Данчо Лазаров: Ако аз бях треньор, защо да не пратя повиквателна на Казийски?

Данчо Лазаров: Ако аз бях треньор, защо да не пратя повиквателна на Казийски?
Данчо Лазаров е може би ед­на от най-противоречивите лич­ности в българския волейбол. Наред със скандалите, той ще ос­тане в историята като най-успеш­ния президент на федерацията. По време на управлението на Ла­заров мъжкият ни национален отбор спечели бронзови медали от Световна купа и световно пър­венство, стана трети в Европа и четвърти на олимпийски игри. Освен това България органи­зира финали на Световна лига, приехме две олимпийски квали­фикации, а тази година ще сме домакин на европейско първен­ство заедно с Италия. Голямата амбиция на Лазаров е у нас да има мондиал. А първата стъпка към сбъдването на тази мечта ве­че е направена, федерацията ни е кандидат за организатор съв­местно с Италия през 2018 г. В обширно интервю пред „Мери­диан Мач" Лазаров обясни за смелата амбиция на централата. Темата за кошмарното предста­вяне на националите миналата година също не бе подмината, както и за бойкота на Матей Казийски.

Как се стигна до идеята да кандидат­стваме за домакини на световно първен­ство, г-н Лазаров?
- Първо нека да уточня, че сме напра­вили само една стъп­ка. Без нея обаче не може. Вече имаме официален документ с подкрепа на правителството. Подадохме съвместната си канди­датура с Италия, но тя е още не е разгле­дана.

В какъв срок трябва се случи това?
-
Опреде­лен срок ня­ма. Обикно­вено тези кандидату­ри ги одоб­рява конг­ресът на ФИВБ , който ще бъде следващата година.

Това е доста сме­ла стъпка при поло­жение, че повече­то зали у нас не са готови...
- Аз дори и в най-сме­лите си мечти не съм си мислил, че Бълга­рия може да бъде до­макин на световното. Една от главните причини за решение­то ни бе наличието на спортна база. Кан­дидатурата ни е съвместна с Италия, което означава, че са ни необходими две зали. Ние ги има­ме - това. са в София и Варна. До тогава обаче ще бъдат завършени съ­оръженията в Русе и Пловдив. Така ще можем да проведем частта на първенството, която ще бъде у нас, в че­тири зали, финалите ще бъдат в Италия.

Трябва ли да търсим знак, че всичко се е случи­ло по време на ви­зитата ви в САЩ?
- Това, което успях­ме на 100% да разбе­рем е, че те не са по­тенциален кандидат да организират световно първенство за мъже. Такова бе же­ланието на между­народната федера­ция. По-скоро са заинтересовани от же­ните.

Колко ще ни струва всичко то­ва?
- Не е тайна, че поляците платиха 20 милиона евро за мондиала миналата година. Ефектът, който успяха да изв­лекат като имидж на самата държава, бе огромен. Потокът от туристи бе скочил с 30%.

Вие лично как оценявате шансо­вете ни да спече­лим домакинство­то?
- Ще ни бъде труд­но, но имаме сери­озни шансове.

Има ли други заявки?
- Има, но не искам да ги споменавам. Темата е много сложна и обширна. За да има социален ефект едно такова първенство, трябва децата да влязат в спортните зали. Не говоря за големите съоръжения, а за спорт в училищните салони. Защото всичко в САЩ започва от там. Те имат 6000 клуба! На фи­налите отиват 1500 състезате­ли... Всичко тръгва от мини волейбола. Слага се една лента или една мрежа и децата започват да прехвърлят топката, за да се запалят по спорта. Това, което ние правим в последните години в мини волейбола, го считам за крайно недоста­тъчно. Другото е, че трябва да има сери­озни училищни пър­венства. След това в университетите. А в момента волейбо­лът у нас се държи от ентусиасти и хора, които бих нарекъл апосто­ли. Късайки от залъка, те създа­ват нещо. Не може това да е солидна ос­нова. Виждате, че се­риозни клубове у нас рухват. Те са колоси на глинени крака. Пи­рамидата трябва то­тално да се обърне и да застане на солид­на основа.

