесе по съдбата на Суарес. Президентът на ФИФА обаче, със съзнанието, че може да е от правилната страна на глобалния спор, ще го стори, и то с охота. И каквато и да е суровостта на наказанието, никой не ще може да твърди, че е твърде тежко. Не и този път.

 

Мартин Липтън, “Мирър”

Следвай ни: