Миналото на Ван Гаал предлага малко джокери за бъдещето на Юнайтед

20 май 2014 | 14:20
10731
0

Хората се променят. Това трябва да се помни. А ние обичаме да поддържаме постоянна представа за тях във времето. Защото първите впечатления траят вечно.

За някои от нас Луис ван Гаал е, две десетилетия след оркестрирането на предпоследния триумф в ШЛ на отбор извън елитните лиги, все още лудият гений. Ученият, който създаде невероятната схема 3-4(диамант)-3, пренасели я с тийнейджъри плюс двама златни ветерани, приключвайки европейската династия на Милан (поне за няколко години). За други той е червеноликият, пренавит вихър, който не може да сдържа емоциите си. Ако е изглеждал нелепо (а, няма грешка, подобни неща са нелепи), бе нелепо по готин начин. Като косата на Алберт Айнщайн.

Романтикът вътре у вас иска да вярва, че това е бил – и е – онзи Ван Гаал, който сега ще е мениджър на Манчестър Юнайтед, и че той приляга като дялан камък на “Олд Трафърд” вероятно защото сме видели само добрите страни. А бесните караници със зачервено лице, най-малкото, ни напомнят за знаете кого. Това е всичко, което мнозина знаеха за него през 1996 година.

Хората обаче се променят. За добро или, понякога, за лошо. И колкото повече знаете за някого, толкова повече той попада под прожектора. Виждате и брадавиците толкова добре, колкото красивите черти.

Работата при Ван Гаал е, че можете да вземете неговата кариера и да я извъртите по единия или по другия начин, за да го направите да изглежда или като очевидното и естествено назначение, или като глупашки риск, осъден на катастрофа и пожар. С кое да започнем? С главозамайващите висини или със съкрушителните падения?

Ван Гаал бе чирак на Лео Беенхакер три сезона в Аякс, преди да го замести и да води отбора още шест години. Това е добро. Той бе ученик, учащ се от майстор; може би, и дано, сега ще е джедаят, който отглежда падуана за свой наследник един ден на “Олд Трафърд”.

Още по-добро е онова, което всъщност постигна в Аякс. В неговите шест сезона бяха спечелени три титли в Еередивиси, две 2-ри и едно 3-то място плюс една Купа на УЕФА и два финала в ШЛ – единия спечелен срещу Милан, другия изгубен след дузпи от Ювентус. Също толкова важно нещо: показа смелост и визия, налагайки младоци като Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф и Патрик Клайверт.

В първия си етап в Барселона спечели титлата първите две години и завърши 2-ри на третата, като заедно с това вдигна Купата на краля и изведе тима до полуфинал в ШЛ. Возенето често бе неравно (повече по въпроса по-късно), ала “блаугранас” играха бляскав футбол при огромната конкуренция. За сведение, в този етап Реал Мадрид дважди спечели ШЛ, а Майорка и Валенсия стигнаха еврофинали.

Ван Гаал направи и нещо, което големите треньори обичайно се плашат да сторят: отиде в по-малък клуб – АЗ Алкмаар, където бе завършил кариерата си на футболист и получи първата си работа като помощник-треньор, и изпита себе си. Когато дойде, АЗ не бе печелил нищо от 1982 г. и играеше на стадион с капацитет 8390 места. Завърши 2-ри и 3-ти в първите си два сезона там а в 4-тия спечели шампионската титла, като в един момент тимът му бе в серия от 28 мача без загуба, включително 24 победи.

Байерн (Мюнхен) му се обади да преизгради клуба след кошмарния сезон с Юрген Клинсман и нидерландецът бе на прага на исторически требъл: спечели Бундеслигата и Купата на Германия, като само се препъна на финала на ШЛ срещу Интер на Жозе Моуриньо. Показа и вяра в две 20-годишни местни момчета – Томас Мюлер и Холгер Бадщубер, като ги наложи в състава и им помогна да станат национали. Показа и визия, превръщайки Бастиан Швайнщайгер в централен полузащитник.

И, в най-актуалния си престой на пейката на националния отбор на Холандия, мина с лекота през квалификациите с 9 победи и едно равенство в 10 мача при средно 3.5 вкарани гола на мач. И не, това в никакъв случай не бе слабашка група: “лалетата” биха отбори като Турция и Румъния и вкъщи, и навън, при това с обща голова разлика 12:1.

Това са добрите новини. А лошите?

Е, той не започна съвсем с права стъпка треньорската си кариера. Тръгна като помощник в АЗ, ала бе уволнен след един сезон след бунт на играчите.

След първия си етап на “Камп Ноу” пое Холандия – отбор, изгубил чак на полуфиналите (при това след дузпи) на Евро 2000 и Мондиал 1998, а с новия селекционер някак успя да завърши едва 3-ти в квалификационната си група за Мондиал 2002 след Португалия и Ейре.

Ван Гаал се завърна в Барселона през лятото на 2002 година. Пое тим, завършил на разочароващото 4-то място предния сезон, но стигнал полуфинал в ШЛ и с Клайверт, Франк де Бур, Коку, Пуйол, Чави, Мота, Савиола и Овермарс в състава плюс току-що привлечения всред фанфари Рикелме. Сезонът се превърна в бедствие. Наставникът бе уволнен в края на януари, когато тимът, след едва 6 победи в 19 кръга, бе заседнал на 12-о място, на три точки над зоната на изпадащите.

След едногодишна почивка се завърна в Аякс като технически директор, ала се скара лошо с треньора Роналд Куман и си тръгна. Три от четирите му години в АЗ бяха успешни, разбира се. Четвъртата? През сезон 2007/08 похарчи 20 млн. долара – цяло състояние по стандартите на Еередивиси, и завърши 11-и.

По подобен начин времето на Ван Гаал в Байерн започна изключително добре и приключи в пламъци. На 7 март 2011 г. след поражение 3:1 от Хановер, свалило баварците на 5-о място в таблицата, от клуба обявиха, че треньорът няма да ги води идния сезон. Месец по-късно той бе уволнен: нещата бяха станали толкова прогнили, че в Байерн решиха, че са по-добре без него на мига. Същия сезон мюнхенският колос бе успял да прахоса идиотски в последния половин час водачество с 3:1 от двата мача на 1/8-финала в ШЛ срещу Интер.

Ако наистина искаш да придиряш, дори неговите висини идват с проблеми, особено в Европа. Разбира се, той спечели две титли в Ла Лига в първите си два сезона в Барселона, но и в двата отпадна още в груповата фаза на ШЛ. В сезона, в който стигна финал с Байерн, изгуби и у дома, и навън от Бордо, като се класира само защото Ювентус някак си се самовзриви на свой терен в последния мач в групата.

И това са само постиженията му, без да навлизаме в другата непредвидима величина: неговия характер. Хората сякаш или го обожават, или го мразят.

В Барселона, дори когато нещата му вървяха добре в първия етап, влизаше във всекидневни битки с местната преса на пресконференциите. Караше се безспир с Ривалдо, който случайно бе най-добрият играч в света по онова време. Когато се завърна, вбеси клубните шефове, решавайки, че не харесва звездната им покупка Рикелме, и превръщайки го в оклюмала, начумерена резерва.

Ван Гаал обвини играчите на Холандия, че не се трудят достатъчно здраво, и направи така, че всички да схванат посланието по време на 45-минутна реч за оставката си на живо по телевизията.

Съжителството му с Куман в Аякс бърже стана невъзможно.

В АЗ бе казал на своя голмайстор Дани Куверманс (по никой начин суперзвезда, ала все пак тип, вкарал 22 гола в 25 мача като титуляр предния сезон), че повече няма нужда от него и скорострелно го разкара към ПСВ. Там нападателят моментално спечели титлата.

В Байерн списъкът с хора, с които скъса, е твърде дълъг за изреждане, ала включва Лука Тони (вкарал 56 гола предните два сезона) и Лусио, който пословично заяви: “Никой никога не се е отнасял така зле с мен както Ван Гаал”, а следващата година блестя в спечелилия исторически требъл Интер.

Наличното обяснение – и, честно казано, приемливо – е, че както при повечето гении, както при повечето действащи алтернативно хора, социалните умения на Ван Гаал не са съвсем на нужното ниво. Футболът съдържа дълга история на тактически гении, видели играта по истински иновативен начин, а, може би и като резултат, са носели у себе си определени личностни недостатъци. От Марсело Биелса (неслучайно му викат El Loco, Лудия) през Ариго Саки (който днес е поомекнал, ала често бе кълбо от нерви във времената си на пейката) до Зденек Земан (за когото паленето на цигара от цигара и едносричните отговори са начин на живот) – когато навлезеш в тяхното пространство, често ти подсказват, че си просто гостенин, ако не и натресъл се.

За онези, с които Ван Гаал намира връзка, неговата личност е допълнение към посланията му. Едвин ван дер Сар го нарече “най-добрия треньор, с когото съм работил”, при положение че е работил с Карло Анчелоти, Хуус Хидинк и онзи шотландец от Гоуван. Показателно е също, че когато Ван Гаал подаде оставката си в АЗ след ужасния си сезон 2007/08, играчите го убедиха да остане. А той отговори, извеждайки ги до титлата.

Връщам ви обаче към старта на тази ми колонка. Хората се променят. Хората се учат. Хората растат.

Когато Ван Гаал срещна група английски журналисти по-рано този сезон, бе самата сладост, мекота и скромност. Възрастта може да носи мъдрост и дипломатичност, а докато това не омекотява амбицията ти, може да те направи по-добър в областта ти на работа.

Така че той е по-скоро хвърлен зар отколкото сигурен залог. Дали обаче е правилният човек за Юнайтед?

Версия 1996? Да.

Версии 2002, 2003 и 2011? Вероятно не.

Версии от другите години? Зависи от обстоятелствата.

Версия 2014? Няма да знаем, но ще разберем.

Когато Ван Гаал дойде в Лондон по-рано през годината, попитах един висш футболен ръководител дали наставникът наистина може да поеме пост в Англия, или начинът, по който Байерн го заплю в лицето, го е опетнил доживот.

“Я стига! – отвърна събеседникът ми. – Ван Гаал е гений. Ако искаш да си най-добрият, трябва да предизвикваш себе си, а той точно това прави. С него не е лесно, а и не трябва да е. Пък и в Байерн се скара с Ули Хьонес, в което не е нито първият, нито последният. Просто не се справи в обстановка с нов клуб и чужда държава, с много бивши играчи с мнения по медиите и икони на клуба над него и зад завесите в ръководството.”