Доста натоваре­на година предстои на мъжкия ни наци­онален отбор. Какви са очаквания ви?
- Годината наистина ще бъде тежка. Не случайно поискахме домакинс­твото на фина­лите от втора група на Световната лига, защото от тук ведна­га можем да се кла­сираме сред най-доб­рите шест отбора, ко­ито ще игра­ят в Бра­зилия.

А защо дадох­ме ак­цент на ев­ропейските иг­ри в Баку?
- Не сме дали ак­цент. Стратегията е следната - в Баку трябва да участваме и да се представим достойно. Там играем за точки за европейс­ката ранглиста, къде­то сме пети. Не слу­чайно Германия изця­ло се отказа от Све­товната лига, за да може да подобри по­зициите си в тази класация. Тя е много важна за олимпийс­ките квалификации. Но за Лигата се надя­вам да спечелим финала във Варна. Цел номер 1 обаче ни е да стигнем доолимпийс­ка квалифика­ция. После за са­мото европейско вяр­вам, че ще се предс­тавим достойно.

Как си обяснява­те миналогодишния срив в националния отбор?
- С много причини. Обективните бяха, че повечето състезатели имаха тежки първен­ства и се нуждаеха от възстановяване и по­чивка. Имаше и су­бективен фактор. Иг­рачите не се отнесо­ха достатъчно сери­озно към подготовка­та и се видя какво се случи в Световната лига. Лък и играхме в първата осмица с много сериозни про­тивници.

Каква роля изигра треньорският фактор?
- Сигурно и в треньорите има вина. Но ве­че всичко е минало. Няма смисъл да връ­щаме назад.

Разговаряхте ли със състезателите?
- Ние причините ги знаем. Освен това с тях сме си приказва­ли достатъчно. Греш­ката беше, че всички състезатели бяха подложени на този маратон в Световната лига. Някои от тях до­ри не трябваше да пътуват, а да си стоят в България и да се възстановяват. Това го решава треньорът. А Плачи тръгна с най-доброто, с което разполага. Но като имена! Те не бяха в най-добрата си кондиция. Така се рони и авторитета на тези играчи.

Колко е голям кредитът ви на до­верие към Пламен Константинов?
- С Пламен хубаво­то е, че имаме много добра комуникация. С Камило Плачи не беше така. Споделяме едно и също мне­ние за отбора. Особе­но за стратегията на тима ни. В Баку няма да хвърлим всички усилия. Мисля, че Пламен ще успее да огледа и за нови по­пълнения. Много съм доволен от съвмест­ната ни работа и мис­ля, че и той се чувст­ва така.

Казусът с Матей Казийски стои ли въобще на дневен ред?
- Пламен е в право­то си и споде­ли, че ще по­вика Матей в националния отбор. Сега дали са разговаряли, не мога да ви кажа. Никой не се меси в решението на Константинов кого да извика в тима.

Вие, ако бяхте треньор, щяхте ли да изпратите повик­вателна на Казийс­ки?
- Че защо да не му изпратя? Но не искам да коментирам този въпрос.

Все пак остава абсурда състезател да иска оставка на президент на феде­рация...
- Оставка може да ми иска човек, който ме е избирал. Но това според мен са греш­ки на младостта.

Ключов играч ли е Матей за нашия отбор в момента и давате ли си сметка, че Казийски не иг­рае за национал­ния, Димитър Бербатов също, както и двамата ни най-доб­ри баскетболисти Калоян и Деян Ива­нови?
- Народопсихология. Не случайно ци­тирате само колек­тивни спортове. За да стане един състеза­тел име в колективен спорт, го дължи пре­ди всичко на съотбор­ниците си. И когато станеш голям играч, не трябва да забра­вяш, че някой навре­мето ти е помогнал да си такъв. Има момент на възвращаемост. Трябва и ти да направиш не­що за млади­те.

Как стои въпросът с генералния спонсор на националния отбор?
- На дневен ред е. Търси се. Аз съм сигурен, че спонсорите за тима ни ще са няколко.
Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички