Изхабяването на Барса

Барселона изтърва лъжицата от ръката си. Не става въпрос за проблем в играта, а в скоростта и интензитета. Преди ритъмът на играта, налаган от “лос асулграна”, не позволяваше на съперника да намира ефикасни и постоянни отговори; в повечето случаи всеки мач траеше малко повече от половин час, а след границата от час игра ситуацията се превръщаше в упражнение по героична съпротива за противника. Да играеш срещу Барса преди беше кошмар, а днес е възможност.

Играта на каталунците се характеризираше с умелата смяна на темпото. Движеха топката прецизно с по едно или две докосвания и привличаха към себе си съперника, за да го оставят в шах, когато той пристигаше в зоната на топката. Танцуваха със съперника и си запазваха още една скоростна предавка, за да влязат с топката в самата противникова врата. Сега играят бавно, много бавно, без способност да разцентроват опонента нито един срещу един, нито с колективни прийоми. Барса не е способна да промени хода на играта.

Поведението и амбицията на тима трябва да станат обект на детайлно разглеждане. Херардо Мартино никога не подобрява отбора със смените си, което е знак, че в тази съблекалня е изгубена вътрешната конкуренция. При битка за титлата Барса сякаш не се появи на терена във Валядолид. Нямаше преса (тази Барса вече не тича), нито агресивност. Пасове и още пасове, всички те в удобни зони, и много сбъркани подавания все едно теренът е картофена нива. Несъсредоточеност и статичност, всички тези познати злини, които пречат на Барса да намери пътя към достигане до едно конкурентно ниво, прилягащо на таланта на нейните играчи. Самокритиката, нужна в елитните етажи на футбола, говори красноречиво за игровите показатели на футболистите и тима.

Имаше едно време Месизависимост. Ах, какви щастливи дебати бяха онези, ще кажат “лос кулес”. Барса играеше като в приказките и дефинираше колективната игра. Когато съперникът се съсредоточаваше върху едната страна на терена, даваха топката на Лео от другата и той направо стигаше до противниковата врата, без въобще опонентите да успеят да го пипнат.

Сега съотборниците му я дават, когато вече са разменени 20 паса и съперникът не показва синдроми на умора – така е невъзможно да се успее по който и да било начин. Владението на топката без пробивност е тегоба, а без скорост – разочарование, тъй като всеки спечелен метър се превръща в шест изгубени метра със следващото подаване. Треньорите наставляват и дават нареждания, а играчите играят – тази Барса обаче вече не играе.

Маркос Лопес, “Марка”

Следвай ни: